Из: Реквием за царя, Христо Слави Рачев
... От столетия Русия раздробява България, дарява Добруджа, ай, колко са справедливи, насъсква и корумпира политици, подсказва как да бъде елиминиран Левски, да слабее държавата ни, да слушка, но без да папка. Да сме подчинени и разединени и завинаги приятелска територия, удобно трасиран път, небе и вода за заграбване на проливите. Няма какво да изреждам тези събития, Иво Инджев блестящо се справя с това. Заиграл веднъж руска рулетка, трябвало е да знаеш, че неизбежно ще ти пръснат задника и ще загубиш всичко. Може би някои имоти ти принадлежат и ако беше, поне един остроумен цар, харизматичен и искрен, бихме ти ги оставили, но сега отново ще се налага да те местят по шахматната дъска - назад, напред. Вътре, вънка, докато получиш мат. Казват бил си вербуван. Ами отвербувай се. Публично. Да беше прегърнал демокрацията, какво по-царско и естествено решение от това. Царската корона е тежка и понякога се налага да глътнеш и оцелееш след доза "новичок". Никак не беше леко и на цар Борис. Трябва да си прочел този урок. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар