Изводите на една българка, връщаща се от Америка

Galina Slaveeva:

Наближава да се връщам. От седмица се подготвям психически. Ще е като скок с парашут и неправилна стойка на краката. Знам.

Първо бях решила да не следя нищо българско и родно, през тези почти 5 месеца, но си дадох сметка, че тогава връщането ще е като приземяване без парашут! :-)

Не знам как с думи да опиша видяното тук и наблюдаваното през Фейсбук ставащо в България. Не искам да ви натъжавам, но ще ви кажа само това:

1. Уникално е усещането, че има страна, в която можеш да опиташ да направиш всичко, което искаш и успехът ти да зависи само от теб. Всичко е въпрос на инат, креативност и бачкане.

2. Уникално е всеки път като отидеш до Белия дом да заварваш различни хора с каузите си да протестират и да търсят подкрепа. Пред най-охраняваната сграда в света можеш да седнеш и да си обядваш дори, без да те вземат за луд! :-)

3. Уникално е, че има народ, който си живее живота и като с дистанционно, на избори, превключва управляващите си.

4. Уникално е, че има място в света, в което без поклони и метани към "братушки" всичко му е наред.

5. И представяте ли си - нямат си баба Ванга да им е описала бъдещето, а си го правят сами!

6. Икономика на фул, строителство, работни места за всеки, който иска да бачка, стандарт на живот, за който нямаме фантазията да помечтаем!

7. И толкова свободномислещи хора, че България наистина ти изглежда като казаните на Ада.

8. Живеели на кредит и - О, ужас! - било много страшно! Да, докато ние се ужасяваме те карат нови коли на кредит, които им дават сигурност и не им губят времето с висене по сервизи, защото именно тук разбираш приказката, че "Времето е пари"; изплащат нормалните си за живеене къщи; внасят си големите пенсионни вноски, защото после ще им бъде достатъчно добре; не вярват в чудеса, а в себе си; редовно ходят на църква; благотворителността е част от живота им и най-важното - не се страхуват да вървят напред.

9. И да, бели, черни, жълти и червени умеят да общуват без предразсъдъци. Смайващо е взаимното уважение. По български ще му лепнем етикета - лицемерие. Но това е само по български. Смисълът тук е толерантност.

10. Боже, ако знаете какви пътища има тук и никой не им е рязал лентички! Споко - тук - там има и дупки и кръпки, но само след месец ще грее новият асфалт. ;-)

11. И да, нищо не е толкова идеално, колкото изглежда, но и само 1/800 от него да имахме да преживяваме нямаше да напиша и ред от всичко, което прочетохте! ;-)

12. А то е 1/8000 от този Свят, който видях...

13. Щях да забравя - ако знаете колко ме е яд, че нямах смелостта преди 20 години! ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo