Затова обикновено не само че не са щастливи, но също така и вредят на щастието на другите, по-разумните.
ЗАБЕЛЕЖКА: За формулирането на този извод ми помогна изказване на моя приятел Любен Воденичаров от Пловдив, един изключително добър, благороден човек със здрав, твърд и проницателен дух - независимо от това, че по рождение има сериозно увреждане на краката.
Примерно дали не е в ъкъла - или в ценностите ти?
Или да го питаш за това коя прическа е хубава.
Та значи тая работа, мисленето, съвсем не се удава на нашия народен кумир Борисов...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар