Беше добър човек, живя честно и скромно, не натрупа пари, беше (не)обикновен учител и личност, казваща какво мисли - и тъкмо затова беше така тъпкан и мразен

Отвреме-навреме усещам силни болки в лявата част на гърдите и в лявото рамо. Преди няколко месеца малко преди да почине моята майка - Бог да я прости! - се оплакваше от същите болки.

Никой няма да живее вечно, а знаем, че смъртта, по думите на М.Булгаков, идва не само бързо, но и изненадващо бързо. По тази причина, като стана дума за тия неща, мой приятел, живеещ в Австралия, ме попита за уреждането на някои неща, свързани с това какво да бъде направено с оглед "ако дойде невъзвратимото". Ще кажа кои са тия неща, да се знаят, мисля, че няма лошо да сме предвидливи.

Първо, предупредил съм сина ако се случи "невъзвратимото" с мен, да сложи най-напред една малка обява в блога, в която да пише, че авторът на този блог се е разделил с тукашния свят - и е поел на пътешествие към отвъдния. Само това да пише е достатъчно. Кратко съобщение за смъртта ми все пак е добре да има в този блог, в който пиша всеки ден вече 12 години.

Помолих го известно време да обслужва и имейла ми (който е даден в контакти на блога), в смисъл "да довърши започнатите от мен работи". Все пак работите ми не бива да бъдат оставяни незавършени.

Всичко, което имам, ще бъде наследено от съпругата и от сина ми. На моя син, който е дипломиран политолог, му завещавам не само този блог, но и списанията, които издавам. Да прави с тях каквото иска, но той им е наследникът. Чини ми се, че не е добре да унищожи блога, да изтрие наведнъж, с един замах всичко, написано от мен, но ако го направи по някакви свои съображения, може пък да е за добро - знае ли се? Да се забрави всичко написано може да е най-добре. Тогава може и да се почувствате щастливи - защото аз с писанията си постоянно съм ви тормозил да мислите, поради което сте се чувствали некомфортно; без мен (и без такива като мен) от щастие нема да се отървете!

Списанията, които създадох и които издавам вече толкова години, ако иска да ги продължи, ако иска да ги закрие. Те без мен наистина не могат да продължат да съществуват. Книгите ми - моите, авторските, написаните от мен, които под формата на купища неразопаковани пакети стоят в жилищата ми в Пловдив и в Долна баня - ако иска, може да ги даде във вторични суровини, та да вземе някой лев, който да използва за да си върне част от разходите за погребението ми. Моите книги ще ги има само в националните библиотеки. И в стотина читатели, които до този момент са си купили по някоя и друга моя книга. Книгите ми така и не стигнаха до книжарниците щото книжарите се погрижиха за това, оценявайки ги като "непазарни" и "непродаваеми" - щото авторът им бил неизвестен български автор. Майната им и на книгите ми, и на книжарите най-вече...

Ония книги, които съм купувал и чел (предимно философски, но има и много художествени, голяма част от тях са на руски език) синът ми може да ги запази, предполагам (без руските, щото той не чете руски, той чете английски, а децата му хептен няма да четат руски, но и това изобщо не е сигурно, нищо чудно България още веднъж да бъде порусначена в близко бъдеще!). Негови са, да прави каквото ще.

Друго освен книги нямам. Бащата на моя син беше човек, който живя честно, не натрупа пари, беше просто (не)обикновен учител, който точно по тази причина беше тъпкан от самозабравили се "образователно-възпитателни" бюрократи така, както комунистите преследваха навремето "империализъма"!

Леле, този текст заприлича не само на завещание, но и на... некролог! Дали да не си напиша сам некролога, та синът и съпругата ми да не се мъчат да съчиняват тия горчиви думи в момент, в който съвсем не им е до съчиняване (от опит знам това, в последните две-три години писах доста некролози: погребах и брат, и майка: Бог да ги прости и двамата най-скъпи мои човеци!)? Ето, примерно в некролога ми може да пише да речем това:

Запъти се към по-добрия свят един смахнат донкихотовец, който всичките си сили даде за това този тукашен свят да стане по-добър, ала не постигна кой знае какво; но за сметка на това пък той се бори за това до последната си минута! Бог да го прости! Бог навярно все пак ще го прости защото този скромен човек имаше само два гряха: обичаше и истината, и свободата както малцина други са ги обичали...

Понеже съм перфекционист, ето, свърших и тази неотложна работа, написах си и некролога (за всеки случай). За да не се мъчат други ето, не ми пречи аз да помогна и за това. Хубаво е да си помагаме, ала где ги такива хора наоколо? Да, къде са хората с такова съзнание в днешно време, вие нима сте срещали такива напоследък?!

Тази сутрин се събудих от много лош сън и затова вероятно съм в такова глупаво настроение. Сънят ми вещае "проблеми, болести и мъка", е, като ми се струпат върху бедната глава още "проблеми, болести и мъка" (не ми стига това, което досега ме сполетя, та още "проблеми, болести и мъка" ми се отреждат!), предполагам сърцето ми няма да издържи, та по тази причина се и застраховах. И затова написах горното. За всеки случай. Пък и лекарката, като ми прегледа най-внимателно сърцето, не беше очарована...

Всички ще мрем все пак, не е толкова голяма работа, че умрял този или онзи! За седмица - дори за два дни! - светът ще забрави крайно неприятен дразнител като мен...

Бъдете здрави! Прощавайте че пиша каквото мисля. Аз съм си такъв. Знаете, че съм непоносим темерут.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo