Пенсионерите, сред които са загиналите в катастрофата
Ilian Vassilev: Днес денят е особен за мен. Много особен.
Утре може и да коментирам по-подробно версиите на прокуратурата и правителството за причините за ужасната катастрофа. Но като гледам извънредните съвещания се чувствам отговорен да дам кратък коментар за да не заблуждават хората.
Най-вероятно шофьорът ще го отнесе, именно защото е на най-ниското стъпало на защитеност.
Преди време споделих разказ на един познат, който ръководи фирма, реализираща проекти от инфраструктурата. Извън отговорността и версиите, по които ще работи прокуратура, остава най-важната и най-значимата - ГРАНД КОРУПЦИЯТА.
Знаете ли защо има калпави пътища и не се изпълняват проектите с достатъчна защита от мантинели? Защо пестят от всичко - от проектиране, от материали, от изпълнители.
Припомням разказа на моя познат: поръчките се печелят от фирми посредници, които след като "отчислят" данък корупция - плащания към олигарси и политици за да си платят за спечелената поръчка - остават под 50 процента за изпълнение на реалните работи. Това кара подобни фирми да спестяват работи, да влагат по-некачествени материали, да спестяват от контрол и проектиране.
Нито Цацаров, нито Борисов, нито Московски, нито Николай Нанков ще признае, че корупцията която е лепилото на тази власт е основната причина. Днес е Трейс, утре е друга фирма. Но корупционните схеми са единствените, които им позволяват да останат в бизнеса.
Тази корупция никой няма да я разследва. Камо ли Цацаров, който е там именно за да я покрива.
Примерно да разследват каква част от обявените цени на поръчките реално се влагат от крайните изпълнители? Затова сега започна надпревара по бягане от и прехвърляне на отговорност. Кризисен пиар - който да "наводни" медийното пространство с безсмислен пълнеж. Докато се размине опасността от обществен гняв.
Защо да се притесняват - никой няма да протестира. Всичко е стабилно! То и сто души да бяха загинали, все я клошар, я шофьор ще се намери да поеме вината.
Ilian Vassilev: Прави ли нещо огромно впечатление - Борисов пак се потопи - няма негова реакция по повод трагедията до Своге. Да отиде, да утеши близки, ранени. Но атакуваха президента, че отишъл и забележете "политизирал" случая!? Оставете политическите пристрастия - преди всичко сме хора, след това други, в това число политици.
Деградацията е тотална, пълна и окончателна.
Народът е изваден от уравнението - ако ще и десет хиляди души да загинат в един ден ще спят здрав сън. Защото им е по-лесно да ги омайват с откровени неистини и манипулативни локуми, отколкото да поемат съдбата си в собствени ръце. Тодор Живковски народ.
Като регионалния министър, като транспортния, като вътрешния - да сте чули някаква дума - сгрешихме, извинете. Мантинелата, която не задържала един неголям автобус, било поставен в съответствие с изискванията!? Медиите удобно канят само министрите, чиновници и никой с "друго" мнение. За да не разбуни някой народа.
Защото управляващите винаги носят ултимативната отговорност и за действията и за бездействията си. Прокуратурата ще оправдае топ нивото на управление. Виновните ще бъдат шофьора и най-много фирмата или чиновник на ниско равнище - министрите са имунизирани. Управленците са имунизирани срещу вина и отговорност.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар