А народът безмълвно гледа как самозабравили се властници с мутренски манталитет се гаврят с един български учител...

Tatyana Koleva: Има ли гладни и бедни българи във фейсбук? Понеже всеки ден си споделяме разни вкусни манджи, сервирани на фона на много красиви къщи, та да попитам аз къде са точно тези, които всеки ден казват, че в България животът е ужасен и са много, ама много бедни и гладни!

Ангел Грънчаров: Аз съм беден и гладен. В последните 4 години 3 години и половина съм безработен и водя тежки съдебни дела да си върна преподавателските права, учител по философия и гражданско образование съм. Можете ли да си представите как се живее в такива унизителни условия (от година и половина и жена ми, начална учителка, също е уволнена - за да отмъстят на мен!)????

Властващата мутренска бюрокрация в образованието ме репресира защото не съм типов, т.е. послушен учител, защото държа да бъда личност, защото си гледам съвестно и истински, по модерен начин работата. И защото си държа на достойнството като се боря за непосредствена и практическа РЕАЛНА демократизация на отношенията в конкретните училищни общности. Затова ме уволняват вече толкова пъти, съдът ме връща на работа, мутрите на власт пак ме уволняват.

А народът безмълвно гледа как самозабравили се властници с мутренски манталитет се гаврят с един български учител, цял живот работил на нивата на българското образование и култура! Нямало било бедни и гладни в България ли? Има, има...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo