Из: За деня на "победобесието": СССР никога нямаше да спечели войната без САЩ и Великобритания, Автор: Алексей Игоревич Лебедински
Русия е отровена от лъжи в продължение на десетилетия, изпитва срам и се чувства гузна заради своите предци
Наистина много ме боли да говоря за това, но съм длъжен заради всички онези, които дадоха живота си за да живеем ние ... А на тези, които не си спомнят или не искат да знаят и да си спомнят, аз се чувствам длъжен да им напомням всяка година.
За огромно мое съжаление, на всеки 9-ти май за пореден път през последните години моята Русия, осеяна с руски знамена и панделки, символи на „победобесието“, отново ще забрави за много важни, световно значими и истински неща. Отново ще забрави, че всъщност е нямало никаква Отечествена война единствено между Русия и Германия, а беше Втора световна война, в която против фашизма се биха 40 страни, война, която СССР без своите силни съюзници Великобритания и САЩ никога не можеше да спечели.
Моята Русия отново ще забрави, че първи Великобритания и Франция обявиха война на Хитлер през септември 1939 г. след нападението на Германия срещу Полша. Ще забрави и как Сталин завзе другата част на Полша, окупира балтийските страни и в същата тази 39-та година нападна Финландия, как параноичният тиранин Джугашвили до 22-ри юни 1941 година поддържаше страстно приятелство с нацистите, подпомагайки ги със суровини.
Русия отново няма да си спомни и няма й да разсъждава защо загубихме повече от 25 милиона души в тази война (за всеки убит нацист са загинали повече от 7 руски войни) ... Русия отново ще забрави за отрядите ни зад граница и новобранците, които едва завършили училище, бяха пращани на най-предната линия, за да отблъскват огъня от пушките на двама или трима наши противници, а когато някои от другарите им паднеше мъртъв, вземаха пушката му, готови за стрелба...
Русия няма да си спомня и за това колко зверства и изстъпления извършиха нашите войски по време при превземането на Берлин - изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани (Не искам да бъда голословен. Моята леля – Вере Лебединская, която от самото начало на война, едва 16-годишна става медицинска сестра, помага на стотици ранени войни на бойното поле, стигайки чак до Берлин, където е видяла с очите си зверствата на нейните бойни другари, заради които плакала безпаметно със седмици, след което пожелала да остане още две години в града, включвайки се в неговото възстановяване, за да изтрие този позор)…
Защо Русия няма да си спомни, защо иска да забрави? Защото е отровена от лъжи в продължение на десетилетия, защото дори понякога да се чувства горда, по-често изпитва срам и се чувства гузна заради своите предци. Защото моята Русия и нейните хора не са в състояние да признаят вината си, да понесат своите грешки, а настоящите правителства дори не са способни да поискат извинение за своите глупаци дипломати. Но това е друга тема. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар