Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 24 юни 2018 г.

Кратък лингвистичен и етичен спор с покъртително немислещи другарки-комуоидки, отличаващи се за сметка на това със завиден "морал"


Мина и замина участието ми в предаването "Законът и Темида" по Българското Национално радио (Чуй предаването ако не си го чул още ето тук: За съдбата на един български учител). Дали това, че имах възможността да кажа истината от тази авторитетна трибуна ще помогне някак да бъде развързан този толкова заплетен не само правен, но най-вече нравствен казус бъдещето ще покаже. Знаете, аз подхождам към тия истории пределно изследователски, независимо от това че съм хем главна жертва, хем главен... герой в тях (въпреки че не виждам нищо героично в поведението си, употребих думата в един друг смисъл, няма героика в поведение ми защото аз просто си изпълнявам дълга като човек, като учител и като гражданин, боря се за правата си, тия неща следва да ги прави всеки човек, нещо геройско или героично няма в тях!). Както и да е, понеже казах, че казусът е най-вече нравствен по моя преценка, ето нещичко, което показва пределно ясно на каква "нравственост", моля ви се, са носители моите опоненти и критици; ето коментарите на дежурните анонимници в блога ми, те именно прекрасно показват въпросния, моля ви се, "морал":

Под публикацията Днес ще участвам в предаването "Законът и Темида" по БНР бяха направени следните коментари, които между другото поставят и един интересен дори научен въпрос, ако се абстрахираме от личностните нападки по мой адрес:

Анонимен каза: Изслушах предаването. Ако съумеете да се отървете от селяшкия си долнобански диалект, може и да ви обърнат внимание.

Анонимен каза: Диалект, диалект..., но когато нямаш интелект... ха-ха! (Отнася се за автора на горния коментар, да не стане грешка! :))

Анонимен каза: Аз също изслушах предаването. Моите уважения, г-н Грънчаров! Без такива като Вас българското училище би бълвало само полуграмотни, опразнени от съдържание мозъци, прости консуматори, каквито са нужни на една мафиотска система. Всеки различен е враг на системата и го преследват. Но има и други училища, търсете съмишленици! Пожелавам Ви успех!

Мария Василева каза: Какъв диалект, бе хора? На много правилен български език и с много хубава дикция говори Ангел Грънчаров! Ако понякога променя думи, прави го съвсем съзнателно и това е стилистичен похват.

Да не би някой да си мисли, че не знае как се пише "схващам", "патриоти", "царят", "дело", когато ги е написал "сФащам", "патрЕоти", "царО", "дЯло"? Промяната в правописа на тези думи е изпращане на отпратка от автора към читателя, ако не можете да разтълкуват е какъв смисъл влага в тази промяна, проблемът си е лично Ваш!

Ваш е и ако Вие самите говорите на диалект и приемате правилния говор като диалект само защото не е като Вашия! Ваш е проблема и когато търсите в какво да го обвините - защото с нещо неговия начин на мислене Ви е засегнал или изобличил!

Оял се, необръснал се, неподстригал се се, леле, колко сме взискателни, колко прилежни и възпитани сме - това ли искате да покажете? Да, ама не това си мислят хората, мислят си как търсите повод да го унижите, да се заядете, да го смачкате! Като вечните повторения на едно и също от Удивителната, с цел да ни го набие в главите според принципа, че едно нещо като се повтаря безброй пъти ставало истина!

Пък и да беше диалект, това за грях ли ли се опитвате да му го вмените?

А тормоза, обидите, клеветите и лъжите Ви какво са тогава? Вашите греди, които не виждате - и треските, толкова безобразно възмутителни!

Как живеете с толкова злоба в сърцето, питам се аз - още ли сте здрави с толкова завист?

Анонимен каза: Който се впечатлява от "диалекта", а не от интелекта, е тъпак.

Анонимен каза: Как Грънчаров да не говори деалектно? Той не може да казва буквите Л и Р. И затова говорът му прилича на говора на Ленин и на Костов. Хора с такова деалектно говорене не бива да бъдат допускани до медиите.

Анонимен каза: И защо?

Анонимен каза: Всички хора по света говорят на диалект, с изключение на новините по ТВ.

Ангел Грънчаров каза: Така наречените "диалекти" и "акценти" в говоренето всъщност са израз на живостта и богатството на живия разговорен език. Който, разбира се, не бива да бъде тикан в някакви прекалено тесни рамки. Нека хората да си говорят различно, нека всеки да си има свой говорен стил, нека по свой оригинален и личностно обагрен начин да говори и да изразява мислите си, не можем всички да говорим еднакво, съвсем шаблонно! Знаете ли, прочее, какъв непоносим кошмар ще настъпи ако всички започнем да говорим все по един и същ типов, но за сметка на това "единствено правилен" начин?!

Тия, които бдят да говорим "без никакви грешки", всъщност не толкова за чистотата на литературния език са се загрижили, съвсем другаде "ги стяга тях чепикът". Те просто яростно ненавиждат човешката свобода, ето каква е болката на тия толкова "невинни" и "чистосърдечни" уж, но иначе съвсем комуноидни души, които мразят свободата на човека повече от всичко на света. (Естествено, на второ място те мразят и свободната личност, която живее със свободата си, ето това е нещото, което не им дява мира - и което насърчава бесовщината им!)

Под публикацията със заглавие Можете да чуете пълния запис на моето интервю в предаването "Законът и Темида" по БНР, програма "Христо Ботев" има само един коментар, но за сметка на това какъв, той е направо шедьовър (особено по отношение на толкова завидния морал на написалия го!):

Анонимен каза: Време е да поотслабнете. Ояли сте се като шопар по Коледа. По-малко папане, повече физическа активност. И по-малко хленчене за неща, за които САМ сте си виновен!

Отвърнах на тъй придирчивата другарка ето как:

Blogger Ангел Грънчаров каза: Другарко, не можем всички да сме така съвършени като Вас самата и да немаме никакви недостатъци! :-) Смилете се малко над нас, грешните смъртни хора: та ний не сме богове кат Вас, неземно съвършената и ослепително красива богиня! :-)

А иначе относно това, че за всичко, което ми се случва, САМ съм си виновен, сте напълно права, само где видяхте, моля ви се, некакво "хленчене"?! :-) Май вие квичите по мой адрес и дращите каквото Ви дойде на акъла, уж сте била съвършена, уж сте била безгрешна, сякаш сте истинска богиня, само дето туй нещо изобщо не Ви личи по поведението?! :-)

Бъдете малко по-великодушна в духовно отношение де, другарко, излагате се направо! Или Вий просто не знаете що е това дух, а, кажете де, да чуем, знаете ли що е дух, що е морал, що е човещина, що е доброта, изкажете се по тия въпроси, стига сте мислила единствено за моята персона и за моите недостатъци?! :-)

Вие докога ще се изживявате за нещо кат мой персонален "държавен контрол", другарко?! Не се ли усещате, че тия блажени времена, в които можехте да си врете носа в чуждите работи, отдавна минаха?! :-(

Давате ли си сметка в кой свят изобщо живеете, другарко анонимна комуноидке?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: