Прочее, ако само 1% от 5-те хиляди приятели, които имам във Фейсбук, т.е. 50 човека придумат техен приятел да си купи моя книга, аз мога да оцелея криво-ляво след продължителната безработица; но в последните няколко месеца само... 5 човека си купиха моя книга, т.е. само 0.1 % от приятелите (познатите) ми проявиха някакъв приятелски жест към мен.
Правете си сметка какво говори това за способността ни да помогнем на ближния, който е в беда (и то не за друго, а защото е проявил дързостта да се бори за нещо важно за всички: промяната в образованието; пък понеже никой не го е подкрепил, са го опраскали, са го уволнили!)...
Такива работи; то нашата вече не е за разправяне...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
7 коментара:
Тоест, понеже си тъпунгер и два пирона на кръст не можеш да забиеш, другите трябва да ти купуват лайната, че да имаш ти какво да ядеш?
Според мен трябва да кандидатствувате отново. Много успешни кариери са започнали с първоначално отхвърляне! Не се отказвайте - има и други места за пазачи.
Благодаря за подигравката, другарко! Значи ми пожелавате бъдеща "успешна кариера" като пазач. :-) Много сте духовита, а най-вече притежавате завиден морал...
Не ви се подигравам. Просто човек трябва да започне отнякъде. Пазачеството не е срамна професия! Даже напротив.
Другарко, аз отдавна съм "почнал отнякъде". И се намирам на края на пътя си... тъй че иронията Ви е твърде цинична... но то зависи от морала Ви де, нещо, което очевидно Ви е съвсем чуждо...
Ачо, я сподели за реалната демократизация и декомунизация на пазачите в България
Приемете това "падение" като изпитание свише по пътя към истината и демокрацията, което достойно сте понесли.
Публикуване на коментар