Издигането на правилата в култ е религия на робството, подчинението и тираничната власт

Явор Ганчев: "Правилата са за това, за да се спазват" е веруюто на роба.

Георги Георгиев: Правилата трябва да се познават добре.

Stela Kyuchukova: Значи крадците, убийците, джигитите по пътищата и пр. са най-свободните люде... значи всичко е наред... ако всички роби вземат да се осъзнаят ще стане интересно. :) (другата страна на медала)

Явор Ганчев: Значи, че са безотговорни. Че не разбират и не признават смисъла на правилата, които имат смисъл. В този смисъл оспорващият правилата е свободен, да. Още не значи, че е отговорен. Но само този, който първо е свободен, може после да бъде отговорен.

Правилата са за това за да правят живота ни по-добър. Няма нито една житейска ситуация, в която да няма правила. Само че правилата биват добри (такива, които правят живота ни по-добър) и лоши (такива, които нямат смисъл и нанасят вреда). Издигането на правилата - каквито и да са - в култ, е религия на робството, подчинението и тираничната власт.

Липсата на ясна граница по отношение на смисъла много помага за това хората да се бунтуват против правилата изобщо, а не против липсата на смисъл. Така повече се нарушават добрите правила; така тъкмо добрите правила стават жертва на култа към правилата изобщо.

Stela Kyuchukova: Знам, просто ме изби на сарказъм, но... голяма част от гореспоменатите имат грешно възприятие за правилата и тълкуват неспазването им като свобода. ;)

Ангел Грънчаров: Съгласен съм. Робът се мъчи да оправдае робуването като използва въпросния девиз "Правилата са за да се спазват!"; За свободно живеещия човек правилата изобщо не са пречка да се реализира като свободен - стига да не са съвсем неразумни тия правила.

Освен това всички правила ги правим ние чрез дебати, ако не съм участвал в правенето на правилата няма как да ме убедят, че съм длъжен да ги спазвам. Когато ме принуждават да спазвам правила, за които никой не ме е питал какво мисля и дали са добри и полезни, тогава аз съм длъжен да реагирам и за защитя свободата си от такова грубо посегателство.

Разумни са само правилата, които са плод на един труден и отговорен демократичен процес; хубавото на правилата освен това е, че те са разумни когато гарантират свободата ни.

Правила, които игнорира свободата ни, са неразумни и вредни за общността. Дори и свободно приетите правила подлежат на промяна когато животът я изисква и ние, разумните и свободни личности и граждани сме длъжни да алармираме за тази потребност в момента, в който я осъзнаем.

Толкова. (Понеже темата е огромна.) Ще се радвам и други хора да се изкажат по толкова важната тема!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo