На този ден през 1948 г. Никола Мушанов, последният останал жив министър от правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта четиридесет години по-рано, е в Търново, по ирония на съдбата интерниран от комунистическата власт именно там. В дневника си бележитият държавник пише:
"И днешният ден е хубав есенен ден, както оня от тогава. Сутринта хладна, небето ясно, а по обед горещина като тогава, когато в пот изкачихме височината на Хисаря, Царевец, дето Царя и Малинов проинесоха речи пред многолюдното мнозинство. Аз се упътих натам с едно чувство на гордост и на униние. С гордост, защото съм участвал в осъщестяваването на едно голямо историческо дело, защото хвърляйки поглед назад в период от четиридесет години не мога да намеря дата, когато е отбелязана една народна придобивка с мирни средства, както и спечелването на независимостта и завземането на Източните железници. С униние. Вървя сам, самотен из улиците. Докато достигна Царевец, никъде признак зa празник, никъде проява на радост като че ли е обикновен ден... навред хора с наведени глави, никой неподозиращ, нечуващ свързаното събитие с този ден."
Три години по-късно Мушанов издъхва в концентрационния лагер, където е изпратен от комунистическата власт.
Позор за комунизма, унищожил задълго независимостта на България - и слава на държавници като Малинов, Ляпчев и Мушанов! Да живее свободна и независима България!
От Фейсбук-стрницата на Stefan Tafrov
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар