Чудни, чудесни свидетелства за това как Бог ме подкрепя в тия най-тежки за мен дни

Тази седмица ми се наложи да ида два пъти до София (Вижте: С опонентите ми от ръководството на пловдивската ПГЕЕ съвсем официално сядаме на масата на преговорите! и също така Можете да чуете пълния запис на моето интервю в предаването "Законът и Темида" по БНР, програма "Христо Ботев"), което при моето положение (безработен от година и половина близо, без обезщетение за безработица, съпругата ми също е безработна, също беше уволнена от директорската мафия в Пловдив) е не просто разоряващо, а и просто невъзможно (пътуването само в едната посока с автобус е 14 лева). В тази връзка дежурна другарка, която неуморно бди за моя морал, не пропусна злобно да подхвърли логичния въпрос "Отде пари за път?!" (виж коментара под публикацията със заглавие Хора, защо не подкрепяте отчаяния протест на поета-гражданин Николай Колев-Босия?!). Искам да ви кажа една интересна случка в тази връзка, която за мен има огромен смисъл и затова ще я разкажа - за да разберете, че Бог наистина помага на ония, които са се захванали с нещо истински добро и важно.

Когато ходех на базара на книги от инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ, знаете, аз там представях моите книги, които са дискриминирани от книжарите щото те ги оценяват като непазарни, непродаваеми, непечеливши и пр. и по тази причина не ги доставят в книжарниците си (там отвреме-навреме съпругата ми ме заместваше когато имах някаква работа на друго място), та значи точно в такъв момент пред моите книги се спрял възрастен господин, който попитал съпругата ми кога ще се върна. Тя му обяснила, той казал, че ще почака понеже искал да говори с мен; да, ама малко след това се появяват облаци и започва да вали; съпругата ми почнала да прибира книгите, тогава този господин й помогнал и предвид това, че няма да може да ме дочака, си избрал няколко книги, в замяна на което дал 20 лева на съпругата ми. След това тя ми разказа за случая, човекът й казал, че ще намине друг път щото искал да се види с мен и лично да ми каже нещо.

Да, обаче аз имах други работи и повече не отидох там, до Централна поща да представям книгите си пред евентуални читатели. Не зная дали си спомняте когато писах, че една нова моя книга, тази за инж. Паунов, беше разпродадена (тиражът й беше обаче доста скромен), а пък един мой бивш ученик, сега живеещ и работещ в Америка, който се е върнал тия дни в лятна почивка, мина пред моята сергийка, купи си доста книги и наред с това ми поръча определено количество от книгата за инж. Паунов, който той също много уважаваше (искал да подарява книгата за него на свои приятели). Аз дадох заявка за отпечатване на ново количество от тази книга, това беше направено (имам добър издател, който ми изпълнява поръчките бързо и качествено), ето, ще получа днес, като му предам според уговорката ни тия книги, и оттук известна сума пари (въпреки че продавам книгите общо взето без никаква изгода за мен, гледам поне производствените разходи на книгата да покрия, т.е да не съм "на червено"). По тази причина от продажба на мои книги не мога да спечеля почти нищо. И ето сега как се реши финансовия казус с намирането на пари за да ида на вчерашното си интервю в Радио София.

Тъкмо си блъсках главата какво да правя и откъде да намеря пари за пътуването ми до София и стана следното: една дама от Варна ми поръча срочно да й изпратя две мои книги. При това тя изрично ми каза, че иска да плати реалната (корична) цена на книгите, т.е. заяви, че не желае да й правя отстъпка, също ми каза, че иска да плати и разходите по доставката. И ето, че аз по този начин имах вече 16 лева, т.е. успях като по чудо да намеря нежните пари за да платя билета в едната посока. Остана да изнамеря начин да осигуря парите за връщане.

Мислех като отида в София да посетя книжари, в които от години имам книги на консигнация, но винаги когато отида да си искам парите, става така, че "собственикът го няма" и по тази начин книжарите, въпреки че отдавна са продали книгите ми, не ми дават дължимите пари (признавам си, от години аз не мога да получа пари от книжар, нещо е станало с тия хора, навремето се разплащаха нормално, сега обаче, вероятно защото народът обедня и съвсем не купува книги, от книжар да получиш дължимите пари за такива като мен стана невъзможно!). по тази причина беше твърде рисковано да отида в София и да разчитам за връщането да търся пари от книжари (пак да искам заем от мои приятели не ми е удобно, срамота е на моите години човек да изпадне в такава нужда, че да не може да си плати и билета!). В един момент си помислих дали не е по-добре изобщо да се откажа от това интервю, имам си причина, разбира се, щях пък да подведа водещата, и това не мога да си го позволя.

И когато ме цепеше главата как да реша проблема и откъде да изнамеря липсващите пари, стана ето какво: отивайки да си водя предаването в четвъртък пред сградата на Пловдивската обществена телевизия ме чакаше възрастен господин, който като ме видя, дойде при мен, ръкува се, каза ми, че изцяло одобрява моите позиции, че е мой симпатизант и... извади от джоба си двайсетолевка, заяви, че това са парите, които той ми дължи, понеже взел от съпругата ми мои книги, ала след това преценил, че за тях е дал прекалено малко пари, ето, дошъл беше да доплати книгите, които е взел от нея! Аз му казах, че книгите ги давам с отстъпка 50%, че не искам да печеля от тях, но господинът така решително настоя да взема тия пари, че аз взех тази съдбовно потребна ми двайсетолевка (излишно е да казвам колко много съм задлъжнял в последните месеци, включително и вземайки високолихвени кредити, което вас не съветвам да правите, ще ви одерат кожата лихварите!). И така аз вече имах нужните пари за да ида спокойно до София, т.е. да имам пари и за да си платя обратния билет!

Ще каже някой: никакво чудо няма в тия неща, Грънчаров, престани да пишеш пълни глупости, излагаш се! Нека да каже каквото иска такъв човек, аз обаче смятам, че има нещо необяснимо и нереалистично в случилото се, знаете в какво положение са пенсионерите, но ето, този човек, на когото даже не зная името, се яви в най-тежък за мен момент и ми направи голямо добро, т.е. ми помогна да реша нерешим проблем. Той, моят благодетел и спасител, имаше изключително благородно лице, т.е. имаше лице, излъчваше извънредно благородство! Знаете ли, такова духовно беше лицето на този човек, че аз в един момент си помислих: дали пък това не е просто някакъв... Божий пратеник, а дали пък не е самият... Бог, толкова силно беше духовното излъчване на този човек, че не мога да забравя лицето му! Нещо неземно, нещо трансцендентно, нещо небесно, нещо велико и свято имаше в това негово лице, така силно поразило ме с духовното си излъчване! Тъй че смейте ми се колкото си искате, аз вярвам, че в случая самият Бог ми помогна да реша проблема с намирането на пари за отиването и връщането ми до София. Вярвам, че така, като ви разказвам този случай, задоволявам и интереса на въпросната дежурна другарка с моралистични наклонности, която неуморно бди за моето нравствено състояние, иначе казано, бди за моята нравствена чистота (въпреки че е изцяло занемарила собствената си морална чистота!).

Напоследък също, кой знае защо, срещам на улицата баба Марийка, друг път, за да я срещна, обикалям дълго, а напоследък я срещам няколко пъти просто вървейки по улицата. Тази възрастна жена, клошарка, бездомница (живее под квартира, щото е изгонена от своя дом със съдебно решение от нашата тъй благородна и справедлива съдебна система, която явно е решила така бляскаво всички проблеми около законността в свидното ни отечество, че е останало само баба Марийка да изгони от дома й - та в свидното ни отечество да настъпи най-сетне пълната законност!), та значи тази възрастна жена по моето възприятие също излъчва нещо "не от този свят", да не говорим за това, че тя е изключително свободолюбива, също тя всеки ден прави добро като храни котките с парите от собствената си пенсия (сама гладува, а тях храни!), т.е. по вашите представи баба Марийка, разбира се, е "луда", но ако се погледне от друг ъгъл нейното поведение, тя може да бъде определена като свят и Божий човек (освен това като говоря с нея тя ми разказва разни истории, в които има дълбок мистичен смисъл, тя също така е много религиозна и вярваща, по своя си начин обаче изразява вярата си!) Та в тия най-тежки за мен времена и тя ми вдъхва известна сила, също подобно нещо се случи с това, че имам за приятел и г-н Любен Воденичаров, който ми е нещо като духовен наставник, той е много страдал човек, но за сметка на това е изключително благороден, аз него също го възприемам като Божий и свят човек, с длъжното духовно излъчване.

Та виждате как Бог ме подкрепя в тия най-тежки за мен дни, пратил ми е много свои представители, ако мога така да се изразя, които ми помагат като ми подаряват от своята морална сила. (Ето, яви се и един друг човек, Георги Вълнаров се казва, събеседника ми от последното предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров", изключен от факултета заради свободомислие бивш студент по богословие, бунтар и родолюбец, самият факт, че се познавам и с него аз го разглеждам във вече визираната посока. (Госпожа Мария Василева също много ми помага тъкмо в този духовен аспект, вдъхвайки ми сила в най-тежки за мен моменти, които ми се наложи да преживея не само в последните месеци, но и в последните няколко години!) Тъй че в тази своеобразна и странна компания аз вече съвсем не се чувствам самотник. А пък съзнанието, че има над мен една всемогъща духовна субстанция (да се изразя, ако позволите, така този път!), която бди и не ме изоставя, напротив, дава ми знаци, че не е безразлична към моите борби, за мен е истинският извор на сила, който не само ме вдъхновява, но и ме крепи (все пак съм тежко болен човек, аз съм човек с болно и увредено сърце, щом издържам на тия тежки изпитания, стоварили се върху главата ми в последните години, значи не е грях случващото се да бъде възприемано и тълкувано именно като... чудо, да, че съм жив още при тия тежки изпитания за мен е истинско чудо, колкото искате ми се смейте, аз си позволявам да твърда това!)

Това исках да ви кажа. Длъжен бях да ви кажа това. Пиша го съвсем съзнателно - въпреки рисковете. Знаете, че в момента тече двуседмичният срок, в който ние с г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ трябва да направим своите опити да се разберем по всички въпроси, да разрешим с разговори своя епичен конфликт, ето, днес е петият ден откакто е започнал да тече този срок, даден ни от Комисията за защита от дискриминация, но до този момент въпреки моите опити ние все още не сме се срещнали, не сме разговаряли (вчера г-жа директорката, въпреки официалните покани, не се яви в Радио София, а това беше чудесна възможност да открием преговорите си!). А може да се разговаря и през уикенда, нищо не пречи да се разговаря и през съботния и през неделния ден. Но е факт, че и тя, и нейната заместничка (която също трябва да участва в преговорния процес!) до този момент не са дали знак, че имат намерение да спрат също толкова епичното си мълчание.

Аз пък само искам да добавя, че от понеделник всеки ден ще ида в сградата на ПГЕЕ и ще стоя там било по час, било дори и по повече, да съм им пред очите, та да видим дали ще ме поканят като съм там да седнем на масата на преговорите. От своя страна ще предприема това. Та след това да имам своя аргумент, че съм сторил каквото е трябвало, т.е. своята готовност за преговори съм я показвал всеки ден по най-очебийния начин. Останалото вече зависи от другата страна, щото аз няма как да я домъкна насила на самата маса на преговорите.

Толкова засега. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден и приятен уикенд! Нека тия дни да бъдат духовно озарени и за вас, но това вече си зависи изцяло от вас самите...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo