Ако безработен учител сложи паничката на улицата и до нея надпис "Подайте учителю!", дали полицията ще го арестува за "нерегламентирана просия"?

Имам предвид данъчния закон, аз не съм търговец, нямам право да продавам нищо, дори и собствените си книги, но да ги подарявам все пак имам право, нали така? В разрешителното от Кмета на Пловдив за моя граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните уволнения на творчески настроените учители-новатори изрично пише "БЕЗ ПРОДАЖБА НА АВТОРСКИ КНИГИ!" (така бдителният, но иначе крайно тъп бюрократ го е написал, от което може да се направи извода, че авторски книги ми е забранено да продавам, но НЕАВТОРСКИ книги мога да продавам, нали така излиза?!). Питам, щото понеже вече сме страна на пълната законност не бива такива паразити като мен (дето са уволнени от бляскавата ни система на "образование" с претекста, че дори и за учители не стават!) да нарушават закона и да цапат тъй светлия имидж на свидното ни отечество...

Признавам си стореното, признавам си чистосърдечно греха (аз така оцелявам някак ден за ден, страшно е, аз в по-унизително положение никога досега в живота си не съм бил!), но съвестта ми ме гризе: не нарушихме ли с тази "операция" (да не я наричам "сделка") законите, страх ме е вече да не съм станал престъпник, а пък е срамота учител по философия и гражданско образование с 35 години стаж да нарушава законите, т.е. да прави това, което цял живот е проповядвал на учениците, че не бива да се прави. Ще ми се ако трябва да умра от глад и от унижения, но поне съвестта да ми остане чиста. Та моля значи компетентните по икономическите и данъчно-финансови отношения да ми кажат, това "взаимно даряване", в което участват и пари, дали не е нарушение на закона - или може да бъде оправдано ако се наложи пред съда? Повтарям, грозно е образът на страна на победилата законност да бъде цапан от непотребни интелектуалци като мен, дръзнали да нарушат данъчните ни закони.

Между вчера също така ми хрумна, предвид това, че побеснелите бюрократи в образованието фактически ми отнеха преподавателските права (аз по никой начин вече не мога да си намеря работа като учител!), дали в тази ситуация не е оправдано на протеста си да сложа пред себе си и една... паничка за "волни пожертвования" от страна на гражданите към тъй (не)справедливо репресирания учител, който беше наказан на два пъти с уволнение защото дръзна да се бори за истинска промяна (реална демократизация) на отношенията в училищните общности?! Да, да сложа паничката и до нея един надпис "ПОДАЙТЕ УЧИТЕЛЮ!", питам се, ако направя това, дали тогава полицията ще ме арестува за "нерегламентирана просия"?! Оттук възниква и логичния въпрос: просяците по улицата имат ли разрешително от общината за да просят? Как е законово уредена тази дейност, просенето?

Техните "доходи", така да се рече, облагат ли се от държавата-октопод? ("Социалната държава" е точно това, именно лаком октопод, как иначе да тълкувам това, че държавата иска от мен, безработния учител без никакви доходи да внасям по около 20 лева всеки месец здравни осигуровки, да, и безработните трябва да си внасят тия осигуровки, Бог знае още какви други осигуровки трябва да внасям, то ще се разбере скоро?!) Та съм се загрижил за това какво ще стане ако моят граждански протест от днес включи в себе си и това нещо, именно... "събирането на волни пожертвования", да се изразя така, щото думата "просия" звучи някак си грозно, прекалено обидно (ний, учителите, имаме все пак някакви останки от гордост или поне от достойнство, дори и когато сме поставени в такива унизителни условия, в които съм аз сега!)? Силно ме вълнува този въпрос и за да си го изясня нищо чудно днес да направя и това, именно да сложа паничката пред себе си с упоменатия надпис.

Поне да разбера реакциите на гражданите. Ще махна книгите (сега гражданите изглежда ме възприемат като... търговец на книги и сигурно затова ме подминават без капка внимание, то има ли по тъпо нещо у нас от това да продаваш книги?!) и ще сложа паничката, силно ме вълнува как ще реагират гражданите тогава; голяма работа, че ще преглътна още едно унижение?! (За науката всякакви жертви са допустими, нали така, аз все пак, въпреки всичко, докато съм жив, ще бъда и ще си остана изследовател на човешката природа!)

Ще завърша това свое така спонтанно (но за сметка на това толкова фрапиращо!) разсъждение със следния многозначителен факт: край мястото ми на протеста, т.е. покрай мен минаха... трите най-горещи фенки на директорката на пловдивската ПГЕЕ (която именно ме опраска, пардон, уволни!), да не им споменавам имената, или да ги спомена все пак (двете са вече пенсионерки, едната пък е заместник-директорка, тази информация е достатъчна да се разбере от запознатите за кои по-конкретно особи става дума). Аз се бях зачел в един вестник и ги мернах в последния момент. Едната от тях ме гледаше с пълно презрение, другата, като видя, че ги забелязах, се простори, че нищо не вижда (изобрази на лицето си пълно безразличие), а третата, гледайки право в очите ми, най-подигравателно ми се усмихна! Описвам многозначителните им реакции ей-така, за всеки случай, да се знае и помни от историята в какво болно време живеем; вземете предвид и това, че става дума за бивши и настоящи дейци на многострадалното българско "образование", на "образованието" и "възпитанието", с извинение, на многострадалните наши деца и внуци.

Толкова и по този пункт. Желая ви приятни размисли - и хубав ден! Бъдете здрави!

Пардон, пропуснах да кажа и това, важно е: многобройните, тъй трудолюбиви и морни труженици на РУО-Пловдив продължават да се правят на изоглавени че не забелязват протеста ми, гледат от прозорците, ала никой от тях не се сеща, че все пак е редно когато гражданин протестира срещу някакви "грешки и неуредици" на тяхното учреждение да пратят парламентьор, който да попита за какво по-точно става дума, да поговори с въпросния гражданин, да прояви известно уважение на личността и на постъпката му, която все пак именно цели подобряването на работата на учреждението, в което работят; не и не, никой от тях не се сеща да направи подобно нещо, от което можете да си направите що за съзнание имат ръководните труженици в българското образование, можете да разберете доколко "демократично", с извинение, е тяхното съзнание, доколко "демократична" е тяхната култура, тъй да се рече; а точно такива хора дават ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ за учителството инструкции, наредби, правила и прочие, правете си извод що за инструкции те им дават щом самите те са такива, нали ме разбрахте за какво намеквам?!

Ами да сте ме разбрали, повече няма да ви обяснявам, чао засега, че ми писна да пиша. А днес, за да облекча инспекторката по философия, заета с това да ми пречи да си намеря работа, ще съобщя, че възнамерявам да употребя добитите (дарени ми) вчера 13 лева да пътувам до гр. Съединение, там в училището има малко часове по философия, ще кандидатствам за тях, да видим дали поне тях ще ми дадат - или и за тях ще се намери друг кандидат (до момента няма, но щом аз тръгна някъде да кандидатствам, мигновено се намира и осигурява такъв кандидат, по някакъв мистично-чудодеен начин става това!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo