Съвсем неприличен апел за подкрепа, отправен от един поставен в крайно унизително положение автор и учител

Искам да споделя с вас, приятели, нещо съвсем лично. А може би не е съвсем лично, може би има и някакъв общ, човешки и граждански смисъл, а? Сами ще кажете, но първо се запознайте с тъй скандалния ми апел.

34 години вече съм преподавател по философия и гражданско образование. Но в последните три години самозабравила се директорка на училище ме уволнява (опрасква) вече два пъти и то по чисто политически причини: защото в мое лице тя и вдъхновяващите я висшестоящи началства от МОН виждат заплаха за тъй уютното за тях, но иначе съвсем катастрофално статукво в българското образование. Причината е, че си позволявам лукса да се боря за ИСТИНСКА ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО, боря се за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано за ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретната училищна общност, в общността на училището, в което работя вече 18 години. Е, по тази именно действителна причина разпищолилите се образователни бюрократи ме уволниха, съдът отмени заповедта за уволнението ми, върнах се на работа, след година и два месеца пак ме уволниха!

И ето, отново съм безработен вече година и половина и по тази причина съм в окаяно тежко и унизително състояние, без никакви доходи. Не си представям как с безработната си съпруга, също учителка, ще живеем в близките няколко месеци, очертаващи се да бъдат кошмарни. В тях ще чакаме да разберем дали Върховният Касационен съд ще потвърди решението на Окръжен съд, с което съм възстановен на работа като учител по философия и гражданско образование – или пък с ново решение на самия Върховен съд в полза на тъй влиятелната директорка на пловдивската ПГЕЕ (училището ни е известно повече като "ТЕТ-ЛЕНИН") аз окончателно ще бъда лишен от преподавателски права (работата тогава ще стане съвсем дебела, така да се каже!). Но докато разберем всичко това, някак трябва да доживея дотогава, горката ми съпруга също беше опраскана от директорската мафия заради мен – щото имах дързостта, както казах по-горе, да се изявя като открит и твърд противник на упражняваната (от самозабравилата се министерска и директорска бюрокрация) тотална тирания над българското образование.

И ето сега апела ми. Много ми е интересно, не крия, как ще ви прозвучи този мой апел. Наистина съм в крайно тежко и обидно унизително състояние. От доста време търся изход от създалата се ситуация. (Уволнен съм по такъв параграф, че нито един директор на училище няма да ме вземе на работа, да не говорим за моята известност като борец срещу бюрокрацията, така че този вариант, да започна работа в друго училище отпада, да не говорим за това, че в Пловдив директорите на училища придумват учители по философия в пенсионна възраст да продължават да работят само и само да не се налага да бъде обявено мястото - щото за него ще кандидатства моя милост.) Опитах да си намеря временна работа като нощен пазач, не успях. И ето сега какво ми хрумна, може да ви се стори нагло от моя страна, но ще се престраша да го кажа.

Единственото, което имам, са моите книги, издадени са от авторитетно издателство (ИЗТОК-ЗАПАД), но си стоят непипнати от ръка на читател щото върху тях е наложена "пазарна цензура", книгите ми си стоят сякаш са арестувани по книжните борси и по складовете, причината е, че книжарите ги оценяват като "непазарни", като "непродаваеми", щото хем са философски и психологически (сиреч са неинтересни и неприятни за четене), хем са написани от неизвестен, ненашумял автор, абе както и да е, факт е, че моя книга няма шанс в книжарница да бъде пипната от ръка на евентуален читател (друг е въпросът колко българи в днешно време изобщо влизат в книжарници де, но да не започваме тази тема). Та какво ви предлагам да ми помогнете ли - с оглед някак да оцелея? Бъдете спокойни, няма да ви агитирам вие самите да си купувате моя книга, моля, не съм чак толкова безсърдечен, вие сте ми приятели, не мога да ви причиня такива големи душевни страдания! Хрумна ми обаче следното.

Аз имам близо 5000 приятели във фейсбук, хиляди също така посещават всеки ден блога ми. Толкова ли е трудно всичките тия хора, в знак на добра воля и под благотворителна форма да съобщят на своите приятели, че има такъв автор като мен, че има такива книги като моите, че този човек, философ и учител в нашия тъй напреднал и цивилизован 21 век е подложен на политически репресии от своите разпищолили се властващи опоненти и затова е поставен в крайно унизителното положение да няма никакви средства за съществуване; да, просто ви моля да кажете на един-двама свои приятели някоя дума за мен, за моите книги, току-виж, някой от тях си рече: я, аз не знаех за това, че има такива книги, що пък да не взема да си поръчам и да си купя поне една книга?! И ето, ако, да предположим, не всичките от тия хиляди мои фейсбук-приятели, а само тия, които имат по-отзивчиви сърца, кажат на един-двама свои приятели, нищо чудно, да речем, почнат малко по малко да се продават от книгите ми, което за мен ще бъде спасение в идващите тежки месеци. (Може книгите ми да си ги поръчате направо от мен, тогава ще ви дам и добра отстъпка от цената, а може да ги потърсите и по друг начин, има интернет-книжарници и пр.) Много е просто да се помогне на един човек, дори той да бъде спасен, ако повече хора покажат известна съпричастност към него, нали така? Е, знам, че е грозно от моя страна сам да апелирам за такава една помощ и подкрепа, но какво да правя като никой от хилядите ми фейсбук-приятели не се сети сам да предложи това нещо?! Но не е важно толкова чия е идеята, важно е тя да да е добра, нали така?

Толкова. Знам, че това, което пиша, е "сламка на давещия се", знам също, че е правилно "делото по спасяването на давещите се да е дело на самите давещи се", знам също, че мнозина от вас даже не се трогнаха от къде-къде по-потресаващи истории (Босия умира пред очите ни, но ние не трепваме!), та сега ли ще се впечатлят, но ето, въпреки всички рискове написах този апел. С него ви давам шанс или сами да направите нещо добро, или да подтикнете други хора да направят нещо добро. Нали знаете, че на Страшния съд ще ни държат отговорни даже и за ненаправеното добро, за доброто, което сме имали шанс да направим, ала не сме благоволили да си мръднем и пръстчето?!

Тия дни реших да почистя апартамента си от всички купища издадени от мен мои книги, те стоят добре опаковани в целофан, а също така и от непродадените вързопи от списанията, които издавам, списанията ИДЕИ и HUMANUS, и от тях в апартамента ни трудно се минаваше, даже и коридора беше запълнен с тях! Пренесох всичко долу, в избата, където преди това направих хубави рафтове, да не се повредят все пак нито книгите, нито списанията. Един вид сякаш ги... погребах, знаете ли какво чувства един автор, който сам приживе погребва... децата си (книгите са децата на автора)?! Да, по-добре сам себе си да бях погребал; така е, родителят винаги предпочита сам да умре, а не да види гибелта на децата си. Разшири се сега апартамента като изгоних... многолюдната си челяд извън него; аз съм доста плодовит, написал съм доста книги.

Е, прилагам към това съобщение и линкове към книгите и списанията, ако някой изобщо се заинтересува, да може да ги разгледа. Спирам най-после. Сам ме е срам, че се наложи да напиша това, но какво да правя, написах го. Аз имам лошия обичай да казвам каквото мисля, овладее ли ме някоя идея, казвам я открито, пък след това често съжалявам. Не обичам да лицемеря и да се мазня на когото и да било. По тази причина и си патя де. Истината у нас не е ценен от народа продукт.

МОИТЕ КНИГИ

Списание ИДЕИ

Списание HUMANUS

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo