Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 30 септември 2018 г.

Кратка неделна нравоучителна беседа, която изнесох на млад човек, страдащ от добрината си


Един млад човек, с когото се запознах преди време, е написал на страницата си във Фейсбук многозначителен коментар, той се казва Ники Димов, реших да му кажа нещо важно, ето неговото изказване и също така моето обръщение към него:

Инж. Ники Димов: Не знам защо трябва да съм добър към всеки и след всяка хоротека на с. Строево трябва да изпълнявам длъжността трансфер до Асеновград, а като помоля някой за нещо да не го споделят, не знам защо не си спазват обещанията, за които съм ги помолил?! :-( Дали като помоля някой за нещо ще може да го направи? :-) Едва ли... сигурно, за съжаление, ще си остана все така добър към всички - и ще продължавам да помагам за съжаление... :-(

Е ето сега и моите думи към Ники Димов:

Добрият човек в нашите условия бива използван най-безогледно и скоро става пишман, че е допуснал лукса да е добър. У нас, за жалост, е пълно със зли, безскрупулни, аморални хора-използвачи, които са способни на всякакви низост стига само да спечелят нещо.

Не знам дали си забелязал, че имаме щастието да живеем в страната на лъжците, мошениците и тарикатите? (У нас лъжци и тарикати владеят даже държавната власт, погледни кой ни управлява!) У нас те лъжат както те гледат в очите - без да трепнат. Лъжат така, че даже сами си вярват на лъжите.

В такава една екстремна "нравствена", с извинение, ситуация всеки един от нас е поставен пред избора: дали да бъда "ненормалник", който прави добро и да почита истината - и всички да го възприемат като "смахнат" или "луд" ("безумен") - или да стана "умен" като другите, т.е. да презре морала и останалите такива "морални тъпотии", да почне да си гледа само своя интерес, да захване да използва хората, да ги лъже, да ги мами, да ги краде стига да има сгоден случай - и по този начин да стане "като хората"?! Всеки сам решава какво да прави.

Иначе казано, в този фатално важен избор човек решава дали да бъде и да си остане ЧОВЕК - или да стане ЖИВОТНО, примерно самодоволна свиня?! Който реши да остане честен човек независимо от голямата цена, която ще му се наложи да плати, всъщност става християнин, останалите, на които това не е по силите, стават играчка на Сатана.

Прощавай за кратката нравоучителна неделна беседа, която ти изнесох, приятелю, но ми се струва, че по този начин ти помагам поне с това, което мога!

Бъди здрав и ако можеш, си остани човек завинаги - не си струва да се превръщаш в животно, въпреки незабавните и несъмнени ползи от това... :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: