Не допускай това жалко и унизително положение да станеш роб на гениталиите си!

По публикацията със заглавие Какво показва тъй гневната "мъжка" ненавист към "обратните"? се започна дискусия, включиха се доста хора, ето какво си казаха събеседниците до този момент:

14 коментара:

Анонимен каза: "Педераси, милорд!"

Калина Угринска каза: Грънчаров, ти силно ме разочарова!

Радосвет Горски каза: В либералното общество, където правата на всякакви малцинствени общности са законово защитени, дори войнствено отбранявани, подобни теми и дискусии са излишни - отминало им е времето със смъртта на комунизма...

Анонимен каза: Не е излишен този разговор, напротив, много необходим е. Г-н Грънчаров, свободата във вашето разбиране простира ли се до избирането на партньор в секса независимо от пола му? Ако си мъж и ти се прииска да правиш секс с мъж може ли да опиташ въпреки моралното табу?

Анонимен каза: И още нещо. Защо едни и същи неща в секса, правени с партньор от женски пол, са морални, а правени с партньор от същия пол, са неморални?

Tasko Tasev каза: Ние нямаме комплекс за малоценност, шири се простотия. Въпросния човек вероятно има автономен майчин комплекс, при желание може да се освободи от него.

Анонимен каза: Май в БГ още не е достигнало до никого, че хомосексуализма не е болест, не е престъпление (както по социалистическо време), а също така не е и концерт по желание.

Просто така не се става хомо, ако не ти e по рождение определено да си такъв. А да си такъв е съвсем нормално, както е нормално за повечето да са хетеро.

Може би Вашият слушател е бисексуален, затова е имал опит и с жени, и с мъже.

Неговата сексуална ориентация не пречи на никого, но в БГ е типично всеки да си вре носа в чуждите работи.

Пожелавам му искрено да си намери партньор, с които да бъде щастлив, без да го интересува мнението на другите.

Анонимен каза: "И още нещо. Защо едни и същи неща в секса, правени с партньор от женски пол, са морални, а правени с партньор от същия пол, са неморални?" - ами щото има религиозни и идеологически табута...

Анонимен каза: Ако не се кефи на жените и го прави насила, значи е гей и се самозалъгва. Няма да може да се промени. Нека си живее живота както го влече сърцето, иначе ще се ожени зорлем и после ще агонизира.

И.П. каза: Току-що прочетох написаното. Аз също се интересувам от "проблемите" с хомосексуализма. Като широко скроен човек съм готова на всяка цена да защитя хора, които нямат вина че психологическата им ориентация не отговаря с физическите данни. А като християнин се питам - защо и кой е позволил те да се родят в такова тяло!? Замислям се над концепциите на Кинг и Калвин относно предопределеността (Бог още преди раждането ти те е избрал - в рая или в ада). В този смисъл те би трябвало да имат вина ли!?

Ангел Грънчаров каза: Към втория анонимен, който ми поставя въпроси, отговарям:

... свободата във вашето разбиране простира ли се до избирането на партньор в секса независимо от пола му?

Свободен избор не значи необусловен от нищо избор. Когато човек избира той го прави на основата на нещо. В случая в душата му се е появило влечение (желание) към правене на секс с партньор от същия пол. Той има избор да потисне това желание (което обаче не е начин да се справи с него) или пък да предприеме стъпки към задоволяването на желанието. Ако се подчини на желанието, губи свободата си, нали така? Свободният нима е пълен господар на желанията си? Желанията обаче се пораждат от нашата физиология. Ние пак сме в ситуация на избор. Всеки решава според ценностите и морала си (допитваме се и до свръх-Аза). Изборът, решението винаги са индивидуални. Ние сме свободни-несвободни, а не само едното или само другото. Човек може цял живот да води изтощителна битка със своята природа (желанията си). Примерно да го прави в името на някакви духовни ценности (да речем, защото вярва, че Бог забранява дадени неща, примерно секса с партньор от собствения пол). Цялата работа опира до това да разберем кой избор е истински свободен. Изборът кому да се подчиниш - този избор ли поражда свободата ни? Свобода ли е едното подчинение - а може би и другото е (не е) свобода? Човек може ли да бъде напълно независимо от влеченията, копнежите, стремежите си? Какво тогава ще остане от човека? Нещата, виждате, са доста сложни - и объркани. Налага се доста да се мисли. Писал съм по тази въпроси. Тук не мога да повтарям казаното там, щото е обемисто. Ако искате да напреднете в разгадаването на загадката на свободата - четете, много е писано по тия въпроси. Но добрият за Вас лично отговор ще го намерите само Вие. Не чакайте наготово някой друг да Ви даде отговора, който трябва само Вие да откриете.

Ако си мъж и ти се прииска да правиш секс с мъж може ли да опиташ въпреки моралното табу?

Да, може. Опитваш, а след това може да се почувстваш гадно. Примерно. И може да се каеш за постъпката си. Може и да не се каеш. От теб зависи всичко. Сам избирай. Сам решавай! На твоя отговорност прави онова, което смяташ, че е добро. Или правилно. Или разумно. Или прави само онова, което иска... твоя полов орган. А има ли тогава опасност да станеш роб на собствения си полов орган? Дали това не е най-често срещаното робство на този свят - и в този живот? Сексуалността има огромна власт върху душите на прекалено много хора - а може би има тази власт и върху душата на всеки един човек. Проблемът е как става така, че нечия сексуалност претърпява такова развитие, че ето, някой индивиди почват да желаят секс с партньори от собствения пол. Много фактори определят такава една възможност. Не можем да корим индивида, че е изцяло виновен за това, което е станало - по причина на това, че много от влияещите фактори не са под неговия контрол. Те са безсъзнателни. Тъй че е глупаво да корим този или онзи за това, че има такава или инаква някаква сексуалност. Тъпо е просто.

Защо едни и същи неща в секса, правени с партньор от женски пол, са морални, а правени с партньор от същия пол, са неморални?

Ами може би те не са морални и в единия, и в другия случай. Неморалното си е неморално независимо от пола на партньора. Но в секса моралът "отива по дяволите"; ако моралът властва в тази област, ние ще трябва да станем пълни аскети. И това е възможност, и това е избор, на който обаче са способни малцина. Иска се необичайна сила на духа. За повечето хора това е непосилно. И не може да бъдат корени че са направили това или онова. Повечето хора, уви, са роби на телата си - и на определени техни органи най-вече. Това обаче разумният човек не трябва да го допуска. Ако свободата за теб значи нещо, не допускай това жалко положение да станеш роб на гениталиите си. Но повечето хора са го допуснали. И то без да са били в състояние да избират. Алтернативата даже не се е откроила в съзнанието им. Тя за тях не съществува. Това са вече истински роби. Свободният човек поне ясно съзнава алтернативата и се бори ако трябва и със самия себе си с оглед да не допусне такава една тирания на тялото с неговите органи върху живота на човека.

Ангел Грънчаров каза: Към И.П.:

Въпреки че вече по-горе сякаш отговорих и на Вашите въпроси, тук ще добавя още нещичко:

А като християнин се питам - защо и кой е позволил те да се родят в такова тяло!?

Тялото ни е част от нашата човешка същност и природа, ние не сме независими от тялото си. Това, че имаме това тяло и такава сексуалност не е наш избор, но това за нас е даденост, която ни поставя в ситуация на изпитание. Кой и защо ни изпитва е отделен въпрос. Но ето, ние имаме в тази ситуация шанс да бъдем себе си по най-добрия и разумен начин. Дали ще се възползваме от шанса си е в наша власт. Имаме и възможността да съгрешаваме, и след това да се каем, да страдаме, да изкупваме с мъки вината си, да се развиваме, да се променяме, да се доказваме като духовни (човешки) или като някакви други същества. Човек може да стане и звяр, и хищник, и развратник, и животно, всичко може - но, вероятно, няма да стане някои неща, а ще стане други неща. Свободата винаги е с нас. Този, който ни е дал това тяло (с тази сексуалност) е постъпил справедливо като наред с това ни е дал и възможността сами да решаваме, да избираме, дал ни е също така и свобода. Ето защо отговорността не е само негова, тя е и наша. Да си поделяме отговорността - или в дадената ситуация да поемем цялата отговорност? Различните хора постъпват различно.

Замислям се над концепциите на Кинг и Калвин относно предопределеността (Бог още преди раждането ти те е избрал - в рая или в ада). В този смисъл те би трябвало да имат вина ли!?

Хората винаги са склонни да се облекчават тежестта на ситуацията, в която се намират. Ето, Бог е решил още преди раждането ни в Ада или в Рая да идем - да, но това не обезсмисля ли всичко? Такова допускане може да ни оправдава, но не ни помага. Щото проваленият живот ще бъде все пак нашият, нали така? Да се самоуспокояваме, да бягаме, да се крием от сложността на задачата, в която сме поставени, е разпространена човешка склонност, може би най-разпространената. Но помага ли ни тя? Спасение ли е тя? Едва ли. Малодушието не помага, напротив, можем много да затъваме в собственото си малодушие без никакъв позитивен за нас самите ефект. Сам решавай за всичко! Поеми цялата отговорност! Имай мъжеството да бъдеш себе си по избрания от теб начин - и по най-добрия за теб самия начин. Сам избирай какъв да бъдеш! Това нещо, именно свободата, е Божественото у смъртния човек. Но е пълно с хора, за които тази свобода е непосилна. И те се мъчат да си намерят оправдания за самоуспокоение.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички участвали до този момент в дискусията! Ще се радвам да я продължим! Но началото е добро...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo