Путин си изпроси към него да бъде прилаган принципа “На зло куче - зъл прът!”

Из: Социопатията на социологията ни връща към соцлогиката и апатията, ИВО ИНДЖЕВ

Да сте прочели т.н. социологическо проучване, според което Борисов не е прав за което и да било негово (малодушно) решение със задна дата? И за мигрантите, и за бягството от собствената си позиция по Истанбулската конвения в нишата на “консерваторите” (където в тази дядоиванова ръкавичка пребивава уютно с Нинова, Сидеров и прочее по-откровени от него путинофили), и за отказа му да постъпи солидарно с Великобритания в угода на Русия светкавично се появяват проучвания на т.н. обществено мнение, което с бурни аплодисменти потвърждава колко е прав вождът.

В този смисъл българската т.н. социология е на път да ни освободи и от последните илюзии относно нейната обслужваща роля. Щом се появи някакво изклчение от “правилната линия” в здаването на въпросите към ловко изнасилваните рецепиенти на социологията, от което се разбира, че има спад на руското влияние у нас (особено след скандала , който Гундяев произведе в София), “здравите социологически сили” веднага се хвърлят да запушват пробойната. При това не просто с констатации за преобладаваща подкрепа за проруското решение на Брисов по случая с отравянето на Скрипал, а направо с твърдение за резултат от над 80 на сто одобрение за вожда Борисов. Почти като на конгрес на КПСС.

Българите постепенно бяха отвратени от вестниците заради продажността на техните издатели и началници, които без срам продават фалшиви новини. Омерзението пълзи масово и по отношение на средствата за масово заблуждаване изобщо, чиято несвобода удари историческо дъно в класациите на международните мерители на свободата на словото в България. Това обаче явно не тревожи Борисов и компания в поверената му държава. Важно му е Юнкер да го потупва по гърба и да го гали по главата (подигравателно, но бащински) за да не спира потокът от еврофондовете към България както пресъхна още на чертожната дъска “Южен поток”, край който Борисов беше клекнал да утоли жаждата си на поредния нашенски рублопой.

Наред е омерзението от лъжемедиите да се пренесе и спрямо придворната социология, за да направим още една крачка назад към времето, когато тази наука беше обявена за “буржоазна измислица”. Не бива да се чудим на констатациите, че българите вярват вдъхновено на алтернативните шарлатани – магове, врачки и прочее “традиционни футуролози”, чиито “порочества” пълнят не само страниците на морално фалиралите вестници, но и телевизионните предавания, претендиращи да формират отношението на милиони зрители към ставащото около нас.

Картинката с престараването на придворните социолози стана твърде повтаряща се и системна. Тя ги издава като слуги на статуквото пред онези българи, които предпочитат скептичния прочит на известните реалности, свързани със собственото им мнение: казват им, че обичат Русия на всяка цена, макар да знаят, че това не е вярно за самите тях, за познатите им и за хората със здрав разум изобщо, които не подкрепят и не употребяват в живота и в бита си абсолютно нищо руско. Абсолютно нищо, обаче излиза, че въпреки това подкрепят подмазването на Борисов на Путин, истинските причини за което са най-голямата държавна тайна на България.

Ключовият въпрос за доверието в социологичските проучвания е профанизиран до безумие в сервирания ни отговор на “Галъп интернешънъл” чрез въпросните 80 процента, които подкрепяли Борисов в решението му да не дразни Путин със солидарна позиция с Лондон и Запада в рамките на аферата с отравянето на Скрипал. Защо излиза, че българите се доверяват на преценката на Борисов за невинността на Путин до доказване на противното повече, отколкото на колективния разум на водещите западни демокрации, запознати с вината на Кремъл чрез споделяне на доказателства, отказани едва ли не само на Борисов. Защо ли? Ами тъкмо защото не може да му се има доверие.

На британската версия вярват лидерите на най-развитите демократични държави в света и моя милост предпочита да има доверие на тяхната преценка, а не да пригласяме на руските претенции за невинност за нещо, което може никога да не бъде разкрито докрай като механизъм в завършващата фаза на престъплението, т.е. за начина и конкретната лична вина при опита за екзекуция на Скрипал и дъщеря му. Натрупванията на следи към режима в Кремъл са толкова големи, че твърдението за западна конспирация за ликвидиране на противници на Путин (с цел да дискредитират добрия човечец) е толкова абсурдно (вкл. при повтарянето и натрупването на екзекуции на бегълци от Путин), че не виждам защо трябва да се присъединяваме към путинската претенция за презумпция за невинност.

Путин и подобията му са царе да се възползват от правилата на демокрацията (като презумпцията за невинност) за нуждите на антидемократичните си деяния. Това сме го виждали в лагера на престъпниците, които чевръсто употребиха свободата на придвижване у нас и по света след отварянето на България към него. Само че Путин прекали в очакването си демокрациите да го съдят по демократичните правила, които гази в Русия и в чужбина, но иска да бъдат прилагани спрямо него.

Ето защо се наложи спрямо Путин да бъде приложена извънредна мярка като за извънреден случай на рецидивизъм: виновен е до доказване на невинността си с неоспорими факти. Звучи като по Вишински от времето на съветското “правораздаване”, но точно това си изпроси Путин, чиито врагове мрат в Русия и в чужбина с десетки, а той невъзмутимо настоява всеки път да се доказва връзката между този факт и собствената му отмъстителност. Путин просто си изпроси към него да бъде приложен собствения му принцип “на зло куче, зъл прът”. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo