Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 май 2018 г.

Кога безбожник може да е добър човек?



Lachezar Tomov, мой приятел във Фейсбук, е написал едно свое прозрение, което е предизвикало показателна, многозначителна дискусия бих казал, можете да я разлистите и да се зачетете, обсъжданият проблем е важен; ето два момента от нея, в които и моя милост се включи ("за да налея малко масълце в огъня й"):

Lachezar Tomov: Безбожието ражда безчовечие.

Борис Иванов: Безбожието може да води до безчовечие, но може и да не води. Зависи си от човека. Не всеки отрекъл Бог е лош човек, както и не всеки признал бог е добър човек .

Ангел Грънчаров: Борис Иванов, в някакъв смисъл сте напълно прав. Поставяте интересен въпрос: а може ли човек да не вярва в Бога и да е добър? Сигурно може. Да, но има един нюанс, който е решаващ: та Бог е именно доброто начало в битието, Бог е самата доброта, той е символ на добротата ако щете; та какво излиза тогава с Вашия въпрос: може ли човек да бъде добър ако не вярва в доброто - и ако не се прекланя пред Носителя (Символа, Образеца и пр.) на самото добро? :-) Какво бихте отвърнал на този свой леко модифициран въпрос?

Иван Марков: Тези хора, атеистите, не са отрекли Бог. Те просто не притежават вяра в съществуването му и това е. Двете са едни доста различни неща. Но да - погрешно е да се приема, че всеки вярващ в Бог е добър човек. Примери - предостатъчно!

Ангел Грънчаров: Иван Марков, Бог съществува независимо дали този или онзи вярва в това, така е. Но да вметна и това, че ако си вярващ в Бога човек, пък не си добър, значи твоята "вяра" е съвсем илюзорна и лъжлива. По причина, която вече посочих по-горе. А че има хора, които дори и себе си лъжат, че вярват в Бог, сигурно има; но това тяхното, съгласете се, не бива да бъде наричано "вяра" - след като чисто и просто е лъжа или заблуда.

...

Ivo Penev Kostadin Uzunov: Ако се появи "религия" която проповядва: Съмнявай се, търси отговори, изучавай, усъвършенствай се, пътувай, откривай, споделяй и уважавай и ставам одма тутакси и веднага ревностен последовател.

Ангел Грънчаров: Ivo Penev Такава религия отдавна се е появила. Тя се нарича философия! :-)

...

Иван Марков: Тази справка не съм сигурен точно в коя посока би трябвало да е.

Според преброяването на населението, проведено през 2011 г., от тогавашното българско население от 7, 364, 570 - 5, 076, 139 са се определили като вярващи (предимно в Източноправославно християнство), при резултат, в който 1, 606, 269 не са дали какъвто и да е отговор.

Реално едва 272, 264 са се определили като нямащи религиозни възгледи, и има още 409, 898, които са избрали да посочат отговора "не се самоопределям", поради каквато и да е причина без яснота дали са вярващи или не.

Titka Patsireva: Обявили са защото са го смятали за престижно. Всъщност, вярващите са много, много по-малко. Колко от тези, обявили се за вярващи, ходят редовно на църква?

Иван Марков: Titka Patsireva че какво му е престижното на това да си вярващ? Особено когато не си. Човек или е нещо или не е. И престижното по-скоро би било в това да се признаят реалните мисли и възгледи, който някой има, вместо да се прави на нещо, което не е. Изобщо ако човек не вярва в Бог/божества - на него при едно анонимно запитване не би му било от каквато и да е полза да се изкарва, че е вярващ.

А човек може да е вярващ в дадена религия, но да не ходи редовно на църква. Вярата представлява една убеденост, увереност в нещо - което е по-скоро един мисловен от колкото един поведенчески акт.

Наистина няма гаранция за това, че хората, които са се самоопределили като християни или теисти от какъвто и да е вид реално, но и да има някаква сериозна разлика между резултатите от проучването.

Съмнява ме повечето българи да са атеисти, но не съм и сигурен какво точно се залага под псевдовярващи.

Ангел Грънчаров: Това дали човек ходи или не ходи на църква не е показател за това дали вярва или не вярва в Бога. Не е от значение и колко често ходи в храма. Ходенето на църква показва други неща. Но съм съгласен, че българският народ в огромното си мнозинство, за жалост, е безбожен и бездуховен - от тия 5 милиона, които са се определили като "православни", огромната част са точно такива, като при това трябва да се добави, че също така са и доста лъжливи, лъжат, че вярват в Бога, което е голям грях (значи ако вярваха в Бога нямаше да допуснат такава една крайно тъпа лъжа и дори самоизмама). Истински вярващите в Бога в съвременни условия са голяма рядкост дори и сред самите български свещеници и духовници, което е направо скандално, но никой не се впечатлява особено от това, което потвърждава тезата ми, че народът у нас е безбожен и бездуховен. (Истински вярващият в Бога човек и особено християнинът мигновено разпознава оня, който само се представя или лъже, че е такъв - и би следвало поне да се възмути от това!) Щото Христовата религия е религия не само на Истината, но и на Свободата. А от това, че българският народ в огромното си мнозинство е безбожен и бездуховен, следва нещо още по-страшно: българският народ в мнозинството си не се прекланя нито пред Истината, нито обича, нито разбира Свободата, напротив, българският народ обича Тиранията (робството) и негов "бог" е тъкмо Лъжата!

Иван Николчев: Чехия има най-много атеисти по глава на населението, къде им е безчовечността?

Иван Марков: Чехия, след това Естония, Швеция и Норвегия. Доста добре си живеят хората. Но като цяло дори и в EU27 - около 50% от хората са религиозни, така че и това е фактор.

Ангел Грънчаров: Иван Марков, леснообяснима е тази загадка как така общества, в които атеистите били толкова много, са също така и човечни, пък и просперирали. Ами в общества като шведското, норвежкото и прочие народът векове наред под влияние на Христовото учение така дълбоко е формирал мирогледа и духовните си ценности, че в днешно време въпросната ХРИСТИЯНСКА по естеството си култура и нравственост вече се споделя от абсолютно всички, включително и от определящите се като атеисти, и то не само като съзнание, идеи, убеждения, но най-вече като поведение, като манталитет. На това основание смятам, че се решава и спора може ли атеист да бъде добър човек: може, но ако е формирал съзнанието си в едно дълбоко вярващо и дълбоко религиозно (морално) в своята историческа, културна и духовна традиция общество. В такива общества и атеистите без да съзнават това споделят и практикуват християнския по естеството си морал, по тази причина са и добри човеци.

Maria Doneva: Всъщност вярващи или атеисти, Бог го има във всички нас. Едните го признават и го усещат; други, го признават, без да го усещат; трети го усещат, но пак не го признават и четвърти, не го усещат и не го признават.

Ангел Грънчаров: Maria Doneva, напълно сте права. Хора всякакви, при това е пълно с хора, които не са наясно със самите себе си, камо ли пък със своите отношения към Бога. Но Бог за сметка на това особено силно е загрижен, предполагам, за неосъзнатите и съвсем безпътни свои чада.

...

Ангел Грънчаров: Точно така е, добре казано! Имам предвид изходното изказване на Лъчезар.

Фори Караджов: Напротив.

Ангел Грънчаров: Кое му е "напротив"? Не се разбира какво искате да кажете? Той казва една истина, Вие казвате "напротив", Вие сте привърженик на лъжите ли?

Фори Караджов: Ангел Грънчаров, аз съм безбожник. Приключвам коментара си с това.

Ангел Грънчаров: Фори Караджов, искаш да кажеш, че твоят "бог" е нищото. :-) Разбрах! Това наистина казва всичко! ;-)

Иван Николчев: Той няма бог, това казва.

Ангел Грънчаров: Невярващият в Бога вярва в Нищото, тъкмо Нищото е неговият "бог". Независимо от това какво си мислят тия хора, те по принцип са нихилисти. Като капак на всичко даже казват "Няма Бог!", без да са си дали труда да разберат що е Бог.

Та този Фори е такъв, той съвсем не знае какво има и какво няма, какъв е, що е Бог и пр, но говори без да мисли какво казва. Т.е. той е типичен нихилист. Понеже съм експерт в тази област, та му помогнах малко отчасти да осъзнае какво прави...

Svetlin Ivanov: Ангел Грънчаров , и аз, и аз...

...

Wania Mileva: Обратното: без хора няма богове, защото те си ги създават в главите.

Михаил Цвеов: И то не всички :) и то даже не е реално създаване, а лъжесъздаване

Lachezar Tomov: За това твърдение няма доказателства. :)

Но дори и да е вярно, то не е опровержение. Дори боговете да са измислица, без абсолютен източник на ценностите, те стават относителни и човекът губи стойност, става поредното животно за убиване и експерименти. Всички етични норми в медицината и генетиката са с религиозен произход

Михаил Хаджиянев: Lachezar Tomov Това също не е вярно, Томов. Дори и при боговете, включително и при твоя бог, който разбира се е истинския, няма "абсолютен източник". Винаги се прекарва през стъргата на някой "просветен", "духовник", "пророк" или пък просто лош превод.

Михаил Цвеов: Лъчо... ако хората са поредните животни... тогава кой е този който има право да ги убива? Рептили, извънземни?

Ангел Грънчаров: Wania Mileva, говорите пълни глупости. Не хората са създали Бог, а Бог е създал хората. Без Бог хората не само че нищо нямаше да създадат, но просто и тях нямаше да ги има.

Димитър Дачев: Ангел Грънчаров, за Зевс говорим, нали?

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев, нещо сте се объркал много или пък се преструвате на умен... Говорим за Бог, а не за тъй многообразните човешки представи за Бог...

Димитър Дачев: Която и от двете хипотези да е вярна, това не би омаловажило ролята на Зевс като създател на Вселената, нали? Поправете ме ако греша.

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев, и дори за гръцката митология имате доста бедна представа. Почетете малко, пък тогава се изказвайте...

Димитър Дачев: Аз мисля, поправете ме ако греша, че гръцката митология е надценена не по-малко от християнската и истинският Творец на Вселената е Мбомбо. Знам, че не можете да ме оборите.

Wania Mileva: А Кане създаде хората от червена глина и слюнката си.

Михаил Хаджиянев: Всичко се контролира от Силата. Смешно е просто да се мисли друго. Гледайте Междузвездни войни там и визуално са показани чудеса които никой дру бог не е правил.

Wania Mileva: Безбожници сме, забравихме ЛСЧ!!

Михаил Цвеов: То и господ има Силата.... тя е даже научно изведена... равна е на божията маса умножено по втората производна на неведомите пътища господни...

Ангел Грънчаров: Глупаците защо ли намират такова велико удоволствие в повтарянето на безвкусни глупости и идиотщини?

Михаил Хаджиянев: Говоренето за Бог е идиотщина? Срамота.

Ангел Грънчаров: Михаил Хаджиянев, говоренето на глупости е идиотщина, това казах...

Михаил Хаджиянев: Ангел Грънчаров, аз говоря за моя си бог. Да не би Вашия бог да е по голям от моя?

Михаил Хаджиянев: Макар че съм склонен да приема и Мбомбо също. Ако се окаже че той е истинския не искам да съм валат.

Ангел Грънчаров: Михаил Хаджиянев, Вие явно просто не знаете какво говорите щом употребявате тъпи изрази като "мой бог" и "твой бог". Изказвате се за неща, които въобще не разбирате.

Михаил Цвеов: Ангел Грънчаров и аз не разбрах кои точно обиждате, но не е хубаво да се обиждаме на интелект и глупаци...

Ангел Грънчаров: Михаил Цвеов, щом приемате, че за вас говоря, вероятно имате и своите основания за това :-)

Михаил Хаджиянев: Моят бог е ревнив и не признава други богове. Даже ми е написал и заповеди. Вашият бог комуникирал ли е с Вас? Да не би някой да Ви е подлъгал?

Михаил Цвеов: Ангел Грънчаров къде приемам? Говоря общо принципно.

Ангел Грънчаров: Ние, хората, сме различни. И имаме различни представи за нещата, включително и за Бог. Но това как си представяме Бога и дали изобщо Бог е "нещо", което може да бъде обект на човешка представа, няма особено значение и съвсем не влияе на свръхреалността, наречена "Бог", която просто не е достъпна за скромните духовни сили, които имат повечето хора. По тази причина има толкова много съвсем непълноценни човешки представи за Бога.

И хората наричат своите неразвити и бедни представи за Бога с някакво име. Какво име човеците са дали на Бог също не е толкова важно. Ала има хора, както забелязваме от горната дискусия, които дотам са стигнали, че не могат да разграничават важно (значимо, съществено) от маловажно. И по тази причина се впечатляват само от глупости - и сами говорят предимно глупости. А истински важното съвсем не го разбират.

Съзнанието на такива хора е твърде нещастно, ала те и това даже не могат да разберат и осъзнаят.

Димитър Дачев: Ето този простичък антологичен, уж, аргумент очаквах от г-н Грънчаров през цялото време:


Ангел Грънчаров: "Антологичен" ли е този аргумент или е онтологичен? :-) Правите ли разлика между "антология" и "онтология"? :-) Изказвате се за Бог пък даже такива думички не разбирате...

Димитър Дачев: Тайпо, сори - сега го виждам. :)

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев Какво означава думата "Тайпо" ("печатна грешка")?

Можехте да го кажете на български. Но нали трябваше да се похвалите, че говорите английски! :-)

Димитър Дачев: Думата е популярна, както и да е. Относно антология - започнал съм да пиша "онтологичен" (случи се и току-що) от телефона и клавиатурата автоматично го е поправила на много по-често използваната дума "антологичен".

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев, умен сте. Това е хубаво. Проблемът Ви е обаче, че нямате вяра в сърцето си...

Димитър Дачев: Благодаря, просто съм скептик и имам строги критерии за истинност. Най-лесно е да заблудим себе си. :)

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев Чрез вярата се достигат истини, недостъпни (непостижими) за ума. Такава една възможност допускате ли я? Нима смятате, че умът е единствен носител (и критерий) на истината?

Жираф Недорасъл: Лъчо, уважавам те, заради интелекта ти, но прекаляваш в дон кихотовския си поход, да си пробутваш вярванията всяка седмица с различно безумно изказване. Очаквам повече от теб.


Lachezar Tomov: Това е пост по философия, не по религия! :) А иначе подобни квалификации би имал правото да правиш ако си по-квалифициран от мен специалист. Сред приятелите ми има истински философи, които разбират основанията ми да напиша това и без да са вярващи.

Ангел Грънчаров: Lachezar Tomov Човек не може да разбира (особено що е това Бог) ако не вярва. Вярата е велика духовна сила на човека, която нищо друго не може да замени - особено пък тъй самонадеяният и самозабравил се ум, от чиято тирания страдат толкова много непълноценно мислещи по тази причина нещастни индивиди...

Nikomu Poznat: Такаа... сега, да ви кажа отстрани: с тез си високомудрени и войнственоинтелигентни коментари... само потвърждавате Лъчовата теза! :))

Димитър Дачев: Не бихме могли да твърдим, че чрез какъвто и да било когнитивен процес, в т. ч. вяра, т. е. приемане на съждения за вярни без съответната доказателствена подкрепа (надявам се, че и двете страни ползваме тази дефиниция за вяра, в противен случай първо трябва да минем през дефинирането и), може да се изведе знание, неподчинено на естествените закони на реалността, която познаваме. В пределите на т. нар. обективна реалност процесите и системите са моделируеми.

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев, това, че съществуват истини, постижими интуитивно (без доказателства, непосредствено постижими - извън сферата на мисленето и съзнанието) е азбучна истина на теорията на познанието - и на философията. Която обаче не Ви е известна, както си личи. Има два клона на познанието (и два типа истини) - на интуитивно постижимите истини и на дискурсивното извеждане (строене) на изводимите от дадени предпоставки истини. Истините на вярата са именно от този род, те не се нуждаят от каквото и да било извеждане и "доказване" - те са извън сферата на ума. Но това съвсем не означава, че техният смисъл е по-малко значим за човека, напротив. Не бива да си мислим, че няма нищо извън тъй тясната, прочее, сфера на ума. Щото тогава губим най-съществената част от потребния на човека смисъл на нещата. За да си представите за какво говоря би следвало примерно да се опитате да разберете примерно това какво и как ни "казват" или "говорят" нашите чувства; то нима може да се "изведе" и "обоснове" от някакви разсъдъчни (умствени-рационални) предпоставки? Има истини на сърцето и истини на ума; истините на вярата са от първия род.

Апропо, не бързайте да говорите за "обективна реалност" и нейната "моделируемост". А ако истините на вярата са най-обективното, да обозначават истина, която е най-реалното, е истински реалното? Човек трябва много да е мислил преди да почне да се изказва по тези въпроси. Понеже иначе заема една крайно плоска и примитивна представа, която го дискредитира като разумно, мислещо същество.

(Дискусията продължава. Можете да проследите продължението й на вече посоченото място.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

8 коментара:

Анонимен каза...

ГРАНЧАРОВ НЕ ВЯРВА В БОГА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЙ ЛЪЖЕ ЧЕ ВЯРВА В БОГА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ГРАНЧАРОВ Е ЗАВЪРШИЛ КОМУНИСТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ В КОМУНИСТИЧЕСКИ СССР И ТО В НАЙ-КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ГРАД НА ЗЕМЯТА - ЛЕНИНГРАД!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЙ Е ПРОКЛЕТ БОЛШЕВИК И КОМУНИСТ ЗНАЧИ Е ПЪЛЕН АТЕИСТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НО СЕГА СЕ Е ПРОДАЛ ЗА ДОБРИ ПАРИ НА СОРОСОИДИТЕ И ЗАТОВА ЛЪЖЕ, ЧЕ Е ДУХОВЕН И ВЯРВАЩ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НА НИТО ЕДНА НЕГОВА ДУМА НЕ ВЯРВАЙТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! А ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА Е ДЪЛБОКО ВЯРВАЩА В БОГА, СЪЩО ТАКА СИЛНО ВЯРВА В БОГА И ЛЮБИМАТА НАША ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОРКА ИНЖЕНЕР КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЦЕЛИЯТ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ СЪЩО СИЛНО ВЯРВА В БОГА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЧНО ПО ТАЗИ ПРИЧИНА И НИЕ, И ТЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПОНАСЯМЕ АТЕИСТ И КОМУНИСТ КАТО ГРАНЧАРОВ ДА СКВЕРНИ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ИЗГОНИХМЕ ГО ПО ЧИСТО ДУХОВНИ ПРИЧИНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И ПО ЧИСТО ДУХОВНИ ПРИЧИНИ НЯМА ДА МУ ПОЗВОЛИМ ДА СЕ ВЪРНЕ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

гАд каза...

Забавно нещо е религията. Основно качество е силно да вярваш в собствената си правота .. :D

Анонимен каза...

Никога.
Дамян Петрунов

Ангел Грънчаров каза...

гАд, съвсем измамно Ви е впечатлението. В областта на вярата и религията няма абсолютно никакво значение "собствената правота" - или това, което имате предвид под този израз. Понеже не сте вярващ всичко възприемате наопаки на действителното. Именно при невярващите в Бога "собствената правота" е водещото.

гАд каза...

"Вярващ" ... вие (вярващите) вярвате, но когато водите дискусии говорите сякаш това са факти.
Та дори си присвоихте поведението на атеистите .. :D
Какво друго освен "собствената правота" има значение в областа на религията ? Никой не се интересува от факти.

Ангел Грънчаров каза...

Очевидно не сте се затруднил дори да осмислите смисъла на думата "факти".

Тъкмо от фактите изхожда вярващият. Това, от което изхожда, са факти - и очевидности! - на неговата душа и сърце, това са факти, породени от неговата вяра, това са фактите на неговия дух. Но фактите, с които той оперира, са недостъпни за атеистите по причина на това, че те самите изначално са се отказали от възможността да имат достъп до тези факти. Отказали са се от възможността да ги достигнат - и да се възползват от техния смисъл, да черпят от тяхното богатство. Атеистът освен че е безбожник, на тази основа е също така и бездуховен. А духът е най-голямото богатство на човека. Атеистът (за да ме разберете, ще използвам една изразителна метафора!) е всъщност духовен кастрат; той е постъпил по същия начин като евнуха, лишен от полов орган - нима може евнусите да разберат пълнотата на любовно-сексуалния живот след като им липсва нещо основно за неговото преживяване и постигане?

Вярвам, че ме разбрахте. Досущ по същия начин атеистът е отстранил вярата, отказал се е от нея - как тогава да разбере какво може тя да му даде?!

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров Имам два въпроса. Са ли интуицията и чувствата когнитивни процеси, продукт на работата на невронна мрежа и фалсифицируеми ли са тези истини на вярата? Какво представляват те, всъщност, и с какво се различават от верифицируемите истини, които сме свикнали да наричаме факти?

Димитър Дачев

Ангел Грънчаров каза...

Димитър Дачев, благодаря за въпросите, но те са поставени по начин, който издава, че робувате на доста ограничени представи. Ще Ви кажа нещичко, белким се позамислите по-сериозно, щото догмите не помагат изобщо, напротив, само пречат.

Когато човек се занимава с познание, това не е "работата" на неговата "невронна мрежа" (така мислят най-вулгарните материалисти, свеждащи по съвсем глупав начин идеалното до дейността на такъв орган на тялото какъвто е главният мозък) - познанието е дейност на идеална (и субективна) реалност каквато душата; а душата - това са отделните и специфични душевни сили, всяка от които има свои граници, предел и възможности. Сред душевните сили или способностите на душата главна роля играят умът (разсъдъкът, интелектът, съзнанието, акълът, някои наричат тази душевна сила разум - по причина на това, че не са се потрудили да разберат какво наистина е разумът; разум и разсъдък са различни неща), емоциите, волята, въображението, Аз-ът, вярата, разумът. Тези две душевни сили, които сложих накрая, са най-важни, най-сложни, те са синтетични и пр. (Ако искате да разберете пълноценно "механиката", "динамиката" и дори "органиката" на душевния живот можете да прочетете моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, това е курс по философска психология, там може да намерите пределно ясно описание на душевния живот на човека.)

Елементарно нещо, което е непростимо да не знаете, е че умът (съзнанието, мисленето...) е душевна сила, която осъществява ориентацията на душата навън, към познанието на външните неща и предмети; умът постига своята стихия в пределите на науката, теоретичното, дискурсивното (изводимото и пр.) познание, наричано също така "точно", "естествено" и пр. Но душевна сила с противоположна насоченост, която предимно има за предмет вътрешният, "субективният", душевният, духовният свят, която е ориентирана "навътре", е чувствителността, от този род е именно и интуицията, тук са въпросните "истини на сърцето", които оперират със съвършено различни факти.

Истините на вярата, за които в случая говорим, са именно от този род. Те се постигат по съвършено друг начин, "верифицируеми" са, но разбира се не по начина, по който са верифицируеми истините на разсъдъка, на ума. (Да се иска това е непростимо объркване, никъде не е доказано, че истините на ума са единствено достъпните за човека истини, ние, човеците, не сме роботи, ние сме нещо значително по-богато!)

Това ще се задоволя да Ви кажа тук. То е призив да се замислите по-сериозно и да направите нужното да се освободите от някои коварни и широко разпространени предразсъдъци и илюзии, плод на умствената и душевната инертност на непривикналите да се задълбочават в търсенето на истината.

Между другото да вметна и това, че разумното (философското) мислене значително превъзхожда по смисъла и потенциала си "научните подвизи на ума" - защото навеки ограниченият (пък макар и склонен да се самозабравя!) ум може да си въобразява, че може да познае всичко, но когато се устреми към области, които не са му достъпни (и подвластни) по начало, той добива само трохи.

Ето, примерно, за духовните неща (истините на вярата, светостта, доброто, красотата и т.н.) умът може да породи само най-уродливи и при това пределно плитки "обяснения", които ще задоволят единствено хора, чиито дух е изначално скопен; т.е. хора, за които духът не означава нищо по причина на това, че те сами по крайно неблагоразумен начин са се отказали от него.