Кратък мой коментар: Напълно основателна и разумна позиция, която споделям изцяло; добре е да се прочете от повече хора...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Те може да му ги върнат от по-горната инстанция. Със сигурност ще му ги платят от Европа. Просто искат да го унижат, както всички нас.
Надя Кирилова
Предполагам, че в деня на годишнината от кончината на добрия си баща царят-предател най-сетне се е досетил за иронията в това, че тези, които го издигнаха и които той легитимира, са синове на онези, които някога убиха чичо му и прогониха самия него от страната. Тези същите синове днес отнеха на царя-предател онова наследство, което той лъжеше, че никога няма да търси. Синовете на гонителите върнаха прогонения царски син и пак те го изхвърлят като нередовен длъжник от дома му. Е, в това щеше да има някакъв трагизъм, ако той наистина не беше предател. Сега по-скоро е комично. Влачиха го като шут, показваха го на населението, караха Църквата да лъже в негова чест по време на литургията... а сега го изритват, защото вече не им е нужен. Ето каква е цената на предателството. Ето защо човек не бива да си позволява да се разбира например с потомците на хората, убили чичо му и прогонили самия него някога. Приятно е да си хитър, но е смешно да си надхитрен. А и принципността щеше да е доста по-царствена. Да не говорим за всички блюдолизци и царедворни комсомолци, които искаха да възвеличават едновременно бедния цар-предател и неговите неблагодарни банкянски креатури. Какво ли объркване цари сега в снобските главици... Жалко само за хубавия монархически принцип. Но пък каква отлична сатира може да произлезе! Мотото за нея ще бъде едно изречение от дядото на царя-предател отпреди точно сто години:
- С моята дейност на изток е свършено.
Манол Глишев
Значи Царя предател и агент, а Пъдаря, депутата, даскала, списувателите на газети и блогове, попа и кмета - и те предатели, агенти и дори бандити, а народа... Как така дойде работата по време и след трийсетина годинки демокрация?
Ромео Локорски
Публикуване на коментар