Из: Протестът 4 #Кой и #Как – Бележки и личен архив по българските окупации и протести: 2011-2014, от Красен Станчев
В поредния четвърти брой на поредицата „Протестът“ днес публикуваме обзорния аналитичен текст на Красен Станчев. Това всъщност е първият текст, който прави преглед на причините за протестите и тяхното развитие, но не само от 14 юни 2013 г. нататък, а за целия тригодищен период от 2011 до 2014 г.
Красен Станчев, известен икономист, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, беше непрекъснат участник в протеста срещу правителството на Орешарски през всичките 405 дни.
... Лично аз винаги съм смятал, че правото на бунт е най-важното конституционно право. Всяка нормална конституцията е налагане на ограничения и правила на властта. Няма, не е възможна друга гаранция, че властта ще съблюдава тези ограничения и правила, освен правото на бунт.
Упорито протестиращите поддържаха символа на това право. Те даваха възможност при случай протестът да се разшири. Както и се случваше. И те напомняха на всички, че недоволството и бунтът тлеят, но могат да се възпламенят отново. ;Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
ДОБАВКА: Красен Станчев е завършил същия университет (в същия град и същата страна) и в същия факултет, който съм завършил и аз, именно Държавния университет в Санкт-Петербург, Русия, философският факултет, с него, другояче казано, сме състуденти (даже се засекохме по време на обучението си мисля с една или две години).
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар