Преговорите в Кайро през август 1944 г. се водят от човек на руснаците - Стойчо Мошанов (зет на свързания със съветското посолство ляв земеделец Цвятко Бобошевски, който ги превръща в пълен фарс, чакайки още и още нови "инструкции" от София).
Стига се дотам полк. Донован от английската делегация да избухне: "Вие подигравате ли се с нас? Сключването на примирие с Англия и Америка би променило следвоенната история на България, тъй като Червената армия вече не би могла самостоятелно да обяви война и да окупира България без съгласието на горните държави!".
Напълно в логиката на нещата след окупацията ни от Черваната армия Мошанов е единственият министър от правителствата след 1941, който не е съден от Народния съд.
Умира забравен в края на петдесетте.
Ivan Ginev
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар