"Нито стопанската свобода е тази, която очаквахме и която дава на хората перспектива за изпреварващо забогатяване, за достигане на средните европейски нива на богатство. Нито свободата на медиите е тази, която дава възможност на обществото да се развива пълноценно. Защото в съвременното общество медиите са изумително важни. Нито свободата на личността е на необходимото ниво. Нито независимата - както от партиите, така и от мафията, съдебна система е постигната в България. Нито независимостта на администрацията от партиен натиск и назначения е постигната в България. Нито местното самоуправление, реалната децентрализация, свободата на общините. В много от тези отношения България през последните няколко години върви назад", обясни Кънев. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Съгласен съм с тезата на Радан Кънев, само имам следната забележка: пропуснал е важния факт, че в такава жизнено важна сфера като образователната социализмо-комунизмът не е мръднал на сантим да си иде, той си стои изцяло непокътнат, образователната система у нас продължава да е абсолютно социалисто-комунистическа, което значи, че държавата (министерските и директорските властващи бюрократи) тиранизира всички, и ученици, и учители, и родители, и цялото общество, а пък изброените не само че нямат свобода (и не знаят изобщо що е това свобода!), но дори (в масовия случай) и не искат свобода (как да искаш онова, което не знаеш какво е?), т.е. не само поголовно са се отказали от нея, но дори и не чувстват нейната липса! Което, както и да го погледнем, е страшно, щото последиците му са направо гибелни! И ето, дори и реформаторът Кънев до такава степен подценява катастрофалното положение в образователната сфера, че дори не се е сетил да я сложи сред изброените области, в които нещата у нас съвсем не са както трябва да бъдат!
Което и бляскаво потвърждава констатацията ми, че заради всеобщата ни примиреност спрямо вилнеещия комунизъм в училищата в страната ни няма някаква особена надежда човешкият фактор някога да стане адекватен на нуждите на живота - щото това без свободно и качествено образование просто няма как да стане. Комунизмът в училищата е като инкубатор, който поражда комунизма във всичките останали сфери на тъй уродливото ни посткомунистическо (иначе казано: комунистическо-"капиталистическо", по-вярно казано: комунистическо-мутренско-милиционерско!) битие.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар