Една поучителна история, взета от живота плюс началото на полезен дебат с един постоянно разпалващ конфликти емоционален философ

(Това есе ще бъде най-вероятно продължение на поредицата за възпитанието на младите, която стигна ето докъде: Еврика, открих: думата "мъж" - и "мъже" - явно произлиза от "може", а, кажете де, какво толкова може истинският мъж?!) В Долна баня съм от вчера. Искам вкратце да разкажа една многозначителна история, взета направо от живота, нищичщо не съм прибавил в нея от себе си. А е направо великолепна тази история. Животът е най-великият майстор на всякакви поучителни истории. Ето, четете.

Аз миналата седмица писах вече, че като дойдох в родната си къща след двуседмично отсъствие намерих дома си нападнат от крадци. Ето сега многозначителното продължение на тази история.

Вчера установих, че крадците повече не са влизали в къщата. Нямаше и нищо разбито. От което се плашех най-много. Нямам никаква възможност, примерно, да давам пари за поправянето на една разбита врата, примерно. Или да слагам стъклото на един счупен прозорец. Знаете, безработен съм и съм в окаяно тежко финансово положение. Не си представям как ще живея с безработната си също съпруга през идните месеци, очертаващи се да бъдат кошмарни. В тях ще чакаме да видим дали Върховният съд ще потвърди решението на Окръжен съд, с което съм възстановен на работа като учител по философия и гражданско образование - или пък с ново решение на самия Върховен съд в полза на тъй влиятелната директорка на пловдавската ПГЕЕ (училището ни е известно повече като "ТЕТ-ЛЕНИН") аз окончателно ще бъда лишен от преподавателски права (работата тогава ще стане съм дебела, така да се каже!), но докато разберем всичко това, аз някак трябва да доживея дотогава, горката ми съпруга също беше опраскана от директорската мафия заради мен - щото имах дързостта да се изявя като противник на упражняваната от нея тотална тирания над българското образование. Но да си продължа разказа за случилата се вчера чудесна история.

Та значи в къщата този път нямаше нищо разбито или крадено. Всъщност аз само три дни не бях в нея. Но за три нощи много золуми могат да направят разпищолилите се крадци. Слава Богу, нищо не беше пипано. Въпреки това аз, за да не мисля повече за крадци, реших да сложа... СОТ в къщата - и вчера това беше вече направено! Ще си кажете: абе, Грънчаров, ти откъде имаш пари за да си поставяш СОТ, а твърдиш, че нямаш пари вече дори за ядене?! Нещо не се връзват приказките ти, нали така, лъжецо гнусен?

Да, нямам пари за СОТ, но ето, реших да сложа и го сложих. И при това си направих следната... сметка, която ме накара да си позволя този разкош, този лукс. Вижте каква простичка сметчица си направих.

Преди 10 години аз реших да откажа цигарите за да издавам със спестените от това пари... философско списание. Направих го. Вече 10 години аз не съм пушач, а списание ИДЕИ излиза дори когато не съм на работа, издавал съм го по време на моите уволнения с пари от обезщетението ми за безработица. Да, знам, аз съм луд човек. Няма нижда да ми го повтаряте това. Стига ми че ми го повтаря това нещо собствената ми жена всеки ден.

Сега пък реших, за да си купя душевния мир - аз много съм привързан към родния си дом, обичам родния си дом, имам чувството, че моят дом в Долна баня и самата Долна баня са ми влезли така дълбоко в сърцето, че нищо никога не може да ги извади оттам! - значи реших да сложа СОТ в родната си къща, останала сега съвсем самотна след смъртта на моята непрежалима майка; но се реших да си позволя този харч (по 30 лв. на месец струва да имате СОТ) като в главата ми се роди следната идея: всеки ден в Пловдив аз мога да пестя поне 1 лев като вървя пеша в едната посока, като не ползвам автобус, като не плащам този лев за возене в автобуса; ще се разхождам всеки ден в едната посока където ми се налага да ходя и хоп, така ще спестя точно нужните ми 30 лева за СОТ в Долна баня! Щом в главата ми се роди тази идея, щом осъзнах това оправдание на въпросния разход, аз мигновено се обадих на завеждащия СОТ в Долна баня и вчера дойдоха техниците и ми инсталираха устройствата (датчици, сензори, сирена и всичко, което е необходимо!). При това съм много доволен от тази фирма и ето, правя й реклама, ако някой иска да се предпази от страховете си от крадци, нека да си сложи СОТ. Фирмата е софийска и се нарича ГРУП 7 ООД, и това ще кажа. (Нямам никакво отстъпка за настоящата реклама, не ме обвинявайте за това, аз съм човек идеалист и съм способен да правя добро без да искам нищо в замяна. Има и такива идиоти на този свят. Не са изчезнали идиотите като мен от този свят все още. (Само внимавайте вие самите да не станете като мен, че тогава какво ще правите, как ще понесете това падение - и такава изратеност?! Стойте си нормални де, това за вас не се отнася!)

Да, но ето вижте какви тайнствени събития се случиха преди това. Думи няма само. Боже мили, какво нещо е животът, който така великодушно си ни подарил като най-скъп дар?!

Тръгвайки от Пловдив рано сутринта в петък, аз, моля ви се, си забравям... ключовете за двора и за къщата в Долна баня. Пристигам и едва тогава установявам, че ги няма на връзката ми с ключове, махнал ги бах да не ми тежат. И съм забравил за това. Бре, не мога дори сам да вляза в двора, сега се почувствах сам като--- крадец пред собствената си къща! Какво да правя, да разбивам сам врати ли?! Представете си как се почувствах като осъзнах нещо още по-фатално: със сотаджията (бивш милиционер, пардон, полицай!) се бяхме уговорили техниците да дойдат накъде към... 9.00 часа. Беше 8.30 а аз нямах ключове за къщата и дори за двора! Щях да полудея направо, как не получих инфаркт от напрежението и от чувството за безсилие е цяло чудо!

По едно време бавно ми дойде разсъдъка. Почнах да търся изход от проблема. Сетих се, че на една приятелка на майка, съседка, възрастна жена, бях дал ключ за двора за да полива чят-пат цветята; тя, разбира се, е доста стара и има проблеми с паметта, че не само че никога не поля цветята, но щеше да е цяло чудо да помни къде е сложиха ключа. Но реших да ида да търся нея. Нея я нямаше, но съседки ми я показаха, че иде, че се връща бавно от пазар. (В Долна баня петък е пазарен ден, има голям пазар, в който можете да ис купите почти всичко!) Бабата като по чудо не само се върна, но и... откри ключа, представяте ли си?! Тя самата се учуди силно, че е запомнила къде го е сложила! Както и да е, аз вече имах достъп до двора. В двора пък намерих на скришно място един ключ, който е за лятната кухня. Там се надявах да намеря на скришно място друг ключ, който е за самата къща. Да, ама не: миналата седмица, след проникването на крадци именно в тзи лятна кухня, аз предвидливо бях взел този ключ! Нямаше друг изход, освен да звънна на моята праводерна и тъй добродетелна съпруга и да й наредя да тръгне спешно било с влак, било с автобус за Долна баня - да ми донесе ключовете. Тя след доста обиди по мой адрес все пак тръгна (даже и съпругата ми е диалогична, в моето семейство има истинска демокрация, както се полага за демократ като мен!) Звъннах на сотаджията, той пък ме успокои, че техниците още не са пристигнали, а ако пристигнат, предвид моя идиотизъм ще почнат първо работа на друг обект, той дори не повярва, че насреща си има чак такъв идиот: да дойде да слага СОТ, да е поканил техници и да забрави... ключовете! (Помисли си в първия момент, че се мейтапя като милиционер, но след това осъзна, че идиотщината ми била съвсем натурална!)

След това, за да ме мисля за случилото се, ходих до магазин за строителни материали, купих си един пакет теракол и почнах една работа, да кърпя пукнатини в цимента, за да се занимавам с нещо и да забравя за гафовете си. Точно в този момент като си работех тази работа ме повика съседа и е попита имам ли нещо болкоуспокояващо, силни болки имал в рамото, бил паднал и пр. Трябва да прибавя, че съседът ми има проблеми с... алкохола, беше по къси гащи и по лицето ми личеше, че запоят му е от доста време; той пие до пълна забрава дни наред, страшно нещо е заболяването, наречено алкохолизъм. Потърсих болкоуспокояващи, оказа се, че нямаме, казах му че ще ида да купя и да му донеса. Като му го донесох, той ме помоли да му дам и някоя филия хляб, не бил ял от много дни, наистина лицето му беше слабо като на смъртник. Дадох му и хляб и малко сирене, които бях взел за себе си. И в онзи момент осъзнах, че най-вероятно този съсед по време на запоя си не е издържал и е влязъл у нас за да си вземе онова... шише ракия, от което съм го черпил след погребението на майка! Разбира се, не мога да докажа това свое предположение, но това няма значение, това обяснява странния факт, че нямаше нищо друго откраднато. (Един юпиес за парното струва повече от 100 лева, но той не беше пипнат!)

Та значи това беше. Жена ми дойде от Пловдив (случайно на гарата в Пловдив стоял влак, качила се без билет, кулила си билет във влака!) удивително бързо, в 11.10 влакът й беше в Костенец. Десет минути по-късно бяхме у дома в Долна баня, а след още 10 минути дойдоха техниците от София! (Не бяха ходили на другия обект.) И ето, проблемите се решиха, вече къщата ми в Долна баня се пази от СОТ! Истинските крадци вече ще си имат по-сериозни проблеми. Съседът ми не е крадец, той е просто много болен човек. Който е в крайно тежко състояние, хем болен, хем няма работа, хем още няма и пенсия, предполагам! Да пази Господ някой да е в неговото положение! Пазете се от алкохола, млади хора, страшен враг на човека е алкохола!

Това е всъщност. Днес най-вероятно ще се приберем със сапругата ми в Пловдив. А може аз да остана и повече. Наистина много обичам и Долна баня, и къщата си тук, и всичко. Прераждам се някак като съм тук. Има някакво мощно духовно излъчване това място. Не знам какво е, но се зареждам със сили тук. Подобно на Антей, така ли се казваше този титан?!

Това есе смятах да го включа в поредицата ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, но сега ми хрумва, че мога да го отнеса към поредицата за възпитанието на младите и за отношението между млади и стари, защо пък не?! В този смисъл сега решавам да добавя един разговор с мой приятел от снощи, той хвърля допълнителна светлина върху вчерашните събития. Ето какво си казахме късно снощи с този тъй добродетелен иначе човек с философски наклонности:

Т.Т. каза: Здравей, Ангеле. Как си?

Бива, добре съм... благодаря! А ти как си?

Т.Т. каза: Правя всичко възможно да съм добре. Има проблеми, но ги разрешавам. Ръководя се от принципа за тухличките и стената. По този начин всички цели които си поставям са постигнати. После сдедват други цели, и така нататък.

Ангел Грънчаров каза: То зависи от целите, Томи. Аз си поставям по принцип неизпълними цели и по тази причина нито една не съ постигнал още... 😞

Т.Т. каза: Концентрирай се само към една, и работи за постигането й. И не е истина, че целите ти са неизпълними. Просто воюваш на много фронтове - и затова тази непосилна тежест така силно те мачка.

Ангел Грънчаров каза: Тук си напълно прав. Иво Инджев преди време ми каза същото за това, че си пилея силите ан много фронтове...

Но аз съм философ и това ме оправдава. Освен това лична полза не търся...

Т.Т. каза: Имаш ли видеочат за да превключим там?

Ангел Грънчаров каза: На село съм, нямам. (Всъщност имам, но излъгах, с оглед да имам текст, така правя понякога, с възпитателна и изследователска цел ми се налага да... лъжа понякога, даскал съм, това дано ме оправдава донякъде!)

Т.Т. каза: Там е хубаво, нали?!

Ангел Грънчаров каза: Да, спокойно и тихо е...

Т.Т. каза: Аз живея на село и знам какво е.

Ангел Грънчаров каза: Ако доживея до възрастта за пинсиониране и аз ще дойда да живея на село.

Т.Т. каза: Аз съм пенсионер но си работя работата, която ми е призвание.

Ангел Грънчаров каза: И аз ще направя така стига да достигна до тази пенсионна възраст, дай Боже!

Т.Т. каза: Ще я достигнеш само ако редуцираш целите си. Твоята кауза е образованието и само там ти е работата. Заложи на тази пътека и върви само по нея за да достигнеш до края и и същевременно да съхраниш себе си и семейството си, което според мен е поважно даже и от каузата.

Ангел Грънчаров каза: Ами аз като помисля всъщност и фактически само с тази единствена моя цел се занимавам откакто се помня: с образование, с промяната в образованието.

Т.Т. каза: Добре както кажеш, но не е така. Предизвикваш конфликти, които само пречат на каузата ти. Това с което си се заел е задължително да печелиш привърженици, а не да си създаваш врагове. Последното не винаги е възможно, но все пак е добре да го имаш в предвид.

Ангел Грънчаров каза: Не вярно че аз предизвиквам конфликтите. Тук си се заблудил или някой те е излъгал. Друг предизвиква конфликтите. Аз се браня. Боря се за достойнството си. Томи, ти нима не знаеш, че у нас конфликтите ги предизвикват комунистите?!

Не мога да разбера откъде ти хрумна, че аз съм агресивен човек и друго не правя освен да разпалвам конфликти. Не ме познаваш и твърдиш това. Аз съм изключително миролюбив човек, питай ще ти го каже всеки, който ме познава.

Говориш несправедливи приказки, Томи.

Нито съм зъл човек, нито съм алчен, за какво да правя конфликти?! Ти мен за изрод някакъв ли ме имаш?!

Крайно съм обиден на думите ти.

Т.Т. каза: Добре както кажеш, следвай си емоционалната нагласа. Може би това е твоята карма, но знай, че ще минеш през много страдания. И не е сигурно, че ще постигнеш целите си.

Ангел Грънчаров каза: Боже мили?! Каква емоционална нагласа сега пък ти хрумна?! Ти мен за лъжец ли ме имаш?!

Добрите хора много страдат на този свят, Томи, ако и това не си го разбрал, жалко...

Лошите хора обаче са крайно успешни и не знаят що е страдание... те са винаги щастливи! Особено когато се нахвърлят без причина на някоя своя жертва.

И са много самодоволни...

Т.Т. каза: Време е да започнеш да приемаш друго мнение, без да реагираш емоционално. В противен случай разговорът става излишен.

Ангел Грънчаров каза: Значи трябва като ме обижда някой човек, като говори несправедливо и ме напада неизвестно за какво, аз лицемерно да почна да му се усмихвам - за да не реагирам емоционално?! Ти наясно ли си изобщо що е това емоция?! Емоцията е най-точния показател, че даден човек реагира искрено...

Т.Т. каза: Не си нито зъл, нито лош. Повратно разбираш това, което пиша.

Ангел Грънчаров каза: Ти ми каза, че аз общо взето друго не правя освен да разпалвам конфликти. Прочети си какво написа по-горе. Аз кязах, че други хора разпалват конфликтите, аз съм тяхна жертва и се мъча да се защитя. Това е самата истина. Но както искаш си представяй нещата де, не ща да ти се меся, живей си със заблудата...

Както и да е. Здраве да е! Не ща да ти се меся щом така смяташ. Не мога само да разбера защо си стигнал до такива убеждения... та обвиняваш мен, при положение, че аз от години друго не прамя освен да обясняам всеки ден как ме надапа другарите комунисти.

Ето затова ние, демократите, няма да пистигнем нищо, щото се ядем един друг непрекъснато, и то за глупости...

Т.Т. каза: Казах каквото мисля. На тази тема разговорът е много дълъг затова спирам до тук, ако някога имаме възможност да говорим на живо, се надявам да разбереш какво искам да ти кажа. Бъди здрав, и приятна вечер!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти много! Няма смисъл да се обясняваме повече. Ти каза каквото мислиш, разбрах те напълно. Много жалко обаче. Нищо де, голяма работа, да плюнем върху един човек, дето е в тежко положение е типично нашенска "добродетел"...

Бъди жив и здрав и много щастие ти желая!

Т.Т. каза: Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че другарките комунистки, дето ме мразят така цялостно, дума по дума повтарят твоите думи, мислите в една координатна система! 🙂 И според тях аз съм човек, който друго не прави освен да разпалва конфликти - вместо да си седи кротко, да слушка, да папка, да ръкопляска...

Този беше разговорът ни. Поучителен ли е? Да, разбира се. Хубав дебат открихме с този моя приятел (никога не сме се срещали с него в живота, в реалния свят.) Ще ми бъде интересно ако и вие се включите в него. Хубав ден ви желая иначе! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo