Как възприемате крайната сексуална освободеност на българите от древните времена?

На Еньовден билките, както е известно, имат най-мощно действие. Но ето нещо, което днес научих в Мрежата, интересува ме дали някой запознат с обичаите на българите може да потвърди верността, автентичността на ето това сведение:

По стара българска традиция през нощта срещу Еньовден булките, които не са успели да заченат през година-две след омъжването си се събличат голи и излизат на поляна, където ги чакат голи мъже и ергени от близките села. Под вещото наблюдение на свекървите се извършва оплождане на булките от непознати. Така се е избягвала мъжката стерилност.

Ще поставя в тази връзка някои въпроси, вие ако искате също можете да поставите свои въпроси.

Интересува ме, примерно, дали съпрузите на опложданите по този начин булки са знаели за това какво са правели "половинките" им рано сутринта на Еньовден (или това е ставало тайно от тях)? Как са се примирявали с тази "ритуална изневяра" - след като знаем, че нашенецът е голям ревнивец?! Освен това буди недоумение разкрепостеността и на булките, и на младежите, които, както се твърди, се събличали голи на поляната и то пред очите на други хора; знаем, че българинът е див от срам, предпочита да умре, но да не се раздели с гащите си?! В тази връзка ми хрумва ето това твърдение, не помня кой го беше изказал пръв: който се срамува от голотата се страхува от свободата! - виж и един предишен казус, който съм поставил навремето в тази връзка: "Който се срамува от голотата се страхува от свободата" - съгласни ли сте с това изказване?

Продължавам с въпросите. Дали пък не са били пияни и едните, и другите - което според мен донякъде би могло да обясни такава една тяхна крайно непонятна проява или поведение на крайна освободеност? Възможна ли е изобщо такава една крайна сексуална освободеност на българите от древните времена? Нима тогава българите са били значително по-свободни (и освободени) от днешните българи - включително и в сексуално отношение?!

Дали пък в по-късните времена не сме си загубили свободата по някакви неизвестни причини, примерно под влиянието на недоразбраното във верния си смисъл християнство? (Въпреки че християнството е именно религия на свободата дали пък в нашите условия и за нашите съзнания то не е имало някакво обратно действие?!)

И други въпроси могат да се поставят, примерно този: как биха реагирали съвременни автентични българи ако в наше време се случи нещо такова, а именно ако разберат, че благоверните им съпруги са се отдали на други мъже в ранното утро на Еньовден?! Днешните българи имат ли духовната сила да понесат ли такава една крайна свобода и изневяра?! Съвременните хора развратничат, склонни съм към разврат, но го правят тайно, скришно, подличко - нима в древността, в по-старите времена хората са ни превъзхождали (освен в другото!) и по отношение на своята сексуална свобода или освободеност?! Въпроси колкото щеш...

Ще се радвам да се позамислите по-сериозно и да отговорите честно. Желая ви приятно мислене! :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo