Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

понеделник, 23 април 2018 г.

Защо така много се радват абитуриентите когато се разделят с училището?


По повод на чудесния текст, който ми изпрати преподавателят Цв. Ташев, решавам да задам няколко въпроса, които ми е интересно как ще ви прозвучат.

Примерно този: А защо така много се радват абитуриентите когато се разделят с училището? Нима училището за тях е било нещо като казарма или дори като каторга? Защо така силно крещят когато броят 12-те години на "учението" си? Какво всъщност изразяват тия техни така многозначителни емоции? Нима се радват, че все пак са издържали и са оцелели - въпреки униженията в училището, които им се е наложило да издържат - в тия наистина нелеки и непоносимо скучни, да признаем, години?

Също: а защо хвърлят чак толкова много пари за скъпи-прескъпи дрехи, балове и прочие салтанати? Може би за да отбележат и отпразнуват тази своя радост че се отървават завинаги от училището? Господството на чалга-"културата", с извинение, на техния празник какво всъщност показва?

Че техен истински "възпитател", с извинение, всъщност не е училището, а... чалготеката? Или може би, че не учителите са им истинските възпитатели, а истинските им възпитатели са техните "музикални", с извинение, чалга-идоли? (Все пак нали на бала учениците не четат стихове на... Димчо Дебелянов или на... Гьоте, а слушат и пеят шедьоврите на Азис, на Милко Калайджиев и на чалга-звездата Гюргя?) А може би действителните кумири на българската младеж са не учителите, а... мутрите, бандитите, тарикатите, крадците?! Кажете де, защо се умълчахте така гузно?

Това ли показват тия небезобидни уж неща? Кажете де, отговорете, дайте да помислим повечко? Искате ли да опитаме да видим нещата по-надълбоко и цялостно?

А ето сега текста на г-н Ташев, който е повод да си поставим и някои други, не толкова приятни и идилични въпроси, зад които стоят крайно сериозни, дари направо съдбовно неща:

Месец май и красивият празник на младостта

Наближава най-красивия пролетен месец май, аз го наричам празника на младостта - тъй като е свързан предимно с абитуриентските балове. Красивия месец е най-вълнуващ и скъп спомен за цял живот за младите хора, завършващи образованието си зрелостници (абитуриентите), а след това за учителите и родителите им. Голяма е предпразничната еуфория, свързана с подготовката за бала - като се започне с тоалетите, аксесоарите, гостите, ресторантите, луксозната кола, която ще закара абитуриентката или абитуриента. Наистина балът е само една-единствена вечер, но остава скъп спомен за цял живот.

Голяма част от родителите от отдавна са планирали в семейния бюджет как да организират запомнящия се бал за цял живот на своето дете. Голяма част от родителите, които не разполагат с финансова възможност със скромните си заплати, са принудени да изтеглят банков кредит - за да направят подобаващ се бал, да имат спокойно пари за покриване на нуждите им като се започне с тоалетите, гостите и ресторанта с жива музика. С една дума балът се превръща като цяла сватба.


Като гледам абитуриентите когато ги изпращат от училище тържествено не спирам да се вълнувам и да плача от радост, а и от тъга. Мило и тъжно е да съзнаваш, че тия младежи и девойки завинаги се разделят с училищния живот, който до сега за тях е бил безгрижен; а оттук-нататък те стават зрели хора и ще трябва да носят отговорност за своите дела, на повечето ще им се наложи да започнат да работят, тези, които няма да продължат да следват в университет ще търсят своята професионална реализация.

Когато настъпи дългоочаквания момент и гледам строените абитуриенти (дама и кавалер), се радвам: толкова са красиви всички, наслаждавам се на тяхната младост. Такава красота лъха от тях: всички момичета са като принцеси, а момчетата като принцове! Всички носят красиви букети, които след това подаряват на техните класни ръководители. Минават строени, всички им се наслаждаваме като ги гледаме. Те се радват че са завършили училището си, а не проумяват какво ги очаква оттук-нататък.

След това отиват в ресторантите и се веселят донасита чак до сутринта. А накрая красивата приказка свършва.

Красиво нещо е младостта. Тази единствена вечер никога не се повтаря в живота им. Тя остава скъп спомен, който ще ги топли за цял живот. След това с класовете им заминават за чужбина на десетдневна екскурзия; там се веселят, снимат се, прекарват си страхотно. Накрая си получават дипломите и така се сбогуват завинаги.

А след години си организират срещи на класа. Виждат се пак и споделят кой какво е постигнал, кой е вече семеен и какво му е поднесъл животът. Затова нека всички абитуриенти да съхранят красивите спомени на младостта им, техните незабравими балове и най-вече романтиката от красивите и безгрижни ученически години. Всеки ще запомни завинаги най-добрия учител и добрите си съученици - как са делели заедно радости и несгоди, как са мечтали заедно.

А сега е дошло времето да реализират мечтите си по пътя на живота им. Искам да им пожелая на добър час и смело да следват мечтите си! На добър час, скъпи абитуриенти!

Цветан Ташев, преподавател по гръцки език

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

5 коментара:

Анонимен каза...

ГРАНЧАРОВ НЕИСТОВО МРАЗИ ВСИЧКИ, В ТОВА ЧИСЛО И АБИТУРИЕНТИТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И ПЛЮЕ ВСИЧКИ НАРЕД!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! БЕЗСРАМНИК ДОЛЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАШИТЕ АБИТУРИЕНТИ НЕ СА ТАКИВА КАКВИТО ГИ ОПИСВАШ, КЛЕВЕТНИКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ, УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ, СМЕ СИ ИЗПЪЛНИЛИ БЛЯСКАВО РОЛЯТА НА УЧИТЕЛИ, ВЪЗПИТАТЕЛИ И НАСТАВНИЦИ И СМЕ ФОРМИРАЛИ ЕДНО СЪЗНАТЕЛНО ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО Е НАША ДОСТОЙНА СМЯНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗА КОЕТО СВИДЕТЕЛСТВА ТОВА, ЧЕ НИТО ЕДИН УЧЕНИК ОТ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ НЕ ТЕ ПОДКРЕПИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! А ВСИЧКИ ПОДКРЕПИХА НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВСИЧКИ ОТ НАШИЯ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ, И УЧЕНИЦИТЕ, И УЧИТЕЛИТЕ, КАТО ЕДИН ЗАСТАНАХМЕ ЗАД ЛЮБИМАТА СИ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! А ТЕБ НИКОЙ НЕ ТЕ ПОДКРЕПИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! УМРИ ОТ БЕЗСИЛНА ЯРОСТ ДЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ НЕ САМО В НАШЕТО, НО И В НИКОЕ ДРУГО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ИЗГНИЕШ КАТО МИЯЧ В ОБЩЕСТВЕНИТЕ НУЖНИЦИ ИЛИ КАТО КЛОШАР, РОВЕЩ ПО БОКЛУЦИТЕ КАТО ТВОЯТА ПРИЯТЕЛКА БАБА МАРИЙКА СМРАДЛИВКАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И ТОВА Е ТВОЯТА ЗАСЛУЖЕНА СЪДБА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Hexe Mexe каза...

На въпроса Ви, защо така силно крещят абитуриентите, ще отговоря с цитат по памет от един филм "Учениците са като музикалните инструменти Колкото по-кух е един инструмент, толкова по-силен звук издава."

Анонимен каза...

Аз лично си спомням като завършвах гимназия изобщо не крещях заради което бях възприет като ненормален от останалите, а те се надпреварваха кой по-силно ще крещи.

Анонимен каза...

Тази лудата не се ли измори за милионен път да повтаря едн8о и също нещо? Няма ли кой да и каже че излага не само себе си, но и "сплотения около любимата си директорка колектив на нашето училище"?

Анонимен каза...

Тя е луда, това я извинява за всичко. Но не извинява директорката и с сплотения колектив, от името на който тя пише. Тия хора не разбират ли, че докато те мълчат ще говорят само луди като нея? Как е възможно учители да се държат така унизително? Явно Грънчаров е напълно прав като пише за катастрофално тежката психологическа и нравствена обстановка в това училище.