Да, наистина, така е: човекът не само е смъртен, той е и внезапно смъртен!

Искам да разкажа някои неща, случили се в уикенда; в моя разказ няма нищо измислено или съчинено, всичко е взето от реалния живот и е съвсем неподправено. Но вероятно точно поради това в него има голям нравствен смисъл - по моя преценка, разбира се. По моето дълбоко убеждение живот и морал (дух) са дълбоко и неделимо свързани - за човека (стига да иска да е човек, разбира се).

В събота и неделя бях в моя роден град и дом - в Долна баня. Починах си малко, поработих, свърших някои неотложни работи. Там, в празния дом - моята скъпа майка вече четвърти месец я няма там, тя се помина през март, Бог да я прости! - всичко ми е много мило и свидно, разбира се, там потъвам в тъгата си, преживявам скръбта си, лека-полека обаче свиквам; но там някак си, незнайно как, продължавам в мислите си да усещам присъствието на духа на моята майка - а тя за мен беше изключително авторитетен човек, който ми е дал много, включително и част от духа си. Не мога, разбира се, да изразя с думи преживяванията си, да ги извадя от сърцето, нека да си стоят там. В тях обаче за мен има нещо съкровено, до което се старая да не се докосвам често.

Да мина обаче на другото, на останалото. Този път няма да пиша кой знае какво за моя съсед, който има тежък проблем, без работа е, болен е, бори се, доколкото му стигат силите с пристрастеността си към алкохола, самотен е, поради липса на средства му спряха електричеството, аз вече писах в блога си по този казус, че се наложи да му дам ток от моя дом, колкото да си гледа телевизора и пр. Като отидох този път, дълго време съседът не се показваше, беше затворена входната врата на дома му, аз даже в един момент си помислих, че нищо чудно да се е стабилизирал и да е тръгнал на работа (той обикновено работи в София като пазач). Да, но в един момент, когато се бях улисал в една работа, изведнъж чух гласа му, което ме стресна; той започна разговор с мен, от който разбрах, за жалост, че нещата при него не са потръгнали в добра посока; и в този момент той ми поиска... цигари (когато с мен там е жена ми, му даваме от нейните цигари - аз не пуша). И тогава стана това, заради което всъщност пиша всичкото това: аз му казах малко троснато (ядосано), че нямам цигари, сам съм този път, казах също, че пари за цигари не бих му дал; той, горкият, преглътна и сякаш ми се обиди, каза: "Е, здраве да е, ще ходя да гледам мача от Световното...", а пък аз се почувствах крайно чоглаво щото казах нещо, заради което съжалявах цяла нощ; а съжалявах най-вече за това, че поради раздразнеността си забравих да го попитам има ли хляб, забравих да му дам нещо за ядене (друг път съм му давал), и ето, оформи се следния крайно неприятен казус.

В интерес на истината понеже го обидих заради цигарите, аз се възпрях (безсъзнателно), щото за хляба бих могъл без да искам още повече да го нараня душевно; проблемът е там, че този човек произлиза от добро семейство, родители му бяха учители, Бог да ги прости, аз изпитвам крайно неудобство да не би да го обидя когато се наложи да му давам нещо за ядене (пари сам нямам, аз също съм безработен, но понякога съм му давал за цигари, той казва "на заем", за алкохол обаче нито ми е искал, нито съм му давал); иначе, като отида там, в къщата в Долна баня, аз обикновено правя някакво ядене, готвя нещо, постно обикновено, да речем фасул, супа, картофен гювеч и пр., ето тогава или съм канил съседа да хапне и той, или пък съм му давал от моята храна. Иначе там си нося за храна нещо просто, хляб, маслини или сирене, домати, краставици, ей-такива неща. И от тях му давам, човещина е. Да, знам, че не е хубаво, че в момента пиша за тия неща, знам, че има лош, грозен даже смисъл (да говориш, да се хвалиш, че правиш добро, е грозна работа, пък и за друг човек да даваш гласност за положението му, особено когато е в беда, не е хубаво, напротив, лошо е!), за мен също е по-добре да си замълча за всичките тия неща, но говоря, но пиша за тях неслучайно, правя с някаква цел, която е важна (не за мен, а за другите, особено за младите), тази история има възпитателен, поучителен смисъл (а моралния ущърб нека да бъде за моя сметка, поемам го съзнателно). И така, значи аз, раздразнен заради въпроса му за цигарите, не му предложих на този човек да вечеряме, да му дам нещо за хапване вечерта, ето, в резултат цяла вечер и дори през нощта се чувствах гузен; но не точно и за това пиша, а заради нещо друго, ще разберете ако имате търпение да изчетете този текст.

Съседът не се обади и не се показа в неделя до към обед. Когато аз вече започнах да се приготвям за тръгване, той се показа за да ме изпрати, тогава именно му дадох и хляб, и каквото имах, бях направил постно зеле, дадох му го ведно с малко сиренце и пр. Най-лошото обаче е, че разбрах, той продължава да пие, не ми изглеждаше добре, не му е минал този стадий; за жалост, този човек си съсипва живота, а пък алкохолизмът е тежка болест, не знае човек какво да каже, но поне едно можем да правим в такъв случай: грехота е да не съчувстваме на такива хора и да не им помагаме. (Излишно е да казвам, че почти никой от махалата не се трогва от положението му и не му помага, дано греша, но такова впечатление имам, разбираемо е, че не съм го питал за тези неща!) И ето сега момента, заради който всъщност написах това дотук. Има някаква връзка, ще разберете сами ето сега.

Тръгвам с колата на сина на обратния път (синът ми си купи кола, вземам неговата за по-дълъг път, щото моята е развалена) и веднага след като излязох от градчето стана нещо, което можеше да ме убие - и вие вече щяхте да бъдете от днес щастливци щото вече нямаше да има кой да ви досажда с нравоучителните си истории! Да, накратко казано, щях на косъм да загина: направо по чудо се размина катастрофата! Ето какво стана.

Пред мен вървеше някаква кола. След като излязохме от градчето и двете коли увеличихме скоростта, някъде се движехме към 80 км. в час. Колата пред мен обаче тръгна още по-бързо, почна да се отдалечава повече, аз не натиснах още газта. В един момент по другото платно се появи кола, участъкът от пътя беше съвсем прав. Може би когато между моята и идещата насреща кола разстоянието е било някъде към 50-тина метра, тази кола изведнъж направи странна маневра и почти цялата мина в моето платно; в същия момент, като рефлекс, без да мисля изобщо, аз, за да избегна челния удар, рязко навих кормилото надясно; не мога да разбера как не изхвръкнах от пътя, но в следващия момент водачът на другата кола (видях за миг изопнатото му от уплаха лице!) също рязко завъртя волана за да се върне в своето си платно; пак по рефлекс аз завих вляво, което ме спаси от изхвърчане в канавката; в резултат колите по някакво чудо се разминаха на сантиметри една от друга!!!

Докато ставаше всичко това (то стана за три секунди може би) аз вече имах чувството, че всеки миг ще се блъснем и ще загина, даже си спомням, че ми мина и ето тази тъпа мисъл: язък за колата на сина, на мен кучетата да ми ядат главата, но хубавата кола си замина! (Колата на сина е от около месец, втора употреба е, но е иначе чудесна кола.) Като се размина челния сблъсък аз бях като полят с гореща вода, не мога да си опиша състоянието, а как издържа на стреса болното ми сърце е друго едно чудо, което не мога да си обясня още. Почнах да мисля какво ли е накарало оня шофьор да направи такава една опасна маневра: дали не е овладял колата (след разминаването с колата пред мен), дали пък не е някакъв младеж, който е безотговорен дотам, че се забавлява като прави такива опасни неща, а пък след това се радва като плаши шофьори като мен (дали пък не го направи заради "адреналина", знам ли, дали пък това не е някаква нова младежка игра със смъртта, знае ли човек, луди хора колкото щеш?!), даже, признавам си, ми мина съвсем откачената мисъл дали на този шофьор не му е била поставена задачата да направи това, та аз да бъда изваден от пътя и да се разбия в някое крайпътно дърво (веднага след излизането ми от Долна баня, както казах, стана това: дали пък някакви "зли сили" не му наредиха на този самоубиец да ме убие на пътя по този начин?!); разбира се, тази откачена версия я отхвърлих, едва ли ченгетата са стигнали дотам да ми правят... атентат! (Нека да дадем храна на двама-тримата дебили, които идват в блога ми, да има за какво да ми се подиграват днес, те, горките, нали само заради тия тъпи, перверзни удоволствия сякаш живеят!?) И търсейки причината за това поведение на другия шофьор аз в един момент осъзнах, че истинската причина най-вероятно е била тази: понеже преди влизането в Долна баня има дупки в пътната настилка, в асфалта, най-вероятно е направил тази крайно безумна маневра за да се предпази от някаква дълбока дупка, пропуснах да кажа, че преди малко беше валял дъжд (и още ръсеше), в такова време по пътя се образуват локви, може да е взел някоя локва за дупка, знам ли, но ето, нищо чудно това опасно поведение на другия шофьор да е било причинено от такъв "рационален", моля ви се, фактор. Да, най-вероятно той или се е пазил от някаква дупка (или локва), или пък е взел някаква локва за дупка, или пък колата му е поднесла от това, че едната гума е попаднала в по-дълбока локва, не знам, нещо такова най-вероятно е било. Но ето сега нещо още по-важно, което мен направо ме втрещи.

Аз не мога още да си обясня как стана така, че въпреки изключително опасната ситуация нищо лошо не стана, как така "на косъм", но все пак се разминахме от сблъсъка! И откривам следното: по чисто физичните закони ние би следвало неминуемо да се бяхме сблъскали или най-малкото аз поне трябваше непременно трябваше да съм изхвърчал от пътя в канавката! Да, но стана така, че сякаш в един решаващ момент физичните закони... престанаха да действат: сякаш някаква всесилна невидима ръка се намеси да предотврати неминуемия сблъсък! Или поне да върне моята кола от неизбежното изхвърчане извън пътното платно! Аз не мога да си обясня случилото се и затова го възприемам като... чудо - смейте ми се колкото искате заради това, че употребявам тази дума!

Да, милостивият Бог, който може всичко, вчера към 13.30 часа направи така, че аз да оцелея от неизбежния сблъсък; как това нещо го направи Бог, аз не мога да обясня, всичко стана за някакви секунди, но имам дързостта да твърдя, че по силата на физичните закони двете коли трябваше да са се сблъскали непременно и неотвратимо, а скоростта и на двете коли беше достатъчна от сблъсъка да загинем поне шофьорите (в другата кола имаше още пътници, не мога да кажа колко, но бяха доста); да, но ето, по чудо оцеляхме, възможно е Бог да е спасил и мен заради другите пътници в другата кола, доколкото видях, те бяха все млади хора, не твърдя, че всичко е станало защото аз съм толкова важен, че Бог се е намесил заради мен - за да спаси моята толкова незаменима личност. Но е факт, че ето, аз сега мога да пиша това и мога да ви дразня да мислите по такива доста трудни нравствени казуси. Това е в основни линии. А каква връзка има избегнатия инцидент на пътя с моя тъй обичащ алкохола съсед и пр. нека всеки отсъди сам, според морала и съзнанието си.

Завършвам това може би крайно глупаво в очите ви есе със следното, което е още по-шантаво. Аз се върнах в Пловдив, слава Богу, благополучно, въпреки ужасните емоции, които преживях, към 4 часа следобед, интересно е, че почти през цялото време на пътуването ми валя обилен дъжд, където пристигаше колата, беше сухо, но щом аз достигах до сухото, мигновено почваше да вали и то обилен дъжд, като "из ръкав"; имах чувството, че дъждовните облаци сякаш вървяха с мен, аз ги докарвах, сякаш аз ги влачех, все едно че са били вързани... за колата ми! И така до самия Пловдив, в Пловдив също, разбира се, се изля пороен дъжд веднага с моето пристигане! В най-големия дъжд аз ходих с другата кола, моята, развалената, до техническия магазин да си купя една клавиатура, щото моята се беше развалила (сега пиша на нова клавиатура, да е на хаирлия!). Таман си донесох клавиатурата и я турих на компютъра и дойде време за моите занимания с частния ми ученик, когото подготвям за изпит по... етика, ще влиза в Медицинския колеж. С него се занимавахме точно... три часа (астрономични, не академични, не от 40 минути, а от 60 минути). Искам тук да кажа нещичко, което пак има... дълбок чисто мистичен смисъл, да, нека който иска да се смее, а който иска, нека да напише донос до медицинските органи и там да докаже, че окончателно съм се... побъркал.

С младежа тия три часа за мен минаха като миг, толкова ми хареса общуването с него, вдъхнових се, говорихме за какви ли не неща (аз по този пункт ще пиша отделно); интересно е, че този младеж, който в началото беше май доста резервиран, в един момент стигна дотам, че не само активно участва вече в обсъждането, но си личи, че този предмет, етиката (и философията), вече започна така да му харесва, че доби самочувствие, че може и сам да разсъждава по "скучните теми", които за него вече съвсем и изобщо не са вече скучни. За две срещи постигнахме този ефект, който е голямо постижение (по скромната ми преценка). Но аз за това ще пиша друг път, живот и здраве да е само. Ето нещото, което обаче тук искам да разкажа, което е свързано с произшествието на пътя по някакъв  пакмистичен, т.е. необясним начин.

Аз в заведението, където водим занятията, си бях донесъл лаптопа, ако се наложи, да ползваме някакво помагало или да потърсим някаква информация в Мрежата. Като дойде младежът, затворих пуснатия вече лаптоп. Ще отбележа, че този лаптоп е съвсем нов, има-няма на два-три месеца е, купен е на промоция с пари, които бяха останали от спестено от милата ми майка, Бог да я прости, тя, горката, пестеше от скромната си пенсия; този лаптоп го купих да е свързан с нея, да ми показва майчината доброта, освен че ми и трябва. Работеше добре, а ето вчера какво стана, ще кажете: чиста случайност е това!

Като мина занятието ни, аз отворих лаптопа да видя какво става в блога ми и установих: лаптопът от горната страна на едно място се е нагрял така, че даже пластмасата се е стопила! (И въпреки това още работи, но не се знае обаче докога!) Аз такова нещо не бях виждал до този момент: пипнах с ръка мястото, което се е разтопило, беше нетърпимо горещо! Аз не знам какво има и какво става там, в капака (екрана) на лаптопа, но такова нагряване, което даже да разтопи пластмасата, не знам на какво може да се дължи. (Разтопяването е наблизо до мястото, където е малката камера.) И друг път, много често, съм затварял така лаптопа, нищо му е нямало. Този път обаче се разтопи. Не мога да си обясня защо. Не знам каква е причината. Но си помислих ето какво. Ще го кажа, пък вие ми се смейте колкото ви душа иска.

Тази "черна енергия", която някакви мистични "зли сили" са били насочили, за да предизвикат катастрофата на пътя, понеже не можа да постигне своето (по причина на Божията намеса, която даже отмени физическите закони и ме спаси като по чудо!) все някъде е трябвало да се излее, ето, тя се изля като разтопи монитора на лаптопа ми! Така аз си обяснявам това "съвпадение на случайностите": защо лаптопът ми не се разтопи някой друг път, примерно в петък, когато също беше ползван от мен?! Та такива работи се случват. Аз не че много вярвам в "зли сили" и особено в "черни енергии", но ми се струва, че "има нещо такова", което не знаем обаче какво е. Иначе съм умерен рационалист, в моето разбиране на това що е разум, което не изключва, че вярата в моето убеждение, макар че е конкурент на разума, може да бъде в прекрасна хармония с него. Но да спирам, че се изморих да пиша.

Бъдете здрави! Желая ви хубав ден и приятна седмица! За мен тази седмица ще бъде много напрегната, предстоят ми важни събития (ще опитам да довърша преговорите си с директорките на пловдивската ПГЕЕ), за които събития, няма как, ще пиша отново, живот и здраве да е само. Щото нали виждате колко е прав Булгаков (по-скоро Сатана или проф. Воланд) като казва, че човек не само е смъртен, той е и внезапно смъртен. Та не знаем нищо за това кога ще ни изненада смъртта; това обаче съвсем не значи, че постоянно трябва да я чакаме; но трябва все пак да имаме "едно наум": тя може би постоянно ни дебне "там някъде"?! До скоро...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo