Оправдано ли е за да се предпазя от гладна смърт да престана да критикувам г-н Премиеро?

Едвин Сугарев получи дипломатически пост (служба в консулството) в Ниш защото почна да хвали Бойко Борисов - а беше негов най-яростен критик! Дали ако аз почна на хваля премиеро Борисов няма да ме върнат на работа като учител по философия - откъдето на два пъти за последните три години ме уволняват само защото си позволявам публично да го критикувам? :-) Дали да не взема да си направя този експеримент - с оглед на физическото ми оцеляване?!

Щото даже и съпругата ми, учителка, също беше уволнена за да отместят на мен - понеже си позволих да се боря за истинска реформа (реална демократизация) в образователната сфера. Но главната причина за наказателните политически мотивирани репресии спрямо мен, спрямо семейството ми е тази: че като ангажиран гражданин, като активен блогър и като политически анализатор си позволявам да говоря и пиша истината за управлението на Бойко Борисов. Та дали да не опитам (предвид това, че в момента съм в крайно тежко и унизително положение, без средства за съществуване съм, как мислите, дали ще бъде оправдано от морална гледна точка да опитам, да си си проведа такъв един експеримент, да почна да хваля властта на Бойко Борисов? И дали ще ме върнат на работа за благодарност?

Или тия неща (примерите с Антон Тодоров и Едвин Сугарев са показателни!) се уговарят на високо място в тайните служби, те зависят от волята на ченгесариата от ДС, тъй че такива като мен колкото и да хвалят Борисов ако ченгетата на се наредили такъм един дълбок душевен поврат, нищо няма да ме осени, нищо няма да благоволят да ми дадат?!

В такъв случай дали да не взема да пиша писмо на този таен център, който дърпа конците на всичко, някой знае ли адреса им? До Монтерей ли да пиша?

Кажете де, съвсем сериозно питам. Помогнете малко, мама му стара, срамота е, в тежко положение съм, ето, отчаяно търся изход, декларирам готовност да се продам, с оглед да си спася живота (няма да издържа дълго без средства за съществуване!), а вие гледате и даже и със съвет не щете да ми помогнете?!

Откъде-накъде само аз да съм съвсем честен и морален? Хората служби получиха, депутати и консули станаха, на митниците дори се уредиха като декларираха вярност към Борисов, а аз със своите критики към него получавам удар след удар, ето, достигнах до най-тежкото и унизително положение да нямам пари дори и за единия хляб? Разбирам, че е грозно човек да си продаде душата и то за служба и пари, но ето, моят случай е екстремен, касае се за живота ми, имам ли право с оглед да си запазя живота да направя такъв един морален компромис? Е, още по-добре ще бъде ако ме върнат на работа само за това, че, примерно, съм почнал да мълча, ако престана да критикувам г-н Премиеро, нали у нас се казва, че мълчанието е злато, съгласен съм да замълча, съгласен съм дори и да напиша някое и друго хвалебствие спрямо г-н Премиеро, само и само да оцелея някак, да си запазя временно живота, да не умра сега от глад, пък като (ако) прескоча трапа, дето се казва, после ще видим!

Толкова. Май пак направих гаф, требваше да не пиша този тъй искрен текст, требваше тайно изведнъж да получа прозрението, че г-н Премиеро е велик и да почна да го фаля, ето че сега обърках сичко?! Май наистина съм голем глупак, а, какво ще кажете, така баламски си показах картите, май съм същински тъпунгер?! Ето докъде води прекомерното плямпотене, нали сега се убедихте, че мълчанието е злато?! Вий затова ли така мъдро си мълчите за сичко?! Сигур мълчанието ви се отплаща с килограми злато?! И какво го правите туй злато? Дайте и на мен малко де?! :-) Грозно е да сте такива скъперници!

Приятен ден! Бъдете здрави! Не страдайте толкова за предстоящия ми душевен поврат, който по-горе обявих. И не ме съдете прекалено строго. Човещинка е това, иска ми се още да поживея малко, ще ми простите ли моментната слабост?! Та морално ли е да стана като Едвин Сугарев и като Антон Тодоров? Да последвам един вид техния тъй заразяващ нравствен, с извинение, пример? Кажете де, що мълчите? Аз не ща да ставам консул в Ниш или в Горна Паланка, нито пък депутат, аз искам просто да си върна любимата работа като (не)обикновен учител по философия? Толкова много ли искам в крайна сметка?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo