Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 15 май 2018 г.

Най-бледо описание на иначе титаничната словесна битка, провела се вчера в сградата на пловдивския образователен инспекторат



Г-жа Кръстанова, експертката по философия, тя е на преден план, а отзад седи многоучената Сократова асистентка от ПУ, изнемогваща, както си личи по страдалческото й лице, от прекомерно натрупаната мъдрост!

Вчера обещах (виж: Предпразничното послание на един репресиран заради свободомислието си и обичащ демокрацията безработен учител по философия) да разкажа за визитата на група граждани в сградата на регионалното управление по образованието в Пловдив; интересно е това, което се случи, заслужава си да бъде документирано, но от друга страна сега установявам, че ми се пише за съвсем други неща, примерно по темата за възпитанието на младите (аз пак там вчера разказах за тази новородила се моя страст да мисля и пиша по проблема за отношенията между млади и стари и пр.); добре, но какво да правя, как да изляза от това мое сутрешно раздвоение? Да пиша за случилото се в РУО е един вид измяна, все пак тия дебати, които водихме, въпреки всичко са "дребни грижи на всекидневието", а аз като философ трябва да живея с истински важното, с вечното, с онова, което не е ефимерно и не отлита, какво да правя, дълга си ли да следвам или "да си загубя времето" с въпросните "грижи на деня"?! А добре зная, че няма как да съчетавам тия два аспекта, а може би все пак има и такъв вариант? Да вложа всичко в един текст, да опитам да пиша и за едното, и за другото - дали този трети вариант не е за предпочитане? Ами ще видим, в крайна сметка каквото се получи, нищо не пречи и този текст да отиде в бъдещата, в проектираната книга за възпитанието на младите; щото и в тия истории има все пак огромен възпитателен смисъл. (Нали знаете, че силно ме вълнува темата за гражданското възпитание на природопулацията ни, търся начини да помагам и да спомагам за насърчаването на неговия растеж, ето, този аспект от цялостния проблем за възпитанието нима мога да си позволя да го пренебрегвам?!) О`кей, ще пиша, пък каквото излезе, "каквото сабя покаже".

Оказва се обаче (такъв извод си правя от вчерашните преживелици), че спешна нужда от възпитаване имат най-вече... образователните велможи и началства, които курират (наблюдават, ръководят, насочват, управляват) тъкмо сферата на възпитанието и образованието, представяте ли си докъде сме я докарали?! Тия, които властват във възпитателната сфера, сами са... невъзпитани, са страшно зле в тази насока, имам предвид тяхната степен и насока на възпитаност и на възпитание; иначе казано, те имат крайно неправилно възпитание - понеже живеят с абсолютно неверни представи за живота, живеят с представи, които са напълно неадекватни спрямо нужните на съвременния живот. Ето тази ми е главната констатация от проведените вчера дебати в сакралната сграда на РУО, виждате ли как майсторски свързах двата аспекта, по които ми се налага днес да пиша? (Да си се похваля и аз, щото едва ли ще дочакам някой да ме похвали, имам предвид въпросните толкова зле възпитани образователни началства! Апропо, иде празник, дали като си позволявам дори и в този момент да критикувам властта, именно да "ритам срещу ръжен", не правя така, че да се обрека сам на тяхната вечна ненавист, което пък вещае за мен една крайно унизително, но за сметка на това съвсем заслужено бъдеще? А може би те вече заради моите дългогодишни борби за ново, модерно, свободолюбиво образование и възпитание на младежта са ми били приготвили вече... някаква награда, но аз сега с тази сутрешна критика пак си пропилявам шансовете да се уредя "като хората"?! Мама му стара, какво е човекът ако няма благоразположението на началството бе, тъй прости ми Грънчаров?!) И тъй, вчера установихме, че в сградата на РУО, на образователно-възпитателното ведомство, ситуацията с възпитаността на намиращите се там властници не е на длъжната висота, ето сега моята, тъй да се рече, аргументация - за да не излезе, че тезата ми е напълно голословна. Ще акцентирам на фактите главно, пък вий сами си правете изводите.

Ний, неколцината небезразлични граждани, отдавна се гласим да посетим сградата на РУО, но както и известно, група български граждани да се наканят да свършат някаква обществено полезна работа е трудна задача, е мисия почти невъзможна; е, ний най-сетне успяхме да се организираме, за което безспорна заслуга има госпожа Мария Василева, без нейната настойчивост и този път нямаше да отидем. Тя дори звънна по телефона в РУО и попита там ли е г-жа Крикова, началничката; оказа се, че е там - и ний мигновено се разбрахме за часа, в който да отидем. И аз скочих да се приготвям за излизане, щото времето беше малко; да, ама не, пет минути след това ми се обади по телефона самата госпожа Киркова за да ме уведоми, че й се налага спешно да излезе от сградата по работа, имала някакъв ангажимент, свързан с организацията на предстоящите матури (сега наистина е трескаво предматурно време и чиновниците от РУО работят изключително усърдно, подобно на мравки или на къртици тия дни, трудолюбието им през тия дни е направо похвално, говоря за това, което видях после с очите си!) Като разбрах, че на г-жа Киркова й се налага спешно да излиза се опитах да известя за тази новина въпросните граждани, дето щяхме да ходим при нея, ала, за жалост, г-жа Василева явно вече беше тръгнала, по интернет не можах да й предам съобщението, а пък телефонът й не работеше, и тя като мен често има проблеми с телефона, по причина на това, че апаратите ни са възстарички; а на останалите граждани просто нямах телефоните; звънях на близка приятелка на г-жа Василева, тя ако може да я уведоми по някакъв начин, тя обеща, ала не беше сигурно, че ще успее и тя да се свърже някак с нея (аз се надявах тя да има телефона на съпруга й, който я кара с колата); оказа се, че и това не е станало, тъй че се наложи на бегом заради изгубеното време да замина за центъра, където се намира сградата на РУО (тя е на площад Джумая джамия); е, оказа се, че пристигнах горе-долу навреме, погледнах си часовника там, бях закъснял само 4 минути в сравнение с уговореното за среща време.

Оказа се, че двете пристигнали до този момент ангажирани с проблемите на образованието гражданки, включително и г-жа Василева, не знаеха за промяната в ситуацията, именно че г-жа Киркова я няма там; казах ми за станалото, решихме, тъй сме дошли, все пак да влезем, да удостоим с внимание тъй усърдно работещата в това жътвено време администрация на РУО; влязохме, почукахме на някоя и друга врата, оказаха се заключени, нямахме голям късмет, е, оказа се, че поне г-жа Кръстанова, инспекторката по философия, макар че страшно много бързаше също да иде някъде, можа да седне с нас на коридора (или фоайето), не пожела да ни покани в кабинета си, вероятно щото там, изпотени и изплезили език, усърдно се трудеха други чиновници от тъй трескавото работещото представителство на министерското образователно ведомство. Та пред немалка публика, във фоайето, ний проведохме около една маса нашия толкова непринудено възникнал дебат, който на моменти стана и крайно разгорещен. Ето сега идва момента да се опитам с думи да опиша случилото се, пак не се сетих да запиша на видео разговора ни, ако го бях сторил, сега щяхме да имаме велик шедьовър на диалогичното или дебатиращото изкуство, да, ама и да бях извадил записващото устройство, г-жа Кръстанова решително нямаше да се съгласи да запишем разговора, аз добре зная това, не мога да разбера защо нашите властващи в образователната сфера са такива твърди противници на медийната свобода, на публичността, на гласността, все несъмнени признаци на демокрацията; излиза, че тази ръководна каста, логически погледнато, е фактически и срещу демокрацията, нали така излиза, нали логически е издържан този мой извод, кажете нещо де, какво се умълчахте така гузно, вас имам предвид, моите тъй мълчаливи събеседници, имам предвид дамите и господата, другарките и другарите съдебни заседатели и заседателки?!

Те нема да ми отговорят, те мълчат яката, и вий също мълчите, мълчете щом така ви харесва. Значи мисълта ми е, че заради тази ненавист на въпросните властващи особи спрямо гласността и публичността аз сега трябва с думи да възкресявам (за идните благодарни ми поколения и за историята, тъй да се рече) и да описвам с думи случилото се вчера в онова многолюдно населено фоайе, дето г-жа Кръстанова ни удостои с височайшото си внимание, но тя ни предупреди, че нема време за "излишни дебати", само пет минутки ще ни отдели, щото я чакали много важни хора, предполагам директорки на училища я чакаха. Ето, оказа се от първия миг, че тя дели посетителите си на "важни" и "неважни", важни, естествено, са тези, които заемат някакъв пост в администрацията, а неважни са гражданите като нас, дето не заемат никакъв пост, виждате ли първата сериозна дупка или пробойна във възпитанието на г-жа Киркова, която аз констатирам още от първата минута?!

Както и да е, да не бъдем дребнави, нека да бъдем малко великодушни, голема работа, че г-жа инспекторката по философия проявява такава незначителна склонност да дели посетителите на РУО на важни и неважни, на по-специални и на по-неспециални и пр. Тя все пак курира философията, нека да й простим тази странност, ний, философите, сме особняци, това поне е общоизвестно.

И тъй, да почна да описвам нашия дебат, знаете, сложно е да се предаде цялото смислово богатство, което се роди там, по време на онзи тъй замечательный дебат, аз немам таланта, да не говорим пък за гения на господата Достоевски, Оруел, Кафка, Бекет, Йонеско и прочие, даже талантеца на наший Алеко немам, по тази причина ще бъде съвсем бледо моето описание; но нека г-жа Кръстанова да се сърди на себе си, ако беше позволила да запишем разговора ни на видео, сега в целия блясък щеше да имаме несъмнено доказателство за нейния чудесен полемичен талант, да, ама не, тя, казахме, по неизвестни за мен, крайно интригуващи тайнствени причини се страхува крайно много от гласността, от публичността, от свободата на медиите, от демокрацията, предполагаме, също така се страхува, на това основание и смятаме, че тъкмо тия неща от нея са и силно ненавиждани, това е само наша хипотеза де, немаме право да твърдим, че е самата истина, че е нещо несъмнено. Та понеже немам друг начин, ще ми се наложи да пиша и да си губя времето, дето се казва, в писане на тия словесни опуси, от които на мен лично ми е дошло до гуша, за вас също съм сигурен, че са ви дошли до гуша; ама за науката и за историята моя милост е способен да понася какви ли не жертви, доказал съм тази своя особеност. Но да не изпусна да отбележа, че ето, вече имаме втори признак за сериозен пропуск във възпитанието на г-жа Кръстанова: тя не обича такива несъмнено най-велики блага на демокрацията, на духовността и на философията като публичността, пределната откритост, гласността, верността на истината, преклонението пред нея и прочие, и так далее, и тому подобное, и тинтири-минтири, и ала-бала.

Аз имах дързостта да поставя на г-жа Кръстанова само един въпрос, ето го моя въпрос, който мигновено разпали буйния, неугасим огън на страстния дебат:

- Г-жо Кръстанова, понеже моя скромна милост имаше щастието за втори път да бъде изритана от училището с толкова унизителната дамга на челото, а именно "пълен некадърник", "изобщо не става за учител", "най-долният човек и учител", не само в Пловдивска област, но и, предполагаме, във цялата Вселена, та по тази причина, видите ли, аз имам обаче голям интерес все пак да зная след моето изритване какво се случва в училището, на което отдадох толкова години от живота си; та ето в тази връзка Вие ми бяхте казала, че ще посетите едва през месец март тази година учителката, която зае моето титулярно място на учител по философия и гражданско образование; аз, понеже съм крайно лош, силно се вълнувам какво става през тези 15 месеца, откакто ме няма там, какво се случва с образованието по философия на моите ученици, дали на тях след моето опраскване е осигурено значително по-качествено образование; това за мен е важно, аз не мога да спя от вълнения по този въпрос, ето, сега Ви питам: бихте ли ме успокоила, бихте ли ми дала доказателство, че тяхното обучение по философия е на длъжната висота? Какви са Вашите наблюдения, след моето изгонване има ли несъмнен прогрес в подготовката на моите ученици по философия?!

Като чу този мой въпрос, зададен тъй коварно и витиевато, г-жа Кръстанова има добрината да направи изражение на лицето, което съответства на онова, което човек има когато усети, че в устата му кой знае как е попаднала... жива жаба; с такова едно покрусено изражение на лицето тя отсече:

- Искате да Ви кажа как протичат часовете по философия в ПГЕЕ сега ли?! Тая няма да стане! Това е тайна! Не е колегиално да говоря, особено пък на човек като Вас, който още утре ще разпространи всичко в проклетия си блог! Забравете да Ви кажа как минават часовете по философия в ПГЕЕ!

Горе-долу така ми отвърна, смисълът е този, ако съм добавил някоя дума от себе си, значи е поради лошата ми памет, нека тя да се сърди обаче на себе си, че не предложи сама да запишем разговора ни на видео; ако беше предложила, сега нямаше да страда, че не съм предал дума по дума казаното от нея. Като обаче каза това свое тъй категорично изявление, аз, разбира се, бях просто длъжен да възразя ето как:

- Добре де, Вие самата за мен имахте добрината да обясните на цялата Вселена колко лош учител съм, даже в самия съд надълго и нашироко разказвахте колко неправилно преподавам, какъв е този двоен аршин, за едни може да говорите, за други не можете нищичко да кажете?! От какво Ви е толкова страх, нали си давате сметка, че като се държите така странно, Вие предизвиквате безчет подозрения не само у мен, а и у всички нас?! Амче ние сега, като се държите така многозначително, с пълно право можем да си направим извода, че щом не благоволявате да кажете тук пред нас истината, тази истина е крайно неудобна за вас, т.е. имаме пълното право да заключим, че след моето изгонване обучението на младите в ПГЕЕ по философия е станало катастрофално лошо, барем да бяхте пофалила малко въпросната учителка, а Вие реагирате така, че ето, ний сега си мислим че кой знае какво ли става?! Кажете де, изяснете истинската ситуация с преподаването на философия в ПГЕЕ след моето изгонване, ний ще бъдем радостни да разберем до какви върхове на преподавателското изкуство се е стигнало след моето изритване от ПГЕЕ!

Г-жа Кръстанова започна да пребледнява заради моите тъй неправилни подмятания, че аз имах чувството, че проклетото жабе, дето й беше в устата, започна да си играе следобедната гимнастика връз езика й; на нея започна да й призлява от пустото немирно жабенце; губеща равновесие, г-жа Кръстанова пламенно заяви:

- Само през трупа ми ще ме принудиш да кажа какво е истинското положение с преподаването по философия в ПГЕЕ след опраскването ти! Тая нема да стане, коварни ми душевадецо!

Да вметна в този момент, че после, в продължилите страстни дебати се стигна дотам, че в един момент, когато аз казах, че моите часове в ТЕТ-Ленин винаги са били водени по Сократическия маниер, г-жа Кръстанова изрева, че това не било верно, че аз не съм бил имал честта да се наричам ученик на Сократ, щото тя била, видите ли, положила специални грижи да ме научи как се преподава "по сократовски" и за целта била повикала в мой час някаква многоучена и многоопитна асистентка от самия университет (!!!), та по този повод искам незлобливо да вметна: вие сами се убеждавате, че в диалога ми със самата нея, имам предвид многострадалната г-жа Кръстанова, моя милост по най-очебиен начин демонстрира и доказва колко е добър в сократовото изкуство за раждане на истината, не се фаля де, но имам известни качества в тази посока, сами можете да го констатирате като четете този мой опус.

Но нищо де, аз вече почнах да се изморявам в писането, но поне да констатирам следующий пропуск във възпитанието на овластената философска чиновничка от РУО: ето, сами виждате, че тя без капка неудобство си позволява да ме обижда, че не съм сведущ по философията и по отношение най-вече на тъй любимия ми Сократов метод, и причината за това е изцяло сбърканата й представа, че колкото по-високо място човек заема в бюрократичната образователна йерархия, толкова по-добър специалист е той, толкова по-правилно той мисли и пр., ето, излиза, че въпросната асистентка от ПУ, понеже заемала по-високо място в административната система от мен, била значително по-способна, по-добра, по-знаеща и прочие; да, ама и тук логиката на г-жа Кръстанова куца страшно много, за което аз не пропуснах да я иронизирам по следующия несъмнено убедителен начин:

- Не се усещате как ме обиждате като на мен, многоопитния сократов ученик, каните да ме "учи" насила някаква асистентка как било правилно да се практикува Сократовото изкуство, и то само на основанието, че тя в момента била заемала по-високо място в образователната йерархия, но не се досещате, че моя милост когато е бил университетски преподавател и е практикувал вече Сократовото изкуство, въпросната многоучена асистентка, предполагам, се е упражнявала да прави челна стойка под... котлона, тъй да се рече, ако не възразявате да употребя тази популярна нашенска метафора!

В тоя решаващ момент г-жа Кръстанова реши да смаже със зъби немирното жабе в устата си, стори това, а пък след това на лицето й се изрази пълна погнуса от усещането на нечистотиите от стомаха на жабата, които се разляха в устата й; уплаших се тя да не повърне от погнуса, почнах да се оглеждам дали някъде наоколо нема някой леген, за да не оплискаме фоайето с повръщано. Но на г-жа Кръстанова в този момент й се наложи решително да преглътне съдържанието на устата си, да се освободи от този товар, та изглежда временно се спасихме от опасността да повърне. Тя решително отказа, значи, да даде информация как се преподава без мен философия в ПГЕЕ, като при това се изпусна да каже само това, че въпросната учителка, която ме замести, нямала... философско образование (!!!), била само завършила психология, ерго, оказа се, тя няма право да преподава философия (!!!), е, като си научи уроците от учебника, ще може криво-ляво да преподава, но за сметка на това, Грънчаров, тя ще преподава правилните мисли, ще преподава министерската истина, а ти нали знаеш какво правеше?! Наруши всичките министерски правила и закони, преподаваше както си искаше, държа се по недопустим начин, именно като свободен, но ний, работещите в образователната сфера, немаме право на свобода, щот сме длъжни да изпълняваме купищата министерски инструкции! Ти, проклетнико неден, си позволи да не изпълняваш държавния образователен стандарт, засрами се малко бе, гадино неедна!!! При тия сърдечни откровения на г-жа Кръстанова аз, ухилен, не се сдържах и промълвих:

- Е, това са вече пълни глупости, ще ме извинявате, но просто почнахте да си пеете пак урока, моля, с глупости недейте да ме занимавате. Знаете, че това са просто глупости. Второ, Вие като мой цензор ли се изживявате още?! Какво ще говоря решавам аз, няма власт, която да може да ме застави да говоря това, което харесва на началството, а не онова, което аз смятам за правилно, за добро, за нужно! Къде се намирате Вие, та се изживявате като мой цензор, в коя епоха живеете още, на коя планета живеете, моля ви се, усещате ли се какво изобщо говорите?! Срамота! Апропо, а аз дойдох с надеждата, че за изминалото време сте осмислила стореното от Вас самата, прозряла сте истината, съвестта Ви се е обадила, осъзнала сте колко много сгафихте, и дори, признавам си, очаквах като дойда сама да ме извикате и да ми кажете: "Господин Грънчаров, много се изложих пред Вас, направих куп глупости, моля да ме извините! Помогнах директорката на ПГЕЕ да се погаври на два пъти с Вас, но ето, осъзнах колко много се изложих и моля за прошка! Ще ми простите ли?!" Признавам си, очаквах такова извинение, а какво чувам? Вие продължавате да се инатите и да се опитвате да защитите незащитимото!

В този момент г-жа Кръстанова направи такова изражение на лицето, че всички си помислихме, че проклетото жабенце, което тя уж беше смачкала със зъби и дори беше преглътнала, е оживяло в гърлото й и е започнало да я дращи с нокти там, опитвайки се да се изкачи нагоре, толкова страдалческа беше физиономията на г-жа Кръстанова в онзи момент, че всички ние започнахме да й съчувстваме, ведь ний не сме все пак зверове! Даже седящите на другия край на масата директорки, като забелязаха танталовите мъки, на които се подлагаше тяхната многоуважаема началничка, почнаха да се обаждат да я защищават, да й помогнат, опитаха се да й се подмажат, но тя зверски ги погледна, щото не обичаше, предполагам, да се чувства слаба, наистина е срамота да имаш огромна власт, пък да бъдеш сразен в спора от някакъв си там обикновен учител по философия, за който при това собственоръчно си подписала "изчерпателни доказателства", че е пълен некадърник, уж некадърник, пък те побеждава, нещо требва да се направи, че да защитим честта на пагона! Г-жа Кръстанова сви юмруци и тръгна в атака, почна да крещи "Виждате ли го, той продължава да говори за някаква проклета свобода! Свобода нема, ний ще щем свобода! Грънчаров, ти неправилно разбираш свободата, Грънчаров, намери най-после некой утвърден от МОН учебник по философия и прочети каква е правилната, министерската истина за свободата!", но аз я прекъснах и й казах нещо, което съвсем я съсипа:

- Вижте сега, като човек си позволявам да Ви дам ето такъв съвет: за това, което дръзнахте да сторихте около моите епични истории, е крайно време по чисто морални, ценностни подбуди сама да си подадете оставката! Този е верният изход от създалото се положение. Който има капчица морал, сам ще го направи това без подканяне - ако все пак осъзнае, че се е изложил и оцапал толкова. Това исках да ви кажа. Помислете върху думите ми!

В този сюблимен момент, като чу толкова ненавистната й дума "оставка", г-жа Кръстанова се заоглежда да потърси някаква тояга, с която да цапардоса по главата наглеца срещу себе си, ала изглежда не намери удобен предмет, който да използва за тази цел. Можа само да изръмжи:

- Ти това ли искаш, оставката да си подам? Тая няма да стане никогаш! Я го виж ти, какво му се приискало! Пък и кой си ти да ми казваш такива глупости?! Гражданин бил той, лъжецът с лъжец, то и аз съм гражданка, аз пък като гражданка решавам да не си искам оставката, ето, че сме квит!

И прочие, и так далее, и тому подобное, в този дух протече нашата гореща дискусия в онова многострадално фоайе, което си остана неоповръщано в крайна сметка; през цялото време в тази дискусия се включваше г-жа Василева и другата гражданка също взе участие, но работите стигнаха до пълна невъзможност да се води хубав дебат - по причина на това, както съм отбелязвал безброй пъти вече, че съзнанието на въпросните властващи бюрократи от образованието обитава некакви мистични планети, немащи нещо общо с нашия тъй грешен земен и човечен свят. Да, тази е причината да не може да се води смислен дебат с тия въпросните властници, но това не значи, че не бива да влизаме в словесни престрелки с тях, напротив, има смисъл, аз все още продължавам да мисля, че в такива дебати нема начин в един момент истината да не почне да се откроява, виждате, и във вчерашния пародиен дебат се получи нещо такова, усилията ни не бяха съвсем напразни.

Днес, прочее, имаме възможност да дебатираме със самата началничка на РУО г-жа Киркова, с нея дебатите също са интересни, ако искате, заповядайте, ще бъде велико преживяване, шоуто, дето се казва, ще бъде на висота. Ний у нас нали си падаме по зрелищата и сеирищата, ето, възползвайте се, елате, разбира се, за целта трябва да се решите на героичен подвиг: да дигнете задниците си от топлите дивани, не знам дали ще намерите такава исполинска душевна сила у себе си, но все пак опитайте, може и да се успеете да раздвижите телесата си! Желая ви успех за което!

Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Вярвам, че се посмяхте от душа, смехът, знайно е, е здраве! До нови срещи. Пажалуйста, елате към нашата гражданска делегация днес, нема да съжалявате, но проблема с вдигането на задниците си от диваните не знам как ще го решите, това е много тежък проблем! :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

11 коментара:

Анонимен каза...

МНОГО СЕ РАДВАМ ЧЕ ГРАНЧАРОВ НАЙ-СЕТНЕ СГАЗИ ЛУКА И СЕГА УВАЖАЕМАТА ГОСПОЖА КРЪСТАНОВА, КОЯТО ТОЙ ПРЕДСТАВЯ ТУК КАТО ГЛУПАЧКА, ИМА ПЪЛНОТО ПРАВО ДА ГО СЪДИ ЗА ОБИДА И СЪМ НАПЪЛНО УБЕДЕНА ЧЕ ЩЕ ГО ОСЪДИ И ЩЕ ГО ВКАРА НАЙ-НАКРАЯ ТЯМ КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО, А ИМЕННО В ЗАТВОРА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ОБИЖДАНА ИНСПЕКТОРКАТА ПО ФИЛОСОФИЯ АЗ ЛИЧНО НЕ МОГА ДА ПОНЕСА ТАЗИ ГОЛЯМА ГАВРА И ЗАТОВА НАСТОЯВАМ ГОСПОЖА КРЪСТАНОВА ДА ДАДЕ ПОД СЪД ТОЗИ НЕНОРМАЛНИК ГРАНЧАРОВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КОЙТО СЕ Е РАЗГАЩИЛ ДО КРАЙНА СТЕПЕН И СЕ МИСЛИ ЗА МНОГО УМЕН А ВСЪЩНОСТ Е МНОГО ПРОСТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЙ Е ИСТИНСКИ ТЪПУНГЕР КАКТО С ПРАВО ГО НАРИЧА МОЯТ НАЙ-ТАЛАНТЛИВ УЧЕНИК РАМОН МАРКАДЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТЪПУНГЕР ПЪК ЩЕ МИ СЕ ПРАВИ НА УМЕН, ЩЕ СЕ ПРЪСНА ОТ СМЯХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! МОИ СКЪПИ УЧЕНИЦИ ОТ ТЕТ ЛЕНИН МОЛЯ ВИ ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ И НАПРАВЕТЕ НАЙ-ПОСЛЕ ЕДНА МЕЧКА НА ТОЯ ПРОКЛЕТ ГРАНЧАРОВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ВИ ОПЕКА СЛАДЪК КЕКС МИЛИ МОИ ДУШИЧКИ ДОБРИЧКИ, ПРЕБИЙТЕ ТОЯ ЗВЯР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Грънчаров бе ти от злоба погрозня и остаря май!

Трендафилка К.

Анонимен каза...

Какво е това "мечка"?

Трендафилка К.

Анонимен каза...

ПростотиЙ

Анонимен каза...

Този текст е наистина шедьовър - искри с уникално чувство за хумор, съчетано с пестелив изказ и лишено от обстоятелственост изложение на фактите - удоволствието от прочита е наше! Поздравления!
Мариано Петрович

Анонимен каза...

Мечка е руско животно, което напада овцете когато побеснее и се превърне в стръвница. Въпросната медведица обича овце, които са в изобилие и населяват Русия и съвецкия съюз, където по времето на Голодомора настанал такъв глад, че великият изгладнял съвецки народ налитал да краде меда от медведиците /мечките/. Въпросният руски народ е такъв експерт в краденето, че горките мечки останали без грам медец, а най-сръчните руски патриоти си наоткраднали по цели каци с мед, в които бъркали колкото си щат.
Та най-вероятно въпросната даскалица призовава други руски овце да се съберат и откраднат медеца на Грънчаров, ако изобщо му е останал такъв.

Анонимен каза...

Мечка е руско животно, което напада овцете когато побеснее и се превърне в стръвница. Въпросната медведица обича овце, които са в изобилие и населяват Русия и съвецкия съюз, където по времето на Голодомора настанал такъв глад, че великият изгладнял съвецки народ налитал да краде меда от медведиците /мечките/. Въпросният руски народ е такъв експерт в краденето, че горките мечки останали без грам медец, а най-сръчните руски патриоти си наоткраднали по цели каци с мед, в които бъркали колкото си щат.

Та най-вероятно въпросната даскалица призовава други руски овце да се съберат и откраднат медеца на Грънчаров, ако изобщо му е останал такъв.

Анонимен каза...

Господин Грънчаров учителката която ви замести изобщо не разбира какво е философия. Тя самата не знае това на което уж ни учи. Преструваме се че нещо учим. Нищо не научихме. Кога ще се върнете най-после?

Анонимен каза...

СМЕХ, АIG, изритай най-сетне теа кокошки с естественннно кокоши мозъци, както и правиш... Адмирации от далечна, но толкова близка до простотията ви Абстралия, изкоренила простотията преди и да се появи, благодарение на великата Англия, ок...

Анонимен каза...

Рускиo народ, AIG, освен това, за разлика от останалите блюдолижещи славяни, е и експерт в оръжията и войните... А тука отвратителните байганьовци, убили Алеко, нима имат кво да кажат?... Теа твари аз бих пратил обратно при султана, а те влезли в Юропа, моля ви се... Закона на Мърфи е много мощен, ако не знаете, овачаро-козари шибани...

Ердогане, ела бе, да го еба, теа плазмодии станаха мноо нахални, не мислиш ли?...

Видео да се осмислите, тъпанари безмозъчни...

https://www.youtube.com/watch?v=MYJI4ubiiZY

==================



Анонимен каза...

Интересно и малко наивно звучеше призивът ти г-жа Кръстанова да се осъзнае и да си подаде оставката. Но по-любопитно за нас с Иванка беше нейният отговор. И понеже сме любители на метафората, си спомнихме историята на разказана от Оскар Уайлд, в "Портретът на Дориан Грей". Асоциацията е пълна, гледал се Дориан, гледал се, и въпреки никога не е вършел добро за никого... образът му все му се е харесвал (на него самия). Но изведнъж в огледалото се е видял какъв е в действителност И колко е грозен! Идеята на разказа е че никога лошото не се забравя и винаги накрая излиза наяве! Естествено всяка прилика с г-жа Кръстанова може да изглежда съвсем случайна! Просто ние не я познаваме и съдим от твоя разказ за действията й срещу тебе.

Иванка и Жак Асса