Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

понеделник, 14 май 2018 г.

Предпразничното послание на един репресиран заради свободомислието си и обичащ демокрацията безработен учител по философия




Искам тази сутрин да напиша нещо в своя дневник, в който описвам мислите си около моето всекидневие на философ и учител. Отдавна не съм писал нищичко, насъбрало ми се е, така да се рече.

Тия дни по пощата (обикновената) получих ето това писмо от Виена, написал ми го е наш сънародник, живеещ там:


Пише ми, както забелязвате, неща, които по негова преценка са важни, свързани са с учителстването. Този човек от Виена се е заинтересувал от това, което правя – за разлика от бюрократите, които живеят у нас, тук, съвсем близо, пък изобщо не ги вълнува това. Пардон, те май живеят не тук, наблизо, допуснах неволна грешка: те, имам предвид властващите в образованието бюрократи, живеят най-малкото на Луната, а може и на Марс да живеят, пък може би още живеят на планетата "Маркс", знам ли ги къде точно живеят? С хора, живеещи по цял свят, се разбирам, ала с тия бюрократично-властващи инопланетяни (извънземни) просто няма как да се разбера никога. Но за момента да ги оставим тях, има по-важни неща, за които мисля напоследък особено интензивно.
Оня ден по време на излъчването на предаването "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия под влиянието на една дама, която се обади, попаднах на чудесна тема: за общуването между млади и стари, за това как и доколко изобщо разговаряме с младите, защо не успяваме да разговаряме истински с тях, какво произлиза от липсата на такъв пълноценен диалог между поколенията, как се чувстват младите, които са неразбрани от нас, от техните родители и от по-възрастните и един вид са изоставени било на произвола, било на самите себе си, ако се прекъсне общуването между млади и стари до какво води това, какви са последиците, какви са ефектите върху съзнанията на двете страни, на млади и стари, които са се отчуждили, дали пък на младите не им е съдбовно необходимо да разговарят с по-възрастните, с по-зрелите, щото тия разговори могат да им дадат това, което нищо друго не може да им го даде, да, но защо така дори и със собствените си деца не умеем да разговаряме, и то не умеем да разговаряме именно по най-важните, най-съществените, най-значимите въпроси и т.н.? Виждате, за много неща си заслужава да се мисли и разговаря, аз дотолкова се впечатлих от открилите се хоризонти на тази тема, че в един момент започна да ми се иска да мога да се уединя някъде, да избягам някъде и да започна да пиша… книга по тия въпроси, в които да си вложа и развия разбиранията, става дума да напиша една отдавна замислена книга за възпитанието на младите. Имам какво да кажа по тази тема, която е твърде важна, но която за жалост много се отбягва. Но за това се иска време и съответната настройка, имам предвид за писането. Иска се спокойствие.
А аз имам много грижи, които ми пречат. Ето, още нямам работа, "безработен" съм, нищо че се скъсвам от работа, не печеля нищо, нямам доходи, предстоят ми ужасни месеци на унижения, нищо че спечелих съдебното дело и съдът отмени заповедта за уволнението ми. И по този пункт възниква превъзходен казус след повторното ми връщане на работа, знаете, много хора, силно загрижени за мен, ми предлагат като се върна в училището, сам да се откажа, сам да си тръгна, с оглед на това, че директорката, както е известно, категорично не ме ще; да, ама аз пък си мисля, че това училище не е нейна частна собственост, то е колкото нейно, толкова и мое (толкова също така е и ваше – ама вие изобщо не знаете това, не си давате сметка за него!), та ето по тази причина не ми се ще току-така да й харизвам училището и да бягам сам, сякаш съм някакъв презрян страхливец и малоумник (кой се отказва от своето ей-така, просто заради нечий каприз?!). И по този казус ми се налага да мисля в тия дни, нещичко трябва да предприема. Имам разни хрумвания в тази посока. Примерно ето какви.
Разбира се, никой от гражданите не му идва мисълта да помогне с нещо. Всички стоят и гледат сеир (е, има малки изключения от това правило, има неколцина човека, мои приятели, които мислят по казуса и се мъчат с нещичко да ми помогнат). Очевидно е, че директорката ще обжалва решението на Окръжен съд за възстановяването ми на работа като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ; тя е доказала, че е способна на всичко аз да не съм там колкото се може повече време, да не съм й пред очите – та да може да си царува необезпокоявано (със своите приближени фенки, които заедно с нея усърдно черпят от облагите на властта). Значи тя ще обжалва Решението на ОС пред Върховния Касационен съд (!!!) само и само за да не съм в училището поне още 5-6-7-10 месеца (идва отпускарския сезон, съдилищата няма да работят през лятото и делото във ВКС ще се проточи поне до Нова година).
Да, обаче възниква малка подробност: в тия месеци аз някак трябва да издържа, а вече съм без никакви средства за съществуване. Тия месеци до връщането ми на работа (шансът ВКС да отмени заповедта на ОС по мнението на юристите е около 2%!) за мен ще са месеци на крайни унижения, аз лично не си представям как ще издържа, силите ми са на изчерпване; е, това, разбира се, не стига до съзнанието на жадуващата реванш директорка, щото тя самата, междувременно, си се ползва от всички облаги на властта, получава си хубава заплата, чудо голямо, че заради нейните капризи някакъв си там "колега" и човек е поставен в толкова тежко положение, че нищо чудно и да не понесе униженията! Не знам дали съзнавате превъзходния казус, свързан с това как у Нашенско се практикува властта: един човек (дали съм аз или и вие някога може да сте този човек е без никакво значение!) заради беззаконията и капризите на самозабравил се властник страда, а на този въпросният властник това изобщо не му пука, а пък стадото (простете, но тази дума е най-подходяща за случая!) безучастно гледа и тъпее, нищичко не предприема! А все пак, като капак на всичко, гледащите имат претенцията, че са ЧОВЕШКО, моля ви се, общество, че са някаква ЧОВЕШКА, с извинение, общност!!! И като добавите и това, че в случая става дума за поведение на властница, която властва в образователно-възпитателната и личностно формиращата сфера, т.е. по презумпция за нея лично нравственият, човешкият момент би следвало да е водещ във всичко, какво става в крайна сметка, всичко отива съвсем по дяволите, така ли излиза?! Щом точно такива властващи ("възпитателни" и „образователни”, с извинение!) дейци са способни на такова една антихуманно, безчовечно поведение и отношение към един дългогодишен учител и човек на почтена възраст като мен, то давате ли си сметка на какво са способни другите управници у нас, дето са извън тази толкова хуманна, с извинение, сфера?!
Мен тук ме убиват пред очите на всички, гаврят се с мен, оставят ме да умра без средства за съществуване, на вас, дето сте поверили децата и внуците си на подобни "възпитатели", с извинение, не ви пука изобщо от това, е, не се ли сещате как тогава възпитават вашите деца и внуци такива възпитатели, дето са способни на представеното отношение към мен (аз все пак съм човешко същество, нали така?!) сещате ли се на какво именно те ги възпитават?! На безчовечност ги възпитават, дават им публично пример на крещящо безчовечно отношение, но на никой, позволявам си да акцентирам върху това, изобщо не му пука от ставащото пред очите му!!! Да, на никой не му пука, никой не се впечатлява даже от ставащото, ето върху този възлов момент искам да акцентирам!
Нужно ли ви е по-убедително доказателство за обезчовечеността на обществото ни? Или чакате още по-убедителен пример, а? Какво трябва да стане с мен, та да почнете да се замисляте поне? Трябва да ме убият, да ме сварят в казан и да почнат да ме ядат, това ако стане, само тогава ли ще се впечатлите?! Или и тогава няма да се впечатлите? Значи вие от нищо вече не можете да се впечатлите, правилно ли ви разбирам, уважаеми мои скъпи и прескъпи дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?!
Почти месец ще мине от излизането на съдебното решение и никой от нищо не се впечатлява. Е, хората са заети, те мислят за... световния мир, те мислят за международното положение, Грънчаров, моля ти се, не ни занимавай със своите личностни глупости, писна ни от твоята епична личностна свада с тази директорка, мама му стара, махни й се от главата, че стана крайно досаден!!! Щял, моля ви се, да умира от глад в предстоящите месеци, ами мри като ти се умира толкова, голема работа, че ще умреш, всеки ден умират толкова хора, ти какво чакаш, да се трогнем за тебе ли? Ний сме заети със решаването на съдбовни проблеми, нас ни вълнува световният мир и международното положение, той ни занимава със своите личностни проблеми и глупости! И такава е реакцията и на личности, които добре знаят за моя казус, които са включително и политици, но и тям не им пука, не са издали, че изобщо им пука, имам предвид лидери на партии и прочие, дето твърдят, че щели били да ни оправят, не, на никой не му пука от това, че някой разпищолил се властник тъпче нечии човешки права и гази нечие човешко достойнство, в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ не се обръща внимание на такива несъществени неща, в нея всички усърдно мислят за световния мир, за бъдещето на цялото човечество, за международното положение мислят, по която причина немат никакво време да се занимават с това, че тук пред очите им ще умре несправедливо един човек, при това, моля ви се, ще умре един някакъв си там учител, пфу, каква скука!!! Да живей мирът, да живей международното положение!!!
Оня ден бях при омбудсмана на Пловдив, ей-така, хрумна ми спонтанно да ида при него, разказах му отчасти за образувалия се след решението на ОС казус и го помолих да се срещне с директорката на ПГЕЕ и да поговори с нея по очерталия се казус (понеже тя, очевидно, сама не успява да осмисли какво се е получило на практика, не успява да осмисли последиците от своите решения!), да поговори с оглед да й помогне да осъзнае истината за така и така сложилата се любопитна ситуация. Ето документа, който написах там:



Омбудсманът се съгласи да посредничи в решаването на казуса. Но сам отчете, че шансът съдействието му да има позитивен ефект върху съзнанието на директорката е... 0.0002%! С него си поговорихме по много неща, той призна, че сам понякога влизал в блога ми и четял публикациите, и разговаряйки в този дух, в един момент съвсем спонтанно ми рече ето какво:
– Не мога да разбера обаче, г-н Грънчаров, следното: почти всеки ден пишете остри критични статии срещу Бойко Борисов и неговата политика и в същото време отвреме-навреме му пишете писма, с които го молите да ви помогне да се реши проблема Ви, как си представяте, може ли той да Ви помогне щом като толкова го плюете?!
Сега не си спомням дали омбудсманът употреби думата "плюете", но смисълът на изявлението му беше този. Значи логиката е: щом критикуваш някакъв властник, не чакай помощ и подкрепа от него, нали така излиза? А за да получаваш помощ и подкрепа от нашенски управник (по тази логика) кога имаме право? Само когато му се подмазваме – само тогава ли имаме право да чакаме известна помощ и подкрепа? Значи аз ако съм критик на властта (щото недоволствам от начина, по който властта се изявява!), то аз мигновено губя правата си тази власт да работи за мен, изпълнявайки, прочее, служебните си задължения, щото дори и г-н Премиеро има някакви служебни задължения, да речем, по отношение, на г-н Министъра на образованието и науката, в чиито владения стават въпросните безобразия и беззакония! Да, ама ти, Грънчаров, критикуваш наш любимий Премиер, как така ще чакаш той да си изпълни служебния дълг и да притисне (само заради теб!) тъй разпищолилите се негови подчинени?! Виж, ако пишеше хвалебствени статии за г-н Премиеро той можеше тогава да се трогне и да направи нещичко за теб, можеше да те спаси, ала щом си негов критик не чакай той нещо да свърши за теб, глупак ли си ти бе, Грънчаров, че се надяваш Он да ти помогне при положение, че го плюеш всеки ден! Ето тази теория ми разви чистосърдечно пред мен омбудсманът на Пловдив, очевидно, той смята, че тия неща са съвсем логични и разумни дори, щом не изпита някакво неудобство от толкова откровената си мисъл. Представяте ли си обаче какво означава това, че даже и омбудсманите у нас мислят по тази, моля ви се, умилителна "логика"?!
Значи има две категории граждани: наши и ваши. Или ничии. Тия, дека критикуват властта, не заслужават тази власт и държава да си изпълнява задълженията по отношение на техните права. Права имат само наште, тия, дека фалят властта! Другите са друга категория, те не са наши, значи са, така да се рече, извън държавата и по тази причина не заслужават не само да им се помогне, но и към тях да изпитваме някакво състрадание! Щом критикуват властта, такива разпищолили се граждани са си заслужили да страдат – и да си плащат за лукса да критикуват.
Спирам дотук. Това мислене обаче е широко разпространено. Масово всички мислят така. Идиоти като мен, дето мислим иначе, се броим на пръсти. Сега разбирате ли защо с пълно право наричам нашата прокълната страна МУТРОЛАНДИЯ!??
Ето, сега пак показвам и публично демонстрирам, че съм пълен глупак! Вместо да се подмажа на омбусмана (щото чакам той да ми помогне малко!) и един вид да го предразположа да поработи в мой интерес, аз без да искам покритикувах малко и него, ерго – загубих всякакво морално, моля ви се, право той да ми помогне с нещичко! Сам си си виновен за всичко, Грънчаров, допускаш непростими грешки, пък после се оплакваш, че страдаш! Ти ако и на директорката се беше подмазал малко, знаеш ли какъв завиден животец щеше да живееш под нейното крило?! Ако на г-н Премиеро се беше подмазал малко, знаеш ли с какви щедри дарове щеше да те отрупа съдбата?! Ама не, ти всички критикуваш, е, такива луди като теб, дето критикуват всички наред, не заслужават никаква подкрепа, те ще загубят и всички войни, които са подфанали на сички фронтове! Това пък ми каза един колега, бивш учител, също пострадал като мен, той ми каза, че не требвало да критикувам всички – ако искам да постигна нещо. Требвало да се въздържам в критиките си. Щото който воюва на много фронтове, той губи всички войни и всички сражения – мъдро заключи бившият военен, който също така беше и мой колега-учител.
Прав е човекът. Барем самодържеца Бойко да не бях критикувал толкова, нали така? Майната й на истината бре, Грънчаров, за себе си не е ли време да помислиш малко?! Ето, ако се подмазваше на властта, нищо чудно и директор на училище един ден да те бяха направили благодарните властници! Но не, ти критикуваш всички подред, даже навремето критикуваше и Костов когато беше на власт и когато всички му се подмазваха, ти и него критикуваше, и то публично, в статии по вестниците, и тогава нали уж ваште бяха на власт, но ти не получи никаква облага: сам си си виновен за всичко, глупако! А подлизурковците какви умопомрачителни кариери направиха – ех, Грънчаров, що си толкоз прост?! Пък като падна Костов от власт и всички се фърлиха да го плюят, ти взе да го защищаваш: представяш ли колко си тъп бе, Грънчаров?! Майната ти тогава, мри тогава – щом не си изобщо адаптивен спрямо реалностите на живота!
Днес възнамерявам да ида да се срещна с г-жа Иванка Киркова, началничката на пловдивското образование и наука. И с нея искам да поговоря по възникналия превъзходен казус. Но и нея чат-пак критикувам публично, задавам й неудобни въпроси, значи сам съм си виновен за това, че не заслужавам никаква подкрепа. Изобщо допускам тъй досадна грешка, а уж съм психолог: за да ти помогне един човек трябва да го спечелиш на своя страна бе, Грънчаров, и това ли не знаеш ти?! Също така смятам да ида да се срещна и да разговарям с директорката на славната пловдивска ПГЕЕ, длъжен съм да я уважа, щото иначе не е възпитано и културно. Тя сама нема да поиска да говори с мен, аз обаче да й се натрапвам при положение, че е доказала, че не желае изобщо да вижда нагли критици като мен – дали е възпитано и културно от моя страна, а, какво ще кажете, драги дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Май не е много културно, а, с такива властници като тъй чистосърдечно изявяващата се директорка на ПГЕЕ имат морално право да разговарят само ония, които й се подмазват, а критиците нямат право да припарват до училището й, нали така, нали правилно вече зех да разсъждавам – на стари години?! Тия, дето фалят директорката, не само имат право да разговарят с нея, но и имат морално право да претендират за получаването на такива благинки като заплати, командировчици, хубав дял от диференцираното заплащане, премии и прочие, а критиците като мен един вид сами са се лишили не само от благинките, но и от правата си, нали така?! Е, да ида ли в такъв случай да се натрапвам на въпросната директорка, дето има такова сърдечно управленско верую?! Немам, очевидно, правото да смущавам царствения й покой, не, решително немам това право да й досаждам, причината е толкова ясна: никогаш пък не казах поне една добра дума за нея, а само некакви си там критики!?!! Сърди се на себе си бе, Грънчаров, що си седнал нас да виниш за това или онова?! Ти сам си си виновен за сичко, я го виж ти, тъпунгер неден, не разбира даже и това!
А дали да не драсна едно писъмце на самовластната директорка на ПГЕЕ, която скоро ще навърши два мандата седене на царствения директорски трон, а, поне едно писмено прошение дали да не й пиша?! Тия, дето не сме от свитата на фалещите, поне да пишем прошения все още дали имаме право?! Или и това право вече немаме? Кажете де, що ме мъчите толкоз, та сте се умълчали – сякаш сте се замислили?! Леле, какво падение: да се замислите малко! Срамота!
Ще напиша писмо на директорката. Въпреки всички рискове да й смутя отново царствения покой – и да я ядосам! Немам друг начин, затуй съм принуден да пиша, ето, почвам да пиша, аз, каторжникът на писането на жалби и на отворени писма, пак почвам да пиша поредния документ:

До учениците, учителите и родителите, т.е. до цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ
До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив
До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ДВА-ТРИ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕНИ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин от Пловдив, философ, писател,
безработен учител по философия и гражданско образование

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите!
Многоуважаема госпожо Анастасова,

Както е известно, Окръжен съд в Пловдив взе наскоро Решение, с което отмени заповедта за моето уволнение и отново ме възстанови на работа като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, училището, в което работя (с две прекъсвания, с две уволнения) от 2000-та година. И така се образува следният чудесен, превъзходен, направо великолепен правен, административен, психологически, нравствен, човешки и какъвто още искате казус, върху измеренията на който искам да ви обърна внимание.
Вие, г-жо Директор, сте в ситуация на избор, на вземане на решение. Или ще обжалвате това решение на ОС пред ВКС (в което не се и съмнявам!), или пък ще решите да изпълните въпросното Решение – и тогава аз ще се върна на работа още сега, тия дни. Втората възможност е изключена, така ли мислите? Аз предполагам, че точно така мислите, но все пак се надявам, че няма да действате тъй страстно и импулсивно. Позволявам си да Ви посъветвам да се позамислите.
Добре, ще обжалвате. Това Ваше решение води дотам, че ме обричате на 6-7-8 и дори повече месеци на ужасни унижения, т.е. ще ми се наложи някак да преживявам в тия месеци без абсолютно никакви средства за съществуване (знаете, че по време на моите граждански протести дори и съпругата ми беше на два пъти уволнена от директорската мафия в Пловдив, тъй че ето, цялото ми семейство страда заради моята борба за свобода и реална демократизация в училищните общности!). Е, голяма работа, Грънчаров, ще погладуваш още 7-8 месеца, то пък ще ти се отрази на... талията, т.е. ще спечелиш… здраве от това! Тъй ли разсъждавате, позволете да запитам?! Или пък се надявате, че Вашият тъй влиятелен и мастит адвокат ще успее да намери начин да отмени решението на ОС във ВКС и аз ще загубя делото, т.е. ще бъда осъден на вечно гладуване, на вечна безработица: щото такова едно решение на ВКС във Ваша полза означава, че аз завинаги ще бъда лишен от правото да упражнявам професията си, ще бъда лишен от преподавателски права?! Кажете какво мислите, мен ме вълнува да разбера, ето, предлагам Ви да се срещнем и да обсъдим цялостно така и така създалата се наистина великолепна ситуация. Или не желаете да ме виждате, камо ли пък да разговаряте с мен – с толкова лошия човек, който толкова пъти Ви съди?!
Аз чакам от доста време инициатива от Ваша страна за продължаване на предложената от мен Кръгла маса по реалното демократизиране на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ, ала Вие упорито мълчите. Е, сега имаме и външен, допълнителен повод да се срещнем и да поговорим. Както желаете съм съгласен да говорим, или във формат "кръгла маса" на граждани с властта (или с представители на цялата общност), или пък дори на четири очи съм готов да разговарям с Вас; знаете, аз съм крайно диалогичен човек, ний с вас по този пункт крайно много се различаваме. Та Вие решете какво искате и кажете. За Бога, кажете, не мълчете! Щото от мълчанието си Вие губите... грешите ако си въобразявате, че аз губя, истината е, че най-вече Вие губите! Какво губите ли? Ами сами се сетете какво губите, аз не ща да Ви подценявам – вярвам, че и само можете да се сетите какво точно губите като мълчите. Всичко губите… най-вероятно.
В тази връзка, предвид създалата се ситуация, предлагам да ми осигурите и възможността да се срещна и да разговарям с Обществения съвет на ПГЕЕ, отдавна чакам сама да се сетите, че трябва да ми осигурите такава една среща (предвид многото мои писмени обръщения до него!), ала Вие не се сещате, ето, припомням Ви, че сте длъжна да ми осигурите такава една среща. Второ, инициирайте и място и време за тия срещи, за което следва да ми съобщите. Благодаря предварително за което!
Разбира се, искам да се срещна в този важен момент и с Учителския съвет на училището, и до колегите си учители писах много, Вие и с тях не пожелахте да благоволите да ми организирате среща. Дори и в качеството ми на гражданин, след като съм заявил, че искам да се срещна, сте длъжна да ми осигурите възможността да разговарям. Щото Вие, не аз, пак губите от това, че не допускате тъй потребните на училището дебати, които аз и извън училището пак инициирам.

Господа и дами от властващите височайши институции,

Моля да се възползвате от властта и от влиянието си и да се опитате да помогнете на г-жа Директорката на ПГЕЕ да осмисли правилно създалата се толкова благодатна ситуация – и да направи онова, което е длъжна да направи. (Разумни неща сме длъжни да правим ний, човеците, не глупави!) Смятам, че вие много можете да й помогнете в това отношение, тя вас ще послуша. Тя е обучена да слуша само гласовете, идещи отгоре, но не слуша гласовете, идещи отдолу, под нейния тъй царствен директорски пиедестал. Аз съм човек, който много се грижи за това в обществото ни най-сетне да почнат да се пораждат тъй потребните ни демократични нрави, ето, по тази причина си позволявам да апелирам и към вас: изпълнете своя дълг! Всяка власт, която допусне да стане аморална, т.е. си позволи да потъпче нормите на човечността, е осъдена на тотален крах! Нима вие, уважаеми дами и господа властващи, смятате, че е допустимо и дори човечно в създалата се ситуация аз (ведно със семейството си) да бъда поставен в идващите месеци в най-ужасна и крайно унизителна ситуация и по същество да бъда осъден на жестока гладна смърт (как се съществува без никакви средства за съществуване, вие това можете ли да си го представите поне?!) само за това щото егото и капризите на една властваща особа трябва да бъдат донякъде задоволени?! Просто нямам думи да опиша безобразието, което се извършва пред вашите очи, но по отношение на което до този момент вие не благоволихте да си мръднете даже и малкото пръстче?!
Спирам дотук. Мисля казах каквото трябваше. Към това писмо ще приложа и днешна публикация в блога си по същия проблем, там съм разсъждавал повече по тъй възхитителната ситуация, до която ни докараха решенията на тъй мъдрата и проницателна директорка на пловдивската ПГЕЕ.

Госпожо Директор, два дни това писмо няма да го пращам на висшестоящите длъжностни лица. Ако в тия два дни вие не реагирате никак, едва тогава ще го пратя и тям. Оставям Ви известна възможност сама да осмислите създалата се великолепна ситуация.
Ако до сряда сутринта (16 май) аз не получа някакво известие от Вас за среща и разговор, пращам писмото "там, където трябва"!

Бъдете здрава! Същото важи и за всички останали адресати на това писмо.

С най-добро чувство: (подпис)


Пловдив, 14 май 2018 г., точно десет дни преди празника на духовността 24 май!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЯМА НИКОЙ ДА ТЕ ПРИЕМЕ И ДА РАЗГОВАРЯ С ТЕБ ЗАЩОТО СИ НЕДОСТОЕН ЗА ТОВА, МЕРЗАВЕЦО ПОДЪЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ НЕ ЗНАЕШ КАК ДА ОБЩУВАШ НЕ САМО С НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА, ТИ НЕ ЗНАЕШ ДА ОБЩУВАШ И С НАШИТЕ УЧЕНИЦИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЕТО ЗАТОВА НИЕ НЕ ЖЕЛАЕМ ДА ГОВОРИМ ИЗОБЩО С ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И ТИ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ, ОБЕЩАВАМЕ ТИ ГО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КОЛКОТО И ДА СЕ ПРАВИШ НА ИНТЕРЕСЕН, НА УМЕН И НА "ДОБЪР" НИКОГО НЕ МОЖЕШ ДА ИЗЛЪЖЕШ ЧЕ СИ ТЪКЪВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ СЕ ЕДНА ОТРОВНА ЗМИЯ, ЧИЯТО ГЛАВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СТЪПКАНА БЕЗ НИКАКВА ЖАЛОСТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ДАЖЕ ЗМИИТЕ ЗАСЛУЖАВАТ ЖАЛОСТ ЗАЩОТО СА ЗАЩИТЕН ВИД, НО ТИ НЕ СИ НИТО ЧОВЕК, НИТО ЗМИЯ, ТИ СИ ИЗРОД И СИ ПЪЛЕН НЕЩАСТНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА НЯМА ДА ТЕ ПРИЕМЕ ДА РАЗГОВАРЯ С ТЕБ А ЩЕ ОБЖАЛВА И ВЪРХОВНИЯТ СЪД ЩЕ ОТМЕНИ ГЛУПАВОТО Е НЕЗАКОННО РЕШЕНИЕ НА ОС!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ИМА ПРАВО И ЗАКОННОСТ В ТАЗИ НАША СТРАНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПРАВОТО И ЗАКОНЪТ Е НА НАШАТА СТРАНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И ВЛАСТТА Е НАША!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВСИЧКО Е НАШЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Поздравления, г-н Грънчаров! Отново заявявате позиция, която е честна, достойна, гражданска и професионална - Вашето постоянство, с което отстоявате тази позиция във времето е достойно за уважение!

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Писмото Ви е входирано с номер АД-02-244/14.05.2018г.

Поздрави!

РУО –Пловдив

Анонимен каза...

Здравейте, г-н Грънчаров!

Кореспонденцията е заведена с № 94-1804/17.05.2018 г.

Приемна на МОН

Анонимен каза...

Re: Предпразнично заявление с честитка
от: pgee plovdiv (pgee_plovdiv@abv.bg)
дата: 28.05.2018 08:15
до: Angel Grancharov (angeligdb@abv.bg)


Вх. № 433/23.05.2018 г.


>-------- Оригинално писмо --------
>От: Angel Grancharov angeligdb@abv.bg
>Относно: Предпразнично заявление с честитка
>До: potv@abv.bg, webmaster@skat.bg, kanal3@kanal3.bg, bzumbulev@24chasa.bg, agency@standartnews.com, milen@ntv.bg, rchernev@marica.bg, info@marica.bg, info@plovdiv.bg, gl_redaktor@plovdiv24.com, redaktor@podtepeto.com, 24zivot@24chasa.bg, icevlice@btv.bg, ombudsman.plovdiv@abv.bg, priemna@mon.bg, rioplovdiv@gmail.com, otkrito@bnt.bg, milena.damyanova@parliament.bg, pgee.plovdiv@gmail.com, pgee_plovdiv@abv.bg
>Изпратено на: 22.05.2018 12:10

Здравейте!

Документът е в прикрепения файл, моля след неговото завеждане да ми изпратите входящия му номер. Предварително благодаря за което!

Желая Ви хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Заповядайте в моя основен блог за философия, психология, философия и политика!

Моите координати: телефон 0878269488, Скайп: angeligdb