Злодеянията на комунистите в Македония не са били по-малки от злодеянията на комунистите в България!

Из: Когато кръчмарят потърси своето, Владимир Перев

Македония трябва да се срещне с историята

Червена е кръвта, що кипи в нас;

червена е мълнията, пробиваща облака,

червено е небето, изгрее ли зората,

червено е знамето, що се гордо вее,

червена е омразата в нашите гърди,

червен е и гневът, който ни обзема.

О, тирани, чуйте – няма да крия –

и нашето отмъщение червено ще бъде!

Някъде в моите младежки години, в далечната вече 1963 година, разхождайки се из центъра на Белград заедно с мой много по-стар роднина, на Неманина улица, срещу сегашното министерство на финансите на Сърбия, в малката градинка видях бюста-паметник на младия поет и революционер Коста Абрашевич (Абраш), за когото, честно казано, дотогава не бях чувал. Останах стъписан от поетичната сила на стиховете върху постамента на паметника, от енергията, която извираше от тях. Моят по-стар роднина, по националност хърватин, партизанин, борец за правдини, носител на медала Партизанска споменица 1941 г., полковник по професия, но философ по образование, внимателно следеше моята реакция, направо казано моето възхищение и, гледайки ме „под око”, се обърна към мен със смирен тон и изненадваща реплика: „Виж, Владо”, ми каза той, „колко млад човек, а колко омраза и гняв у него. Хубаво е, че млад е умрял, помисли: ако беше останал жив и ако беше, да речем, на моето място, можеш ли да си представиш на какво щеше да е способен този млад и отровен от омраза човек, какви жестокости би могъл да извърши...”

Замълчах, продължихме да вървим през Теразия все така мълчейки, седнахме на кафе в градината на „Касина” и дълго, дълго мълчахме в този топъл и приятен септемврийски ден. След няколко месеца полковникът се пенсионира, почина през 1974 г., аз живеех почти при него, но никога повече не проговорихме за младия „двудомен” поет, починал твърде рано от естествена смърт. Дори бях позабравил случката... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo