Поредни мои безнадеждни призиви за предизвикане на мощни фейсбук-цунамита

Още един-два други примери:





За тия, които нямат фейсбук и затова може би не могат да прочетат шедьовъра:

По повод стихотворението "Закрилян си свише" от г-жа Величка Колева, написано в чест на един знаменит мъж, припомням един свой малък опус, посветен на същия герой:

е-Балада за тъжния крал

На хълма в Банкя той живял –
Мъдрец, могъщ, надебелял,
плешив и смел, красив и бял,
на българите тъжен крал.

Защо бил тъжен? Той крадял,
съдийки лекичко ебял,
в магнолиен цветан си спял,
но като куче сам живял.

Обичан бил и го знаял,
от обич чак се бил оял,
и всеки бард със радост пял
на тъжния във Банкя крал.

Над кула флага герб красял
(изящна тиква лъв държал)
и, горд, на вятъра плющял
за радост на народа цял.

Царувал тъй и си живял,
не смятал, че се е олял,
но тайничко сълза пролял
менискусният славен крал.

И футбол, тенис той играл,
опитал джудо за въргал,
изобщо - мъж, а не парцал!
А все пак тъжен бил тоз крал.

Въздишал, бродел и мечтал
из своя замък. Залинял,
с маркуча веч’ не минавáл
той стражата. Бил остарял.

И шепнел си: „Сред лош мат’рял
Началника ми е постлал”.
От бъдний ден се той боял,
че можело да стане фа(у)л –

такъв бил неговият дял.
От изток дракон газ пикал,
доклад от запад се задал,
та страдал банкянският крал.

Той магистралки си строял,
за шисти даже не мечтал,
но – о, беда! – какъв провал
пред краля наш се очертал...

За АЕЦ драконът мълвял,
от изток грозно допълзял
и нагла заповед отдал
на унизения ни крал.

И в мъка кралят наш събрал
пореден данък. Заебал
той тениса и се отдал
на първи копки до премал.

Копал, копал, па окапáл,
че няма край – това разбрал
горкият банкянски наш крал –
на АЕЦ-овия скандал.

Но да откаже не посмял.
Макар да бил затънал цял
във черна мъка и печал
копал ли той, копал, копал...

До Брюксел чак слухът стигнáл,
че кóпа българският крал.
И ако още не е спрял,
до днес копае, цял във кал.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo