Из: Уволнете учителите, или гледната точка на един изстрадал учител, Автор: Васил Койнарев
... Но да се върна на предложението си за собственото ми уволнение. Искам добре да го обоснова, защо е нужно. Но не само моето, а и на всички учители.
Защото българският учител вече е ненужен. Той товари системата с присъствието си. Защото е поставен в ситуация „цуг-цванг“. Или казано на разговорен език – каквото и да направи, все е грешно. Ако учителят си върши съвестно работата – пише нужните оценки, води коректно дневника с присъствия и отсъствия, ще се получи ситуация, в която огромен брой ученици ще отпадат от училище. А това е вредно за делегирания бюджет. И съответно за финансовото състояние на българското училище.
Българският учител е принуден да търпи подигравките и униженията от учениците си. Много родители са обяснили на децата си ролята на българския ученик в българското училище. Резултатът е хиперарогантно поведение в училище. Ако не дай си Боже някой учител дръзне да се опълчи на такъв ученик, следва тормоз от директора, родители, медии и колеги. Защото пиленцата са важни.
Българският учител е принуден да търпи унижение и от директора си. Без значение какво и как работи, когато директорът (МОЛ) каже – нещата трябва да се случат. И понеже не ми се спори с радиото, тази година бях от послушните учители. Спестих си унизителни разговори с МОЛ-а. Но мои колеги нямаха моята съобразителност. Емоцията, която учител изпитва, когато вижда как МОЛ-ът на училището вписва собственоръчно оценки на ученици по неговия предмет, е неповторима. Или пък, когато си привикан, за да бъдеш „обработван“ в дирекцията, защото родителите на съответен ученик са „важни клечки“. Или пък, когато разбереш, че квесторите са подсказвали на учениците ти и затова те са изкарали повече точки от свои съученици, които са оставени да си правят изпита според правилата.
Уволнете ги тия учители! Защото истинските виновници, които трябва да си отидат, нямат нито морала, нито интереса да си тръгнат. Затова уволнете учителите! И мен. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
тъпунгерите, бай Ангеле, тъпунгерите са виновни
Госпожо Анастасова защо се криете под това име? Не ви ли е срам?
Образователната ни система не отговаря на образователните потребности на обществото. Същата беше ефективна в едно друго време. Реформира се финансирането на образованието. Новата политико икономическа обстановка изисква нова адекватна образователна система в която процесите да протичат по логиката на съвременния свят. Целта е нашите деца да бъдат подготвени и адекватно да се включат в икономическия, социален и културен живот на нашето общество. Боледува обществото и образованието заедно с другите сфери на обществения живот. Нормално е. Ненормалтото в случая, че не лекуваме причината а третираме симптомите. Политическа воля и визионерство са основните ресурси нужни за реформа в образованието а не толкова финансови средства. Разбира се реформата има и своята финансова нужда, но тя не е непосилна. Ако приемем, че подрастващото поколение е бъдещето на България и е основния ресурс на обществото, то тогава ще сме напълно на ясно за цената, която трябва да платим за ефективната му употреба. Не можем да си позволим лукса да поддържаме в реанимация най- стратегическата инвестиция! Не се налага да откриваме топлата вода. Трябва да пуснем духа от бутилката. Бизнеса трябва да участва активно в образователните процеси. Конкурентното начало трябва да влезе в ученическата стая. Така е във всички развити общества. При нас след 12 години ходене по нервите, късане на грешна народна пара излизат на улицата скандализирани млади хора , напълно неспособни, уморени от живота и отегчен и до смърт, при липсата на каквито и да било трудови навици с амбиции да станат милионери.
Рашо Николов
Когато училището и здравеопазването се превърнат в източници на доходи, учениците затъпяват, а хората умират. Това е вредно за България, но не можем да си обясним дали именно това не е целта на "губернаторите", назначени да управляват България. Може би от Европейска гледна точка България трябва да стане обслужваща страна от третия свят. ако не достигнат нискоквалифицирани българи, може (както Меркел постъпи) могат да бъдат поканени и приети ниско квалифицирана работна ръка от Азия или Африка.
Ивана и Жак Асса
Публикуване на коментар