Протестът на Босия е против страшната деморализация и на мнозинството от народа, и на напълно разпищолилите се управници

Из: ПОСЛЕДЕН ПОСТИНГ, Автор: Николай Колев-Босия

ЗА ТЪЛПАТА, КУКЛОВОДИТЕ И САМОЖЕРТВАТА

Няколко пъти сядах да пиша това есе и все нещо се се случва, та започвам отново. Надявам се, че този път ще го довърша.

В това есе ще ще засегна както тълпата, която в една голяма степен решава настоящето, така и т. нар. "здрав селски разум", действията на кукловодите и страха от саможертвата на тези, които сега владеят ситуацията и искат да я владеят още дълго време.

Открай време, още в Римската империя овладяването на тълпата е било от изключително значение за властта. Това е гарантирало улицата и поддръжката дори на най-неприемливите решения и откровено противонародните закони, практики и пълната липса на свободи, права и справедливост.

Тълпата е агресивна, разюздана, без правила, без посока, без критерии, без стратегия. Тя е изпълнител на временното си настроение и ако се намери някой, който да насочва тази безумна енергията в желаната от него посока се превръща в голяма сила, която е способна да разрушава всичко по пътя си. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ДОБАВКА ОТ КОМЕНТАРИТЕ:

Svetlomir Nikodimov: Лекарката, лекувала Ян Палах след неговата саможертва споделя:

„Не беше толкова против Съветската окупация, а против деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“

За съжаление такава деморализация в българското общество днес не само се наблюдава, но и непрекъснато ескалира.

Ние все по-лесно се примиряваме с огромната корупция, с грандиозното ограбване на българското общество (16 милиарда ДДС, 4,5 милиарда от КТБ, 30-на милиарда неплатени данъци от Лукойл, АЕЦ-Белене и т.н.) от едни политически сили (БСП, НДСВ, ДПС, ГЕРБ, патрЕотите), привидно противоборстващи се, но в един отбор по краденето, подчиняването на съдебната система, потъпкването на свободата на словото (а и на много други свободи)...

България, подобно на Русия, все повече се превръща в държава на мафията, мазохистично подкрепяна от огромни слоеве на нейното "гражданско (?) общество"...

Мнооого тъжна картинка!

Ilian Vassilev: Ето поредното доказателство, че Босия е висок и светъл ум, чист човек и патриот в онзи дълбок и съдържателен смисъл, които ни завещава Дякона.

Неговата саможертва е функция на Тълпата и на Кукловодите. Хората са анестезирани, чувствителността е притъпена, за това няма трети път, няма мек или междинен вариант.

И Дякона се жертва заради народа си, съзнавайки че разбуждането му не става с речи още по-малко с тогавашния еквивалент на днешните постинги.

Просто се пренесете във времената на Апостола и ще видите точно същия тип реакция от съвременниците - от властимащите, от богатите, от страхливите, от завистливите, от подлите, от предателите. И един тотално заспал народ, Именно неговата саможертва го събуди за поредица от въстания, които го възродиха като нация и по-късно като държавност. Макар, че въстанията след Левски не свалиха Султана, нито освободиха България, те привлякоха вниманието на света и доведоха до освобождението ни. В този смисъл Левски ни освободи, отначало вътрешно, а след това ни помогна да се възстановим като нация.

Някои наричат вековете под отоманска власт "робство" не защото действително е имало робство, а за да намерят логика в днешния им примиренски, робски дух.

За това напълно разбирам и липсата на всякаква нужда от повече постинги от Босия.

Ще кажете - тези хора не заслужават неговата саможертва. След горните думи помислете още веднъж...

Спирам тук - този човек има повече топки, повече ум и по-голяма воля от цялата "опозиция" взета заедно. И ще успее - и в този и в другия живот.

Само това не са калкулирали "кукловодите". Те губят срещу Босия - ходещи трупове, без дух, без съвест, които се изживяват като управляващи.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo