А пък младежът зад Путин даже е облещил очи, той сигур е преводачът и понеже разбира и що дума Премиеро, е готов секи момент да падне от стола, очевидно в живота си не е чувал чак такива простотии - или чак такава наглост!
Ирен Гицова: От снощи се смея на тази забележителна снимка. Езикът на тялото винаги е бил по-красноречив от всякакви думи.
Венелин Дедински: Да сте виждали баща как гледа осрания си непослушен син,дошъл при него да иска прошка и помощ!
Snejina Galabova: Ами този зад Путин -направо е втрещен!
Veni Ilieva: Путин се чуди на простотията му и си мисли този ли малоумник управлява братския български народ - и как го търпят.
Величко Стойчев: То не е за смях ами за плач. Чуди му се на акъла!
Elza Marinova: Явно не е виждал друг такъв идиот. Толкова е безочлив нашия премиер, че Путин явно е шокиран. Сигурно се пита дали е нормален...
Elena Ilkova: И иконата от Света гора не спасява положението.
Пенка Петрова: Бе не е малка работа щом успя да учуди и Путин!
Valentin Marinov: А може би се пита: "Този още ли е жив? Неговите "авери" - Сретанчо и т.н. докога ще го търпят?!!"
Elena Miteva: "Как е възможно, що е това!?"
АЛЕКСАНДЪР ГЮРОВ: Чуди се какъв е този извънземен.
Пия за вас, идиоты, защото сте много полезни за мен - на вас се крепи властта ми!
А ето и още една не по-малко изразителна снимка, тя е от близкото минало:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар