Публикувам се несъществени редакционни поправки текста, написан от г-жа Мария Василева, гражданка, небезразлична към проблемите на намиращата се в катастрофално състояние родна образователна система, иначе дългогодишна учителка по френски език:
Ще представя моето виждане за случилото се в РУО при посещението на трима граждани във връзка с допуснатия произвол при уволнение на учителя Ангел Грънчаров.
Първо да уточня, че произволът си го позволява не само директорката Стоянка Анастасова (тя не би си позволила такова чудовищно преследване, такава гавра!) ако не беше подкрепяна къде гласно, къде негласно от инспекторката по философия Антоанета Кръстанова и от началничкака на РУО Пловдив Иванка Киркова. Тази силна подкрепа вероятно се дължи на хората, които стоят зад гърба на директорката и на които инспектор и началник РУО в никакъв случай не желаят да се противопоставят. За хората, които пазят гърба на Анастасова се разбра в анонимни коментари на хора, искащи да предпазят учителя по някакъв начин или да му окажат помощ евентуално. Следата на връзките на госпожа директорката тръгва от нейния съпруг, много хора го знаят, това няма как да се скрие. Бивш партиен секретар на одтел на ДС в област Пловдив, понастоящем работещ в охранителна фирма, познаващ най-видните представители на днешната власт; той бил също така син на сестрата на Георги Атанасов, втори човек в йерархията при режима на Тодор Живков. Ето ни един пример от кого, защо и как стават произволите в страната ни - от Тодор-Живково време две поколения та чак до днес се облагодетелстват най-открито и най-безнаказано. Семейството на директорката има доходи и от закупени жилища, но това не пречи на госпожа Анастасова да пътува с командировъчни от училишето по съдебните дела, които предизвиква тя самата и най-вече да плаща разходите по същите от бюджета на училището, а сумите са петцифрени дотук, а още какво не знаем и дали не са станали шестцифрени? Спирам дотук, финансовите злоупотреби се считат в настоящия момент за нещо обичайно и неподлежащо на контрол и наказание. Как се обосновават тези разходи? - някой от училището й би следвало да попита. Училището й, да, нейното частно училище, на държавна хранилка обаче и в ущърб на неговия сплотен, така щедър и толкова онемял пред властта й, уплашен колектив.
Около 120 граждани бяхме оформили петиция с искане за връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров, изпратихме я до госпожа Киркова, получихме отговор, в подготовката на който е учавствала и инспекторката по философия госпожа Кръстанова, тя ни съобщи това по-късно.
Затова, възмутени от отговора на РУО, който запрати вдън земя мнението на 120 граждани, между които много университетски преподаватели, учители, бивши директори и ангажирани в образованието хора. Може да прочетете нашата подписка и отговора на петицията най-долу.
Нашето мнение, а именно факта, че държим на този учител, бе напълно игнорирано, даде ни се формален отговор, в който фактически не получихме отговор - както става обикновено с всяко искане, отправено към така самозабравилата се българска администрация. 120 човека, много важно какво смятали те, какво искали, за образователните администратори е важно единствено какво иска човекът, който стои над тях - и от когото зависят; може да е само един, но ако е от силните на деня?! Та нали ако тръгнем против висшестоящия, ще започне да се срутва цялата верига надолу с всичките й гайки, верига, в която работят в страхотен екип, длъжни са си един на друг, подкрепят се взаимно... абе страхотен екип с йерархия и правила ни командва нас! Лека-полека започнахме да усещаме кой на кого е подчинен в нашия казус: инспектор от РУО и началник на РУО се оказаха подчинени на един директор! Нищо чудно и той да е съавтор до изпратения до нас отговор на петиция! В администрацията цари ред и взаимно доверие и уважение, няма какво да се чудим, всичко си върви по правилата - огледайте се наоколо и търсете връзката при всяко назначение, действие и уволнение. Все ще стигнете до бивши партийни другари, получили куфарчета с пари и заграбили болници, заводи, фабрики, училища, всичко!
Въпреки това от време на време в някой съд, макар и рядко, се объркват всеобщите правила на работа в екип с връзки. На втора инстанция съдът върна Ангел Грънчаров на работа; ама как да се зарадваме като с връщането си, в деня, в който се яви на работа, може за трети път да бъде уволнен! Има страни, в които не може повторно да бъде съден един и същи човек по една и съща причина, но у нас и трети път на клетият човек може да му се наложи да води дела по една и съща причина!
Как да се зарадва човек на спечелено дело като директорката безмилостно и безкомпромисно ще обжалва пред Върховния съд?! Има още десетина дни срок за обжалване на трета инстанция, това, че ще обжалва е обявила на обществения посредник (вижте линка).
Затова отново организаторите на петицията решиха да се срещнат с началник, инспектор и директор - за да изразят недоволство от получения отговор и да се опитат да намерят някакво компромисно решение. Така де, учителят повече от година е без работа, жена му също, това уволнение се случва за втори път и е на път да се случи трети път. Аз лично по-голяма гавра досега не съм виждала - превъзхождащ специалисти, инспектор и директор учител да бъде уволнен поради някакъв глупав каприз на директор с твърде високо началническо самомнение - и на негово място да се назначи неправоспособен учител (на мястото на Грънчаров, както ни уведоми без капка неудобство инспекторката по философия, наистина е назначена неправоспособна да преподава философия учителка!) То се знае, че хора без дипломи и акъл ни управляват, ама чак пък дотам да се стигне: психолог да преподава философия!
Няма другарска забележка дори, камо ли наказание за директорката Анастасова, безпогрешна и праволинейна (но безчовечна, жертва на собствения си характер и инат според нас!).
Звъня на секретарката аз да питам дали е там началничката и след като ми казват, че е там, тръгваме. Оказва се, че не е там. Звъннала била на А.Г. в последния момент, че излиза - да не ходи напразно. Тук също може да има нещо гнило, защото аз не се представих когато попитах дали е там, но явно номерът, от който се обаждам, е бил проверен и оттам са се сетили, че става въпрос за петицията и са се обадили директно на А.Грънчаров. Пита се в задачата: как секретарката е отгатнала, че аз се обаждам? Иначе Киркова откъде, освен от секретарката си, ще знае, че ще ходим - та да му звъни на Ангел?
И като я нямаше, влязохме при инспекторката по философия. Ще ме извините за протоколното представяне на срещата ни, но искам да изключа лични емоции и да се придържаме близо до фактите.
Влязохме значи при инспекторката след като началничката я нямаше. Не ни покани вътре, имаше други бюра и работещи на тях, седнахме на столове около една маса в коридора.
Грънчаров попита дали може да зададе въпрос, беше му позволено и той попита: как върви според нея обучението по философския цикъл предмети след неговото уволнение? Имало ли е проверка и какви са резултатите?
Отговорът: нямала право да дава информация!
Грънчаров: Ние сме тук сега в качеството си на граждани, пуснали петиция и имаме право да знаем.
Тя: Тази информация касае определен човек, не трябва да бъде разпространявана.
Той: Как ще е служебна тази информация, тогава защо за моята "некадърност" говорите навсякъде и пред всички и я обсъждате?!
Тя: Говорила съм за това само в съда.
Последва интересен диалог, който изнерви инспекторката до крайна степен, за съжаление дълъг за описване. Чакащите нея повикани директорки, които стояха наблизо, се опитаха да се намесят, един вид да спасят инспекторката от нас по причина на това, че те я били чакали. Беше си подмазване, но не успяха да я отърват.
Ставаше въпрос за заместниците на Грънчаров, за двоен стандарт от страна на инспекторка, за правоспособност на учителите, включително за дипломите на инспекторката и на Грънчаров. Тя го обяви за нямаш ценз - защото в дипломата му пишело "марксистка философия", той твърдеше, че нейната е такава (предвид влиянието на съветската педагогика и политика в страната ни по онова време, според мен; нека господин Грънчаров изясни, ако грешно съм разбрала).
Помолих я да спазва добрия тон и помолих Ангел да млъкне и да говоря аз. Защото твърде много искри почнаха да прехвърчат.
Зададох въпроса: как можахте да уволните два пъти един толкова добър учител, при това мъж, знае се какви вреди има от феминизирането на учителската професия? Отговори ми най-спокойно, че тя не го е уволнила, нямала такова намерение. Уволнен е от директорката. Тя си изпълнила задължението да посети часове и да напише съответните отчети.
Не го е уволнила да, заповедта е на директорката, но е въз основата на нейните писания, на тях се опира директорката; мнението на инспектора за кадърността на учителя има тежест - защото директорката не е специалист по философия. Уверявах я, че на нас, като работещи в системата, ни е напълно известно как всички те работят съвместно и се защитават, че тя също има вина, че знам колко бързо си разменят информация и си помагат в системата, че са допуснали съд да решава въпроса доколко е кадърен учителят по философия, вместо, ако има тя забележки, да дебатират, да се разберат помежду си.
Тя направила препоръки, не разбрах точно какви, освен препоръката да препише отново годишното разпределение- като се съобрази с целите на министерството и нейните препоръки.
Явно това, че не е преписал годишното разпределение на материала (то съдържа темата на всеки час от годината, образователни, възпитателни и развиващи цели в съответния час, служи за ориентир според мен, защото процесът на преподаването е творчески и съобразен с нивото на съответната паралелка и училище, поради което варира твърде много). Не смятам, че е нарушение, вместо да преписва, може да вмъква и поправя, това преписване отнема много време и се явява напълно излишно.
Мисля, че споменах иронизирайки, че работата на инспектора не се състои в проверка на предварителното годишно разпределение, дали на всяка дата отговаря предварително планираната тема, дали учителят си вписва темата за всеки час в същия ден в материалната книга, която стои в учителската стая, дали е отбелязал в дневника отсъствията и е нанесъл оценки. Това е несъществената, организационна част от една проверка.
Попитах инспекторката дали държи на схемата за организация на часа с всичките й елементи - действия на учителя от влизането до напускане на класната стая. Не получих отговор, не била длъжна да ми отговори. Защото инспекторът има пред себе си разработена схема за протичане на един учебен час и всяко отклонение от нея или липса на отделен елемент може да бъде използвано като доказателство за несправяне с работата. Не ми побира ума как разумен човек може да си представи обучението и възпитанието подчинено на някаква схема, колкото и добра да е тя!
Все пак тя се опита да отрече, че е толкова задръстена, с извинение за употребата на тази дума и говореше, как се опитвала да накара Ангел да работи правилно най-вече по отношение спуснатия отгоре материал, който бил задължителен.
Във връзка с това зададох въпроса на нея известно ли й е, че в много страни на учителя е позволено да работи както намери за добре и има пълна свобода в избиране на темите и похватите?
Да, известно й било, но в нашата страна това още не се е случило, според нея и затова не е позволено. Мислих си, че е обратното, не е позволено от такива като нея и затова не се е случило! Защото ако се случи това нещо, голямата част от административните длъжности ще се окажат излишни, а тя самата - без работа. Нямаше смисъл да започвам този разговор.
Въпросът с образованието в чужбина и промените госпожа инспекторката не желаеше да дискутира с нас.
Грънчаров през цялото време изказваше свое мнение и според мен с много точни и добри доводи.
Отношението й към него беше меко казано снизходително и пренебрежително, от типа на: колко пъти сме обсъждали това!
Зададох също така въпроса защо тя протежира директорката Анастасова; не, не я протежирала, вършила си нейната работа - проверка и изнасяне факти.
Попитах как преценява критиката на българската образователна система от Ангел Грънчаров - като градивна или като деструктивна? Защото според нас точно на тази критика се дължи уволнението му.
Мъча се сега да си спомня какво ми отговори, нямам спомен. Може би присъстващите други двама ще си спомнят.
Спомням си само, че след като дотук си изгубих напразно времето и надеждата да постигнем някакво съгласие, ми стана крайно тежко да разговарям повече; завърших с темата за морала - да изгониш един човек от работа, за която има ценз и право, не е израз на висок морал!
Казах й, че не е човек, че е много виновна и че са започнали с подигравки, стигнали до гаври с един успешен учител и че искат да го убият, ако Грънчаров умре от униженията какво ще правите тогава? - попитах в един момент. Отвърна, че щяла много да съжалява за него ако умре; ала нищо не можела да направи за него!
Най-после и университетската преподавателка успя да вмъкне в нашите словесни тиради два съвсем конкретни и най-важни въпроса. Първият: да позволят поне жената на Грънчаров да започне работа в системата ИМ - за да не умрат от глад! Не, нямала такава възможност и права. Вторият въпрос: как тя вижда нещата оттук-нататък, могат ли да се оправят, да се променят към добро, може ли тя да помогне с нещо?
Вместо отговор тя се обърна към Грънчаров: ти би ли променил нещо? "Не!", беше неговият отговор. "Нищо няма да променя понеже аз правя каквото трябва, изпълнявам си дълга на философ и учител. И точно затова ме уволнихте! От мен бездушен педант и чиновник не става, не можете да ме заставите да се откажа от себе си!"
Тя се обърна отново към университетската преподавателка, снизходително усмихната: ето, виждате ли?! "Нищо не става!" - или нещо подобно каза.
Не предадох емоциите, които бушуваха у нас, напрежението, малко като сърдити деца се държахме всички, но е истина, че ние отидохме с добри и разумни намерения.
Не можахме да я гледаме нито угоднически, нито усмихнати и си пролича клокочещия отвътре гняв, но ние бяхме прави и следва да се гневим на безчувствените чиновници.
И да бяхме тропали с крак и да бяхме викнали: вие сте за трепане, пак нямаше да осъзнаят, че са се държали и продължават да се държат бездушни и непрофесионално! Само защото Ангел Грънчаров се различава от тях и е стигнал много по-далече от техните изисквания за ход на урока от 1994 година, от изискванията им за натрупване само на знания, докато той формира умения и изгражда личности - със самочувствие, свободни.
Какво постигнахме, отивайки в РУО?
Киркова не била виновна, инспекторката не била виновна, директорката пък - абсурд; някакъв фантом го е уволнил значи!
Само дето посетила 7 урока и написала, че не работи по програмата. Учителят А.Грънчаров, уволняван два пъти от... ФАНТОМ!
Никой учител, директор, инспектор и дори още по-висш (министерски) чиновник няма право да налага на един учител как да ръководи учебния процес. Дори и самият министър няма това право, нали така? Този принцип е общоразбираем и твърде елементарен. Въпреки това се сблъскваме със стена от чиновническо неразбиране на случващото се!
Как да ни разберат - като ще излезе пряко истината, че от тяхното чиновничене модерното образование няма необходимост, вредят му; че вече и за учител не става дребнавата изпълнителка Кръстанова - както и отмъстителната Анастасова?! Както казва на едно място Владимир Петков, в качеството му на университетски преподавател.
Как да се научат да съчувстват?
Как да се замислят?
Много малко са тези, които им се противопоставят.
Още много светкавици, гръмотевици и бури ще трябва да гърмят из кабинетите им...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар