Подготвям за печат нова своя книга, писана съвсем наскоро

Проекто-корица на новата ми книга (възможно е и заглавието, и подзаглавието да бъдат променени в предстоящата редакторска работа).

Тия дни подготвям за печат една нова своя книга, написана наскоро. По тази причина ми се наложи да напиша нещо като увод или предговор към нея. Ето какво написах там:

Няколко уводни думи

Тази твърде необичайна, отдавна замислена, сериозно и дълго обмисляна книга обаче се роди, беше написана за съвсем кратко време – кажи-речи за две-три седмици. Разбира се, тя не решава всички въпроси по темата, очертана в заглавието – такива неоснователни претенции са й изцяло чужди. Но тя има самочувствието че говори по крайно неприятни проблеми, които старателно биват отбягвани от всички.

Разглеждам книгата си като малка спирка в безкрайното ви пътуване към истината по тия теми и проблеми. Спирка, при която, зачитайки се в текста, ще можем да си отдъхнем от собствените терзания – особено ако самите ние сме дейци на образованието и възпитанието на младежта. (А такива, прочее, сме всички зрели хора на тази земя – било като родители, било като учители и възпитатели в собствения смисъл; нима не учим и не възпитаваме поне самите себе си?!)

Мога само да ви по желая приятно четене и най-вече приятни размисли. Самостоятелните ви търсения, провокирани от тази книга, са истинското, на което следва да заложите. Всичко останало е само подготовка към тях. Ако ме послушате, няма да сгрешите. Не търсете никъде готовия отговор на собствените си въпроси. Отговорът се таи нейде в собствената ви душа, само се иска да приложите подходящите усилия за да го достигнете.

Да, просто трябва да направите нещичко за да му помогнете да излезе оттам. И да се роди. Но преди това ще ви се наложи дълго време да сте „бременни” със своята истината, с истината, която е отредена да постигнете съвсем сам. Питайте жените какво велико чувство е да съзнаваш, че от теб ще се роди нещо живо и жизнеспособно, нещо, което ще те надживее! Истините са „децата” на мъжете според учението на Сократ и Платон.

Ние (и мъже, и жени в равна степен) изглежда точно за това сме родени – като раждаме да помагаме да се запази, да се съхрани животът. Нищо повече от това не можем да си пожелаем. Просто трябва да изпълним задачата, за която сме родени.

Истините, които ще роди душата ни, имат свойството да живеят много повече от нас самите. Ако искате да се обезсмъртите, ако искате да станете причастни на вечността, без отдих търсете и преследвайте тия истини. Те ще добавят и щрих към вашето собствено величие и дори безсмъртие.

Но да не пиша повече подобни патетични думи, а да ви дам възможност да предприемете толкова дълго отлаганото си пътешествие към истините, за които е така жадна душата ви. „Нахранете” душата си – за да стане тя богата и плодовита.

Предлагам ви със своята книга малко, но, чини ми се, добра, качествена „храна” – за да не преядете. Обичате ли да „храните” духа си – или често, да не кажа постоянно го оставяте съвсем гладен? Падате ли си по духовната храна – или сте чисто и просто обикновен „дюнероядец” – като повечето от съвременниците ни?!

Бъдете здрави! До нови срещи! Не се отчайвайте – всичко е във вашите ръце! От вас зависи всичко. От мен зависи всичко! Има ли нещо по-добро от това, което да можем да си пожелаем?!

Или ви е страх от съзнанието за такава една висока отговорност? Оставете тези страхове, бъдете себе си смело и без малодушие! Но първом се погрижете да станете себе си – да откриете себе си? Какво правите в тази посока? Настойчиво ли го правите? Всекидневно работите ли над себе си, прибавяте ли нещичко към най-ценното, което имате: себе си?

Или сте се изоставили на произвола и на случая? „Както дойде”, „както стане”, „ден след ден все едно и също”, бягство от свободата и от проблемите – това ли е вашата типична всекидневна ситуация?! Хей, човече, не са хубави тези работи: почвай още от днес да работиш за да станеш суверенна и достойна, зряла и самодостатъчна човешка личност! Желая ви успех в това най-велико дело на вашия живот!

Имате ли обаче желание да направите живота си наистина свой? Е, тогава няма от какво да се плашите – щом желанието е налице (но не забравяйте, че се иска съкровено да желаете постигането на истината за самия себе си!), тогава всичко се постига!

ДОБАВКА: Имате възможност да си поръчате неиздадената още книга - и по тази начин да подпомогнете отпечатването й на хартия...

Да, знам, че книгата според вас е най-непотребното нещо на този свят, а четенето (и мисленето) е най-досадната работа, известна ми е твърдата ви позиция по този въпрос, но все пак защо не опитате да я преоцените поне малко?! :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo