Какво означава отказът от Его-то - от своя Аз?

Кратък мой коментар: Его значи Аз. А какво е Аз-ът ли? Помислете малко... Да се откажем от Его-то (Аз-а) си нима ще спре страданията ни? :-) Кое е противоположното на Аз-а, та като се откажем от Аз-а, да се подчиним на него? Аз-ът е единичното (индивидът, индивидуалното), противоположното на него е Всичкото (общото, неиндивидуалното, безличното). На Изток смятат Аз-а за вреден, индивидът трябвало да се разтвори във Всеобщата Субстанция на Безликостта.

Западът мисли иначе, има друга, коренно различна философия. Западът тръгна по пътя на Изтока в лицето на комунизма (комуната е именно отрицание на егоистичния, на индивидуалния и свободен човек, на суверенната личност) и в резултат се родиха страшни чудовища. И кошмари. Да се откажем от човечността си и да се слеем с природното единство, е, какво означава това, този ли е пътят на спасението?

Да се откажем от цивилизацията - и от СВОБОДАТА - и като станем варвари, ще бъдем истински щастливи, нестрадащи, така ли? Я помислете поне малко ако обичате... Иначе като не се мисли, приказки като Ошовите изглеждат много примамливи. Да, ама човек не може да мени цивилизацията и културата си така както си мени гащите.

Ние, българите, сме европейци, принадлежим на Западната цивилизация на свободата - и на свободната индивидуалност. Ние сме Християнска цивилизация. Няма как да ликвидираме "Его-то" щото то съвпада с нас самите. Себе си ли да ликвидираме?

Та мисълта ми е, че истинските страдания идват тогава, когато човекът се откаже от... Себе си, от Егото си. Това, че не може (без Его) да ги осъзнае като такива едва ли е спасение. Ако станем напълно безчувствени (като резултат от премахването на Его-то), това не значи, че болката ще бъде премахната кардинално, тя просто става още по-коварна и кошмарна. При упойка нима тялото не страда когато при операция го режат? Душата не усеща болката, но тялото няма начин да не я изживее. Безмълвната болка е най-страшната и силната...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo