Проказата на бездуховността, на аморализма, на простащината, на безчовечността се разпространява безпрепятствено в душите на младите

Вчера не писах нищо по поредицата есета, съдържащи мои разсъждения по темата за възпитанието на младите и отношенията между млади и стари, защо младите и старите са си така съдбовно необходими, как разговаряме, защо не успяваме да намерим общ език и прочие; та вчера по тази тема си дадох почивка по причина на това, че минаха шест дни във всекидневно писане, на седмия според Библията е задължително като сме работили да си дадем почивка; дадох си почивка, но работих друго. И тъй, сега ще продължа от мястото, до което бях стигнал оня ден, пишейки последното есе (виж: Блаженството на търсещия истината дух е най-силното любовно блаженство, несравнимо с тъй жалките сексуални утехи). Но преди това искам да кажа нещо, което, струва ми се, е важно.

Тази нощ се събудих и известно време не можах да заспя; след това спях сякаш в просъница и най-вече мислих. Мислих и за новата си книга, мислих по темата за възпитанието. По едно време в главата ми дойде мисълта, че тази книга трябва да носи заглавието РАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА, това ми се откри съвсем ясно, по време на онази просъница това хрумване ми се видя много сполучливо, не знам на вас как ви звучи, но на мен тогава ми се видя, че е много добро заглавие. разбира се, книгата ще има и подзаглавие, което сега-засега не ща да опитвам да формулирам, но в него трябва да се съдържа момента за това как да запазим, как да не погубим своя дух, да, аз свързвам пълноценната личност с пълноценния й дух, всичко зависи от духа на човека, умствените му постижения, творческите му изяви, абсолютно всичко, нищо не е възможно да стане от човека ако духът му умре, ако духът му бъде погубен, такъв човек става не личност, а жалък боклук и злодей. Бездуховните - а това значи, че са несвободни, щото духът на човека съществува в полето на свободата! - хора са крайно опасни и вредни, а за жалост бездуховността и ненавистта към свободата в наше време са нещо като масово заболяване; оттук иде и обезчовечаването на човеците; по тази именно причина и пиша книгата си, с оглед да спомогна някак за лечението на това страшно масово заболяване. Как младите да запазят духа си жив? - дали това не е подходящото или търсеното подзаглавие на моята неродена още книга? Или Как младите да обикнат свободата? - дали това не е още по-подходящо такова подзаглавие? Не знам, ще видим, нещо такова трябва да бъде. Ще дойде момента за раждането на най-подходящото подзаглавие и заглавие на раждащата се сега книга, ще се наложи търпеливо да дочакаме този момент. Прочее, изразът ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ дали не е по-подходящ за заглавие на книгата, която от една седмица вече пиша? То така си е всъщност, но ме възпира това, че така поставена, темата е огромна, а аз няма как да я изчерпя, ето на това основание трябва да търся нещо по-конкретизиращо. Ще видим, има време за заглавието, то е последната ми грижа. Въпреки че от ясното заглавие зависи много, и обема на книгата, и съдържанието й, и подвъпросите, които ще трябва да осмисля.

Та значи стигнахме то този възлов момент в разсъжденията си (вие, читателите, нали ми помагате в писането, съучаствате в него като читатели и коментатори, ето по тази причина употребих множественото число?!), че душите на младите в решаващия период на мъчителното раждане на тяхната личност (този именно е т.н. тинейджърски период) трябва да се формират пълноценно, което е предпоставка за запазването на техния дух; пълноценно се формира онази млада душа (изразът "млада душа" е най-малкото странен: душите не стареят, затова няма млади и стари души!), която успява да култивира у себе си съзнанието и самосъзнанието за свобода, което пък се отразява мигновено на начина й, по който тази личност живее. Подчертах изрично, че младият човек в този съдбовен период не трябва да допусне да стане роб на своя сексуален нагон, т.е. не трябва да допусне да стане роб на... пениса си, успее ли да се опази от това така жестоко робство, той вече има главната предпоставка да си съхрани и укрепи духът. Малцина изглежда постигат това, т.е. стават свободни личности, опазили се от двуякото сексуално робуване както на жените, така и на своя собствен пенис (моля да не ме мислите, че съм... полудял щом пиша така, прочее, мислете си каквото искате!); огромната част от човечеството цял живот не прави друго освен да робува на своя сексуален нагон, а в промеждутъците, в които не ги терзае безпощадно собствената им сексуалност (тя е един най-жесток тиранин и господар!) такива хора, ей-така, между другото, се мъчат и нещо друго да правят, т.е. да работят, да се изявяват като личности, да творят и пр., сами си правете сметка колко са пълноценни тия изяви (щом са така спорадични!). Истинска духовна, а това значи пълноценно живееща и дори разумна (разумът е основен атрибут на духа) личност обаче е единствено онази, която сама е успяла да стане господар на своя душевен живот, успяла е така да дисциплинира своя нагон, че на основа на сублимацията е пренасочила огромната жизнена енергия от сферата на сексуалността в сферата на творчеството, примерно мисленето, вярата, творчество в полето на изкуството, науката и пр.; е, моля ви се, не се страхувайте, че тези хора са станали асексуални, че са станали пълни аскети (макар че и такива може да има), но при тях на сексуалността се отдава длъжното, но не се допуска нашата собствена сексуалност да ни става господар и да ни тиранизира - както това е при повечето бездуховни и нетворчески масови натури.

Ето че в този решаващ за раждането на духовната личност период (духовна личност е истинската, автентичната, пълноценната личност!) младите трябва да привикнат да се отдават на най-приятни духовни занимания, на самостоятелно мислене, на дискусии, на търсене на истината, на познание, на творчество, почнат ли да се увличат на тази почва, тогава именно "ще забравят за секса", едва на тази почва ще направят откритието, че сексът без дух, т.е. без чувства, без любов, е свинщина, е гадост; едва тогава ще открият също така, че "чистият секс" е една физиологична изява (подобна на мастурбирането), която, като елиминира колкото се може повече душевността, води до разруха на личността, до затъване в тресавището на безпросветната вживотненост на човека; тогава именно, на тази почва, човек загубва духовната си същност, тогава именно разумът му помръква, тогава именно се появяват безумието, аморализма, произволът на "всичкоразрешеността", т.е. на жалкото робуване на най-нисшите страсти и желания, разбира се, в такъв един "живот" няма свобода, което означава, че това не е живот: за човека животът без свобода наистина не е живот, как да живее развратникът и робът на нагона си след като не знае що е свобода?! Такива хора, предполагам, инстинктивно доста страдат по погубената свобода, ала като не намират духовни сили да си я отвоюват, на тази почва почват все повече да мразят и свободата, и свободния живот, и свободните хора, тогава именно такива хора почват да крещят против... "Гейропа", тях не ги вълнуват изобщо гейовете, това, което такива мразят, е именно свободата - защото са се оказали неспособни за нея. (Колкото повече един човек е кастрат, импотент за духовното, т.е. е и простак и дебил, толкова той по-силно млази свободата, толкова е по-голям враг на свободния живот и на свободните личности, толкова по-силно той крещи срещу "Гейропа" и особено много срещу Америка, която е истинският мощен бастион на свободата. Тия неща са съвсем пряко свързани, недейте да си мислите, че неправомерно правя тия политически по характера си изводи, не, това не е субективен произвол от моя страна, а се налага от същината на работа. Сега разбирате ли колко е важно в нашите училища и академии младите да имат възможността да участват активно в един пълноценен духовен живот по своето изграждане като личности, по култивирането на своето съзнание и самосъзнание за свобода, по манталитета на свободно живеещия разумен - т.е. открит към истината, доброто и красотата - човек?! Сега разбирате ли кои сили са заинтересовани това да не се случи, кои сили правят нужното това да не се случи - т.е. младите да продължават за затъпяват, затъвайки в тресавището на разврата, на простащината, на безкултурието, на аморализма, на бездуховността, на чалгата, на ментетата и прочие?!

Ще се спаси този, който по някакъв начин успее да се откопчи от тази страшна и безпощадна машина на държавното образование, която фабрикува без жал именно безличници, бездуховни същества, тъпанари, дебили и прочие. Това може да стане по различни начини. Ето ви един пример за това, съвсем "случайно" ми попадна това:

Ето сега да разгледаме историята на този млад човек, да се опитаме да вникнем в случилото се с него. Той е учил сам, в дома си, с помощта на майка си, на близките си. Предполагам не е имал някакъв възпитател-мъж, дядо му е бил учител по физика, вероятно той му е дал някакъв пример, доколкото това е изобщо възможно. На мен ми е много интересно да разбера какви са духовните качества на този млад човек, смятам, че той има ценни качества, интересно ми е доколко те съдържат нужната житейска пълнота и цялост, разбира се, готов съм да го консултирам с оглед да му помогна. Все повече у нас ще има млади хора като него, които някак са се изплъзнали от клещите на държавната бюрократична система, които обаче имат нужда от духовно укрепване на личността в тази сравнително напреднала възраст. Но поклон на неговата майка, която за капацитета на една жена показва изключително голяма духовна сила, ето, поклон пред тази майка, която е устояла и не е пожертвала сина си, хвърляйки го в лакомата паст на унифициращата, на обезличаващата, на безчовечната система на (не)образование и (не)възпитание! Разбира се, това е рядък пример, не са много жените особено, които са способни на такъв героизъм заради човешката свобода! Да не говорим за това, че мъжете у нас очевидно в масовия случай са в такова жалко състояние по отношение на този признак (духа), че ето, у нас, в България, се оказа, че една жена е постигнала и направила това, което по начало е дълг на мъжете; правете си сметка колко са мъже такива "мъже" щом една жена ги побеждава така решително! (Вероятно съпругът на тази жена липсва, не зная каква е причината, но ето, нищичко не се казва за него... явно нещата са така тежки, че не са за казване.)

Виждате, че аз дотук все се движа на едно принципно, абстрактно, високо ниво, ниво на идеите, на ценностите, на водещите начала. Как всичко се прави, технологията, уменията и пр. са нещо друго, аз за тия неща съм писал много в своите книги, всичките ми книги са по посока на това какво трябва да правим за да развие пълноценна в житейско и духовно отношение личност у себе си; разработил съм своя методология, технология, праксеология ако щете, педагогика и прочие, всичките все на почвата на свободата. Така че тук от мен не очаквайте да разкажа за всичко, което съм правил през целия си живот и то накратко, сбито, както обикновено ни се иска (иска ни се всичко да получаваме и поглъщаме в готов, в "смлян" вид!). Не може за всичко онова, за което се е искало цял един живот, да бъде разказано в няколко странички - или дори в цяла една книга. Иска се за същото вие самите да имате готовността да заживеете по аналогичния начин. И всичко сами се иска да преоткриете. Щото за живота, за това как да живеем, готови рецепти няма - и не може да има. Погледнете заглавията на всичките ми книги, там фигурират думички като живот, човек, дух, свобода, душа, истина, философия, достойнство. Но тия неща не се култивират като човек, примерно, започне да живее "по книга", не, така не се прави, решително възразявам! Колкото и да се практични моите текстове, се иска нещо друго. Всичко следва да бъде опитвано лично. И изобретявано от мен самия. Друг начин, слава Богу, не е изобретен. "Технология на свободата", технология на правенето на свобода, задължителна за всички, не може да има по една-единствена и най-понятна причина: ако има, това означава, че самата свобода отива по дяволите! Същото може да се каже и за живота: планираният научно, разумно и прочие живот, задължителен за всички, организиран съзнателно и пр., става мигновено анти-живот, пак всичко отива по дяволите. И личност не се прави по общи, задължителни за всички еднакви правила, личността, прочее, се ражда, а не се прави. Когато употребим думата "раждане", тогава всичко си идва на мястото. А за да се роди личността следва преди това да бъде "зачената". И то именно с любов. Дали не е време да поговорим повече за любовта?

Видяхте обаче през какви "мръсни места" ни се наложи да минем когато се опитахме да представим как древните гръцки възпитатели общували със своите възпитаници. Знаем също, че гърците решително игнорирали от възпитателния интелектуален процес жените, момичетата, по причина на това, че смятали, че женската работа е друга. Много хора тогава се възмутиха от моето "женомразство", макар че аз лично не мога да нося отговорност за това, което са мислели гърците (и за това как са мислили древно-гръцките педерасти-педофили аз също не мога да нося вина и отговорност!). В днешно време как стоят неща е съвсем друго. В днешно време всичко се е смесило в превъзходна каша. по тази причина днес никой не знае какво е да си мъж, какво е да си жена, какво е да си мъжествен, какво е да си женствен и прочие. Нямало мъжка и женска работа, всички сме били напълно равни, нали така мислим днес? Да, ама ето, когато власт, примерно, се даде на жена, поразиите са огромни - особено когато тези жени не само че не са достатъчно умни, но като добавка са и твърде зли. Жените напират днес да вършат мъжката работа по причина на това, че мъжете са се толкова изродили, че сами не знаят какво е тяхното предназначение - и каква е тяхната отговорност! - в този живот; щом мъжете не си вършат работата, тази работа все някой трябва да я върши, нали така, ето, жени се напъват да я вършат и я вършат по чисто женски начин. В резултат работите не отиват на добре, нали така? Всеки пол си има своите специфични, чисто мъжки и женски отговорности пред живота. Тава са интересни теми, които много пъти съм обсъждал с читателите на моите книги. Така че тук не съм длъжен отново да пиша и да обяснявам как стоят нещата. Трябва понякога и да се чете, не е толкова страшно човек да отвори книга - както смята вашият министър-председател, примерно, който очевидно има неистов страх от книгите! (Книгите учат човека да мисли, ето защо Премиерът ви толкова обича да говори без да мисли - щото неистово мрази книгите! :-) Сега разбрахте ли къде е неговият главен дефект? Сега разбирате ли докъде ще ви доведе управник, който толкова много мрази да мисли и да чете?!)

Ето какви нещастници у нас минават не само за "мъже", но и дори, моля ви се, за "големи пичове". Правете си сметката с какво се идентифицират днешните млади хора, момчетата, които са на невинна възраст и са така податливи на всякакви влияния. Медиите ни представят образци за поведение, които са твърде негодни - ето как проказата на бездуховността, на антиинтелектуализма, на аморализма, на безчовечността, на простащината, на чалга-менте-"културата" и прочие се разпространява безпрепятствено в душите на младите. Няма кой да й противостои. Няма сила, която да й се опре. Училището е институция, призвана да противодейства, но самото училище е обзето от същите пороци - то агонизира, то умира мъчително вече десетилетия. Само отделни индивиди могат да се опрат на тази гибелна тенденция. Но къде са тези самоотвержени възпитатели, които да встъпят в жестока битка с отчайващото бездуховно статукво? Къде е църквата, какво правят дейците на изкуството, къде са духовните водачи на нацията ни? Печалбарството, лакомията за пари, арогантността, властолюбието, антихристиянските "духовни" изяви, безскрупулността и прочие владеят и тук всичко. Просто не ми се пише повече. Спирам дотук. Трябва да си почина и да се съвзема. Пак нагазих в непроходимо блато.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Как се постига духовно здраве ли? Ами ето за това ще се наложи да поговорим следващия път, живот и здраве да е само... С Богом!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo