Нима ни е отредено да погребем България със собствените си ръце?!

Получих писмо от зрител на новото телевизионно предаване, което водя в Пловдивската обществена телевизия - предаването, наречено "Изкуството да се живее". В него зрителят - млад човек, студент - разсъждава по една подхвърлена вече тема: за морала на младите. Ето самото писмо, днес-утре ще му отговоря непременно, за да му благодаря:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Аз съм Ваш бивш ученик, завърших тета преди две години. Преподавали сте ми психология и етика. Не бях от най-добрите Ви ученици, но винаги съм Ви уважавал.

Попаднах на Вашето предаване "Изкуството да се живее" и се заслушах. Четохте писмо на някакъв човек, който пише, че негов приятел го питал за съвет в каква специалност да се запише, та по време на следването "да си поживее" по-лек студентски живот. Защото искал да влезе в университета не за да учи, а най-вече за "да си поживее". (Интересно е, че приятелят му, вече завършил, се възмущаваше от такава една нагласа, но и той пишеше, че в университета било трябвало да се ходи... заради получаването на диплома!) Искам да Ви кажа, че аз също съм студент, но съм от това странно малцинство, което е там именно за да учи. (Човек може да живее и като учи. Не може ученето да бъде изцяло игнорирано за да се "наживеем докато сме млади". Животът продължава и след това!) И по мои наблюдения е точно така както казахте в предаването. Огромната част от студентите са в университета съвсем не за да учат или да се образоват, а за да се "наживеят", студентският живот за такива е несвършващ купон, слушате на чалга, щракане в пиянска самозабрава с пръсти, забавления, и най-вече секс-маратон! Абе изобщо е най-приятно убиване на времето. На такива съвсем не им влиза в сметките да учат. Вълнуват ги единствено и само телата (бицепси, цици, крака, задници...), но съвсем не душите. Изпитите си ги вземат с тарикатстване и с преписване, с измами. (Или с правене на секс-услуга на повяхналата, но жадна за ласки доцентка!) Целта е заветната диплома. За да се хвърли прах в очите на мама и тате, които финансират "ученето" на любимия син или любимата щерка.

Това обаче, което най-много ме възмущава, е че и по-голямата част от преподавателите споделят същите представи и ценности. И те са в университета защото там лесно и приятно "се живее". Особено са отвратителни онези позастаряващи доценти и професори, от типа на т.н. "стари мераклии", които гледат лакомо момичетата, правят се на пичове, само и само и те да "намажат", ако е възможно. Защото се знае, че има момичета и момчета, които нямат нищо против да си легнат с тях за да си вземат лесно изпита! Това важи и за разните му там главни асистентки и доцентки, които не са в университета заради някаква наука, а само за да се правят на интересни, на секс-дами, на много отворени. И те нямат друга грижа освен да кокетничат, да се правят на съблазнителни. Вълнува ги най-вече това как да съблазнят някой от другия (пък дори и от същия пол), с когото да си легнат. И ето, масово всички друго не правят освен да се съблазняват взаимно. И да се предизвикват сексуално. Да се правят на "секс-атлети" и нимфоманки. Тия хора превърнаха университета в нещо като бардак.

На този фон тези, които сме там за да учим, изглеждаме като бели лястовици. Затова ни възприемат като "луди", като "ненормални". Излишно е да казвам колко на ниско ниво е преподаването. Или това, което минава за преподаване. Качеството на обучението е крайно ниско просто защото за никой, както казах, ученето не е приоритет. Лъжливо на думи могат да говорят, че е приоритет, но това съвсем не е така. Не е истина, че е така. Разбрах още в първи курс, че у нас който е сериозен не може да постигне много в ученето ако не се захване да се обучава сам. Но не всички могат така. По тази причина аз вече реших. Ще бягам да уча на Запад. Решил съм да ида да уча и работя в някоя нормална, а не толкова лудешка и абсурдна страна като нашата.

Изцяло споделям Вашите преценки, г-н Грънчаров, за това, че у нас няма условия за пълноценна реализация на младите хора. Аз също стигнах до същия извод по свой път. И също като Вашия син твърдо съм решил да заминавам да уча и работя на Запад. Не искам тук да си губя времето за глупости.

Да не говорим за това, Вие и тази актуална тема вече засегнахте в предаването, че у нас момичетата са станали пълни материалистки и използвачки. (То и момчетата също са такива.) Моралът е на крайно ниско ниво. Съгласен съм с Вас, че нито училището, нито явно и семейството си изпълняват своята висока възпитателна функция. И по тази причина масовият тип личност наистина е предимно боклук. В духовно отношение сме на ниво "0" и дори под 0-та. Жалко е как неразумно си пропиляват силите и дарбите заради лошо, заради напълно погрешно възпитание. Изобщо при тия хора не може да става дума за мислене. Те не могат да водят сериозни разговори по истинските, по важните въпроси. Пълно безразличие към всичко цари сред тях.

А най-лошото е, че такива хора са под властта на някакви крайно глупави представи за живота. Примерно че трябвало да се живее лесно, че "истинският живот" бил несвършващ купон, забавление, необуздан разврат в пияно състояние. Че "парица е царица", а пък пари човек можело да има и без да работи. Защото може да ги получи или с измами, или като му проработи късмета и спечели от лотарията!

Такъв страшен дебилизъм и аморализъм тресе днешната младеж, че е страшно направо! Добре е че има такива хора като Вас, господин Грънчаров, които се опитват предразполагат народа и най-вече младите хора към това да се замислят. И които правят нещо за да будят заспалите. Но едва ли можете нещо да постигнете. Тези повърхностни и посредствени, да не кажа направо тъпи хора, за които говорим, никога не била изгледали цяло едно излъчване на Вашето така интелигентно предаване. Бих си позволил да Ви посъветвам да започнете да го водите малко по-атрактивно. Примерно ако започнете да се държите като проф. Вучков, може би тогава ще почнат и дебилите да Ви гледат, заради "купона"?! Но пък Вие сте крайно различен от Вучков. Простете, че Ви сравних с него.

Не знам, отчаян съм. Едва ли нещо може да се промени? Но все пак искам да Ви поне похваля. Вашето предаване е светъл лъч надежда. Не всичко е загубено щом като все още има хора като Вас. И като г-н Евгений Тодоров. И като г-н Людмил Попов. Гледам редовно вашите предавания. Не е истина, че ви гледат само пенсионерите. Ето аз съм доказателство, че и млади хора ви гледат. Но предполагам такива като мен сме голяма рядкост. Общата тенденция, съгласен съм с Вас, е плачевна.

И Вашите борби за промяна в образованието изцяло ги подкрепям. И Ви се възхищавам че така смело продължавате да се борите въпреки репресиите. Много ме е срам, че никой от тета, нито учител, нито ученик, нито дори родител не се осмели да Ви подкрепи. Това е голям позор! Сам ме е, че най-вече учителите и учениците от моето училище се държат така. Но малодушието сред народа е голямо. И глупавият страх също е голям. Не зная как ще се оправяме. Не виждам изход. Нима ни е отредено да погребем България със собствените си ръце?!

Понеже чета и блога Ви, съм информиран за всичко. И Ви казвам, че изцяло Ви подкрепям. Ще напиша тия дни писмо до директорката във Ваша подкрепа. Защото добре знам, че ако и звънна тя ще затвори телефона. Такива като нея не бива да заемат не само директорски, но и учителски длъжности. Ще и го кажа това в писмото си.

Желая Ви сили и здраве да издържите в нелеката борба! Смятайте че където и да отида винаги ще Ви подкрепям поне морално!

С уважение: П.К. (запазвам в тайна имената му понеже не съм взел съгласието му да публикувам така хубавото му писмо, бел. моя, А.Г.)

Та това ми пише този млад човек, бивш мой ученик и настоящ зрител на моите предавания. Няма какво да крия, силно съм обнадежден от това негово писмо. Щом има млади хора като него, които мислят със собствения си ум, които не са безразлични, България не е загубена. Все още има надежда, че можем да я спасим щом има млади хора като този мой бивш ученик. Аз отдавна зная, че има и такива младежи, може да са немного, но ги има; но ето, сега получих непосредствено свидетелство, че съществуват, което много ме радва. Тази е най-голямата оценка за един учител. Друга на мен лично не ми трябва. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo