Моята крайно пресилена нравствена реакция по повод на един съвсем безобиден квартален инцидент

Ще ви разкажа накратко тази сутрин една история от уикенда. И ще разберете какво ще направя по повод на нея – защото смятам че ний, гражданите и по-възрастните носим голяма отговорност за възпитанието на младите. Не бива нищо да правим и да гледаме безучастно тяхното пропадане в бездната на аморализма и нихилизма.

Седя си аз вчера на една пейка в градинката (която е срещу училище "Черноризец Храбър" в квартал "Тракия" на Пловдив) и си чета книга. Около мен по пейките седят майки и татковци с дечицата си, пълно е с хора – там има и някакви катерушки за дечицата. Неделен ден е, сами знаете какво е в градинките в такъв ден. Седнах просто да си почина малко, щото доста път извървях в моята самотна неделна разходка.

По едно време забелязвам, че покрай моята пейка минаха две момчета на около 10-тина годинки, които се бяха запътили към зелената площ (ливадата), която е зад гърба ми. Направи ми впечатление, че децата гледаха към мен и ми се усмихваха сякаш, мина ми през ума защо ли се държат така странно. След малко разбрах защо се държаха толкова загадъчно като минаваха покрай мен.

В един момент усетих, че нещо меко ме шибна до главата. В същото време в гърба ме удари нещо друго, което обаче се пръсна и оплиска с вода краката ми. Открих, видях, че нещото, което ме удари в главата, е кръгло балонче, пълно с вода, то се търколи по асфалтовата пътека пред мен. Обърнах се и видях, че ония две деца, дето се бяха "малко помайтапили" с мен, хилейки се, вече бягаха! Скочих и изкрещях:

– Как не ви е срам бе, хулигани неедни?! Как поне малко не ви е срам?!

Интересно е, че "малките майтапчии" бягаха покрай други пейки, на които седяха много хора, никой от тях (а те всички добре видяха какво направиха въпросните "шегаджии"!) обаче не реагира никак, примерно да направи две крачки и да хване поне едното от хулиганчетата! Аз казах нещо в този смисъл ("Хванете ги бе, защо ги гледате само?!"), ала никой от многолюдната иначе публика не реагира никак, нещо повече: всички се стараеха да покажат, че уж не са видели нищо – така аз разчетох държанието им!

Стана ми много обидно и чоглаво! Гадно ми стана, признавам си! Човек на близо 60 години съм вече (догодина ще празнувам, ако е рекъл Бог, кръглата годишнина!), а ето как се отнасят към мен някакви две дечица: джумбуш си правят с мен, веселят се, забавляват се за моя сметка, а пък народът гледа и се прави на изоглавен, ето това второ най-много ме ядоса! Знаете, аз съм много чувствителен на тази тема: гледаме масово сеир на вършещите се около нас безобразия, пък не си мръдваме и малкото пръстче нещичко да направим да ги възпрем! Та ето този съвсем дребен и безобиден инцидент се случи с мен вчера и ми развали доброто настроение, което имах след разходката си.

Седях, поразен от безсилие – и се чудех какво да направя. Да разговарям с публиката, състояща се от зяпачи, не ми се щеше – те сякаш ме застреляха направо с безразличието си! Мислих, мислих, лека-полека обидата ми мина, пък накрая ми дойдоха някои идеи какво да направя – щото смятам, че и толкова уж "безобидно нещо" не бива да бъде оставяно без никакви последствия. Какви са ми идеите сега няма да пиша (едната от тях е точно това: да напиша в блога си за случилото се!), но ето още една:

Чрез г-жа Елена Кисьова, директор на СОУ "Черноризец Храбър" в Пловдив – до ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА УЧИЛИЩЕТО

Чрез г-н Николай Г. Георгиев, директор на СОУ "Димитър Матевски" в Пловдив – до ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА УЧИЛИЩЕТО

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО в Пловдив

До г-н Георги Данчев, Началник на Пето районно управление на МВР в Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин и учител (в момента безработен понеже бдителна администраторка от образованието успя да ме надуши, че съм бил "пълен некадърник" въпреки многогодишния ми опит – и ме опраска, уволни ме без капка жал!),

Уважаеми дами и господа членове на Обществените съвети и директори на училищата, г-жо Началник на РУО, г-н Началник на полицейското управление,

На 24 юни към 13.00 часа в градинката срещу училище "Черноризец Храбър" в Тракия две деца на видима възраст около 10-12 години проявиха спрямо мен обидно хулиганско поведение: замеряха ме с балончета, пълни с вода. (Прилагам публикация в блога си, където по-подробно съм описал инцидента.) Не смятам, че тяхното поведение е напълно безобидно или пък така дребно, че не заслужава никаква реакция. Защото ако не се реагира никак, тези деца сега ме замеряха с балончета с вода, но утре могат да ме замерят вече и с камъни (миналата година писах в блога си за това как деца на малко по-голяма възраст замеряха в кв. Смирненски моята приятелка, бездомната клошарка баба Марийка Иванова; тогава те я удариха по главата с камък, наложи се с "Бърза помощ" тя да бъде откарана в болница където й зашиха раната; бабата на 84 години тогава оцеля, писахме с нея писма до тамошния началник на полицията и до директорите на близките училища, резултат обаче никакъв нямаше; хулиганите не бяха намерени, независимо от това, че полицейски патрул е бил на мястото на инцидента малко след случката, полицията призна, че била безсилна да залови злосторниците; за всичко това съм писал в блога си в периода след август месец 2017 г.) Та мисълта ми е, че малките и тъй безобидни хулиганчета са способни да преживяват голям умствен и особено нравствен прогрес, днес те замерят възрастните хора в парка балончета с вода, след като обществото не реагира никак на забавите им, утре, окуражени, те започват да замерят възрастните бабички с камъни и ги удрят с тях по главите, обществото пак никак не реагира, след това те, примерно, дръзват в своето тъй шеметно нравствено развитие да стигнат до такива висоти, че като поотраснат, вече са способни направо да изнасилват, да обират и направо да убиват проклетите бабички, които им се мотаят в краката и им пречат да живеят!

Надявам се след тази моя жалба училищата, които са наблизо в този район (предполагам, че вчерашните злосторници са техни възпитаници!) да направят нещичко за да покажат, че не толерират такова поведение към възрастните хора от квартала, биха могли да използват моя сигнал за провеждане на някаква възпитателна активност, разбира се, ако преценят, че това е необходимо, щото, възможно е, тези прояви да бъдат оценени от тях като съвсем безобидни забавления на иначе толкова милите им и невинни възпитаници! По моето разбиране и полицията би следвало да предприеме нещичко за да спомогне за това щото този род "забави" на децата от квартала да бъдат пресечени – с оглед да бъде възпрян описаният по-горе нравствен прогрес на злосторниците, които с годините са способни на все по-големи и по-големи подвизи – под тъй насърчителния и безучастен поглед на благодушната и разкапала се от разврат голяма "човешка", с извинение, общност в свидното ни отечество. Надявам се, че г-жа Началничката на РУО ще направи нещичко с оглед директорите на училищата не само в този район, но и в останалите райони на града (пък и на областта) да бъдат насърчени да проведат с възпитаниците си някаква разяснително-възпитателна и хуманитарна акция, която да им покаже, че е твърде грозно деца да се забавляват по тази начин на гърба на възрастните, все пак някога, в по-първобитните и диви времена, в училищата са учили децата да уважават старите, но днес, в днешните тъй умствено напреднали времена, училищата немат време да се занимават с такива етични лигавщини и дреболии, те са заети с това предимно да бутат младите във вървенето им към сияйните върхове на знанието и на науката, ясно е, че е губене на ценно време да се занимават с тяхното нравствено и личностно, моля ви се, развитие.

Толкова от мен. Като гражданин, като родител, като бъдещ дядо на внучета (дай Боже!) и като учител най-сетне (пък макар и официално провъзгласен от образователното ведомство за "пълен некадърник" и по тази причина на два пъти уволняван!) аз счетох за свой дълг да ви уведомя за станалото, пък вие реагирайте както искате, постъпете както намерите за добре. Ако искате и вие можете само да се позабавлявате за моя сметка, примерно ако искате можете да си речете: "Тоя пък за какъв се мисли, я го виж ти, ще ни губи времето с пълни глупости, за морал ще ми говори той, щото си нема друга работа, а ний се потим неуморно и немаме време за губене като него!".

Ще се радвам обаче ако все пак в един прекрасен ден на светлото бъдеще проявите добрината да ми съобщите по надлежния начин, че сте предприели някакви що-годе ефикасни мерки и сте постигнали позитивен ефект с оглед младите вече да не си мислят, че могат да се гъбаркат и да се бъзикат със старите хора както им се прииска! Искам да ви предупредя: тия дечица, дето се погавриха вчера с мене, са доста увредени вече, това, че техните увреждания не се виждат с просто око (както се виждат уврежданията на дечицата, чиито майки протестират под безучастния поглед на обществото ни толкова време вече!), изобщо не бива да ни успокоява: щото техните увреждания са многократно по-опасни – щото са вътре в душите! Като доста преживял човек, философ и учител бях длъжен да ви кажа и това, пък вий ми се смейте колкото си искате!

Желая ви нови и нови успехи във вашето тъй благородно поприще!

Досегашните ви плодове обаче, както виждаме, не са чак толкова сладки...

С уважение: (подпис)

25 юни 2018 г., Пловдив, кв. Тракия

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo