Тази сутрин написах следното писмо до управителите и собствениците на фирмата "Кривицки и сие":
До г-н Румен Кривицки и г-жа Ана Кривицка-Запрянова
управители на фирмата "Кривицки и сие"
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Грънчаров, водещ на телевизионните предавания "На Агората с философа Ангел Грънчаров" и "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия
Здравейте, уважаеми господин Кривицки, уважаема госпожо Кривицка-Запрянова,
Познаваме се от години, за жалост отдавна не сме се срещали (животът не ни е срещал), но реших да ви пиша. Ще се радвам с писмото си да не ви засегна, уязвя или обидя, намерението ми е съвсем друго. Настроен съм съвсем благожелателно. Налага се в началото да кажа някои неща около мен и моята ситуация, моля да ме извините, че започвам с такива "прекалено лични" неща, които обаче не са само лични (по дълбокото ми убеждение, което обаче не се споделя изобщо!).
С Румен се познаваме по-добре, той знае, че аз съм, така да се каже, заклет учител по философия (и гражданско образование) откакто се помня. Минаха много години от времето, в което се запознахме, но, за жалост, ситуацията у нас (въпреки големите промени по принцип) специално в моята област (образователно-възпитателната, личностно формиращата) не се е променила кой знае колко. Най-тежкият проблем е, че социализмът (системата, при която държавата господства, властва над индивидите и ги "ръководи" без много-много да се интересува от тяхното мнение) в сферата на образованието си стои непокътнат, у нас все още младите хора в училищата учат това, което е разпоредило Министерството на образованието и науката, учат по "спуснати отгоре" типови програми, изготвени от министерските чиновници. Учителите и ученици, пък и родителите са длъжни да изпълняват, никой не ги пита какво мислят; примерно родителите и ученикът могат да изберат учебното заведение, чиито услуги ще ползват, ала учебния план, учебната програма, по която младият човек ще учи, е типова, изготвена е от МОН; накратко казано, в българските училища няма свобода, свободата в тях е нежелана - и забранена. Принципът е: който слушка - папка, който не слушка - наказания, а също така и ритник (изгонване); това важи и за учителите, и за учениците.
Е, аз в тази система работя вече 35 години, ако изключим времето, в което работих в Пловдивския университет като асистент по философия (тогава именно се запознахме с Румен). Тогава пак имаше много социализъм-комунизъм в образованието, знаменателно е, че аз тогава пак се борех за промяна, за демократизиране на отношенията в университетското образование, за свобода в преподаването, в обучението; примерно израз на някои от усилията ми в тази област беше основаването на Философския дискусионен клуб в ПУ, тогава той беше алтернатива на казионната система, около него се разгоряха в онова време доста борби, на които Румен е не само свидетел, но и най-активен участник.
Минаха цели 29 години от началото на промените в България, но в средното, в гимназиалното образование принципна, съществена промяна не беше направена, което е ужасен парадокс, е недопустим анахронизъм: системата на държавния социализъм (държавно-чиновническото всевластие) в училищата си стои непокътната и непоклатима. Дори нещо повече, нещата се влошиха - поради растежа на съзнанието за свобода у младите най-вече. Но младите, като нямат условия да практикуват автентичната свобода, като са поставени в ненормални за човека, несвободни условия, няма как да разберат свободата, няма как да имат умения за свободен живот, поради което в училищата общо взето цари анархия и външно налагана, по репресивен път, "дисциплина", както и огромни количества конформизъм, примесен с най-отвратително лицемерие. Излишно е да казвам, че на това основание ефектът върху съзнанията (и манталитета най-вече) на всички, и на учителите, и на учениците, е пагубен, деморализацията и бездуховността, иначе казано простащината (без свобода няма дух, без свобода духът не вирее, даже не може да покълне!) приемат най-пищни уродливи форми, а агресията спрямо личността, личностното (правдолюбивото, също свободолюбивото, привързаността към свободата, отдадеността на нея) отношение е направо непоносима. В нашите училища се стигна дотам да не се учи, а да се имитира учене, младите не ги вълнуват знанията, а оценките, дипломата и пр., образованието ни, както всичко друго, стана менте, стана чалга-образование, стана НЕобразование, както го нарекох в една от последните си книги! (Стана "образование" разпространяващо мутренския манталитет: простащината неслучайно ни залива отвсякъде!)
Най-страшното е, че участниците в този крайно водевилен театър на абсурда изобщо не съзнават какво точно става, примирили са се, намират цялата тази изродщина за "нормалност"!Всички се плашат от промяната, злотворното статукво е така консервирано, че изглежда вечно; не ми се говори за страшните поражения, които тази административно-командна и потискаща личността система нанася на съзнанията и поведението на младите, а оттук и на качеството на личностния, на човешкия потенциал на страната и нацията ни по принцип и в действителност...
Е, аз съм философ и идеалист, разбира се, нямаше как да се примиря и нагодя към противочовешката система. Румен повече ме познава, той знае, че със самото си присъствие в системата личност като мен показва непрекъснато пълното неприемане на толкова безчовечните условия. Накратко казано, оказа се, че моята съдба за всички тия години беше непрекъснатата съпротива, борбата за промяна, за очовечаване, за реално демократизиране на отношенията в училищните общности, за декомунизиране на тия отношения, за пораждането, култивирането и разпространението на един съвсем съвременен подход, основаващ се на свободата - и човечността.
Да, такава, излиза, явно ми е била участта: да се боря с аномалиите, с абсурдите, с изродщината на разплулата се от разврат държавна система на "образование", култивираща роби, произвеждаща малодушници. Като човек, като личност, като философ, като учител се стараех да си изпълнявам най-съвестно дълга; правих каквото ми е по силите, нито за миг не съм капитулирал; естествено е, че в нашите условия за този целия лукс ми се наложи да платя тежка, направо страшна цена. Понеже церберите на бюрократичната "образователна" и "възпитателна" система ме възприеха за "народен враг", логично е, че те използваха властта си съвсем репресивно, тъй чуждият - на духа на системата - "елемент" като мен трябваше да бъде махнат от нея (защото застрашава тъй удобното за другите статукво). Конфликтът ми с самонадеяната и безконтролно властваща бюрокрация в "образованието" в последните години доведе до това, че аз ето вече на два пъти бях уволняван (и то по най-обидния за мен параграф, именно "пълен некадърник", "няма качества да бъде учител" и пр.!); лишен бях фактически от преподавателски права.
За да си върна правата и достойнството ми се наложи да водя тежки съдебни дела, платих ужасна цена и със здравето си; както и да е, тъй добрият Бог ме запази, кой знае защо и как, още оцелявам, но това няма да е за дълго - ако ситуацията не се промени. Спечелих първото съдебно дело против уволнението ми, съдът ме върна на работа, година след това пак бях уволнен; спечелих и второто съдебно дело, но директорката (на пловдивската ПГЕЕ, т.н. "ТЕТ-Ленин") не пожела да изпълни това решение на съда и го обжалва във Върховния Касационен съд, сега делото е тази етап, очакваме произнасянето на този съд.
В крайна сметка се оказва, че в последните 4 години цели 3 години съм без работа, респективно в голяма част от това време съм и в най-унизителни условия, без никакви средства за съществуване (никой директор не смее да ме вземе на работа, щото съм остракиран безжалостно от системата!). А най-тежкото за мен е това, че (с малки, с нищожни по същество изключения на отделни личности, които ме разбират и подкрепят) т.н. общественост, т.е. гражданите не ме подкрепиха, останаха си съвсем безразлични към случващите се пред очите им безобразия и беззакония: у нас, както отколе се знае, хората са привикнали никой да не се възмущава когато газят и мачкат някаква личност, привикнали са всички да гледат сеир, ний си падаме по зрелищата, а думата "достойнство" за мнозинството от българите е съвсем непонятна - или те имат крайно непълноценна представа що е това. Мен ме убиват не толкова репресиите, на които бях подложен, а тъкмо тоталното безразличие на обществото към собствената си участ, тази безчувственост на хората към безобразията и беззаконията мен ме убива, признавам, всеки ден...
Е, аз в тази система работя вече 35 години, ако изключим времето, в което работих в Пловдивския университет като асистент по философия (тогава именно се запознахме с Румен). Тогава пак имаше много социализъм-комунизъм в образованието, знаменателно е, че аз тогава пак се борех за промяна, за демократизиране на отношенията в университетското образование, за свобода в преподаването, в обучението; примерно израз на някои от усилията ми в тази област беше основаването на Философския дискусионен клуб в ПУ, тогава той беше алтернатива на казионната система, около него се разгоряха в онова време доста борби, на които Румен е не само свидетел, но и най-активен участник.
Минаха цели 29 години от началото на промените в България, но в средното, в гимназиалното образование принципна, съществена промяна не беше направена, което е ужасен парадокс, е недопустим анахронизъм: системата на държавния социализъм (държавно-чиновническото всевластие) в училищата си стои непокътната и непоклатима. Дори нещо повече, нещата се влошиха - поради растежа на съзнанието за свобода у младите най-вече. Но младите, като нямат условия да практикуват автентичната свобода, като са поставени в ненормални за човека, несвободни условия, няма как да разберат свободата, няма как да имат умения за свободен живот, поради което в училищата общо взето цари анархия и външно налагана, по репресивен път, "дисциплина", както и огромни количества конформизъм, примесен с най-отвратително лицемерие. Излишно е да казвам, че на това основание ефектът върху съзнанията (и манталитета най-вече) на всички, и на учителите, и на учениците, е пагубен, деморализацията и бездуховността, иначе казано простащината (без свобода няма дух, без свобода духът не вирее, даже не може да покълне!) приемат най-пищни уродливи форми, а агресията спрямо личността, личностното (правдолюбивото, също свободолюбивото, привързаността към свободата, отдадеността на нея) отношение е направо непоносима. В нашите училища се стигна дотам да не се учи, а да се имитира учене, младите не ги вълнуват знанията, а оценките, дипломата и пр., образованието ни, както всичко друго, стана менте, стана чалга-образование, стана НЕобразование, както го нарекох в една от последните си книги! (Стана "образование" разпространяващо мутренския манталитет: простащината неслучайно ни залива отвсякъде!)
Най-страшното е, че участниците в този крайно водевилен театър на абсурда изобщо не съзнават какво точно става, примирили са се, намират цялата тази изродщина за "нормалност"!Всички се плашат от промяната, злотворното статукво е така консервирано, че изглежда вечно; не ми се говори за страшните поражения, които тази административно-командна и потискаща личността система нанася на съзнанията и поведението на младите, а оттук и на качеството на личностния, на човешкия потенциал на страната и нацията ни по принцип и в действителност...
Е, аз съм философ и идеалист, разбира се, нямаше как да се примиря и нагодя към противочовешката система. Румен повече ме познава, той знае, че със самото си присъствие в системата личност като мен показва непрекъснато пълното неприемане на толкова безчовечните условия. Накратко казано, оказа се, че моята съдба за всички тия години беше непрекъснатата съпротива, борбата за промяна, за очовечаване, за реално демократизиране на отношенията в училищните общности, за декомунизиране на тия отношения, за пораждането, култивирането и разпространението на един съвсем съвременен подход, основаващ се на свободата - и човечността.
Да, такава, излиза, явно ми е била участта: да се боря с аномалиите, с абсурдите, с изродщината на разплулата се от разврат държавна система на "образование", култивираща роби, произвеждаща малодушници. Като човек, като личност, като философ, като учител се стараех да си изпълнявам най-съвестно дълга; правих каквото ми е по силите, нито за миг не съм капитулирал; естествено е, че в нашите условия за този целия лукс ми се наложи да платя тежка, направо страшна цена. Понеже церберите на бюрократичната "образователна" и "възпитателна" система ме възприеха за "народен враг", логично е, че те използваха властта си съвсем репресивно, тъй чуждият - на духа на системата - "елемент" като мен трябваше да бъде махнат от нея (защото застрашава тъй удобното за другите статукво). Конфликтът ми с самонадеяната и безконтролно властваща бюрокрация в "образованието" в последните години доведе до това, че аз ето вече на два пъти бях уволняван (и то по най-обидния за мен параграф, именно "пълен некадърник", "няма качества да бъде учител" и пр.!); лишен бях фактически от преподавателски права.
За да си върна правата и достойнството ми се наложи да водя тежки съдебни дела, платих ужасна цена и със здравето си; както и да е, тъй добрият Бог ме запази, кой знае защо и как, още оцелявам, но това няма да е за дълго - ако ситуацията не се промени. Спечелих първото съдебно дело против уволнението ми, съдът ме върна на работа, година след това пак бях уволнен; спечелих и второто съдебно дело, но директорката (на пловдивската ПГЕЕ, т.н. "ТЕТ-Ленин") не пожела да изпълни това решение на съда и го обжалва във Върховния Касационен съд, сега делото е тази етап, очакваме произнасянето на този съд.
В крайна сметка се оказва, че в последните 4 години цели 3 години съм без работа, респективно в голяма част от това време съм и в най-унизителни условия, без никакви средства за съществуване (никой директор не смее да ме вземе на работа, щото съм остракиран безжалостно от системата!). А най-тежкото за мен е това, че (с малки, с нищожни по същество изключения на отделни личности, които ме разбират и подкрепят) т.н. общественост, т.е. гражданите не ме подкрепиха, останаха си съвсем безразлични към случващите се пред очите им безобразия и беззакония: у нас, както отколе се знае, хората са привикнали никой да не се възмущава когато газят и мачкат някаква личност, привикнали са всички да гледат сеир, ний си падаме по зрелищата, а думата "достойнство" за мнозинството от българите е съвсем непонятна - или те имат крайно непълноценна представа що е това. Мен ме убиват не толкова репресиите, на които бях подложен, а тъкмо тоталното безразличие на обществото към собствената си участ, тази безчувственост на хората към безобразията и беззаконията мен ме убива, признавам, всеки ден...
Простете, че се наложи да ви разкажа в резюме цялата тази абсурдна история; но бях длъжен да го сторя. А ето сега, след тази толкова досадна най-вече за мен прелюдия, дойде момента да ви кажа защо пиша това писмо до вас.
От години водя предаването "На Агората..." по Пловдивската Обществена телевизия (започнах да го водя когато останах за първи път без работа през 2014 г.), водя го на чисто ценностна, безкористна основа, не получавам и стотинка за това (свободната и демократична телевизия, служеща на гражданското общество у нас, както и може да се предположи, е съвсем бедна - и също като мен е почти неподкрепена от никой!). Аз съм канил Румен (при последната ни среща) да бъде гост на предаването, той обеща, но след това, предполагам, забрави за обещанието си. (А може би, предполагам, добре знае и съзнава, че не е добре вероятно за бизнеса му да гостува в предаването именно на ТАКЪВ водещ и то тъкмо в ТАКАВА, моля ви се, телевизия!) Аз не зная каква е причината за това, за мен действителната причина е една загадка. Нищо де, а може би масово се смята, че и телевизията, и водещият са "МАРГИНАЛИ", с които сериозните хора е по-добре да не се свързват, щото, знае ли се, тази маргиналност може да се окаже прилепчива, заразна?!
Тия дни обаче ми хрумна да разнищя тази загадка. И ето какво направих: в запис на предаването "Изкуството да се живее" (напоследък експериментирам нещо различно, предаването се излъчва само на запис, по ред причини), който ще бъде излъчен днес, от 12.00 часа, аз си позволих един вид авансово да рекламирам, така да се рече, вашата фирма, казах някои неща и за Румен, и за фирмата, дори си позволих да заявя, че като правя тази безплатна реклама, фирмата, така да се рече, става нещо като длъжник на телевизията! :-) Да, не съм ви питал за това, проявих, така да се каже, инициатива, възползвах се от свободата си, свободата на другите, за изненада на масовия българин ще кажа и това, трябва да бъде и уважавана, и насърчавана.
И там дръзнах да направя нещо крайно лошо: предложих, предвид не само моето крайно окаяно състояние като водещ, но и продължително безработен учител по философия, от месеци насам лишен от каквито и да било средства за съществуване (пропуснах да кажа, че властващите бюрократи опраскаха, уволниха и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, по начална педагогика и английски език!), та значи предложих предвид не само моето тежко положение, но и окаяното положение на единствената свободна телевизия в Пловдив фирма "Кривицки и сие", стига да прецени това за удачно, един вид по морални (и благотворителни) причини най-вече, т.е. на чисто човешка основа да почне да се рекламира в предаването, т.е. по този начин да започне да го подпомага финансово, а така да помогне малко и на водещия - в тежкия момент, в който той се намира.
Това предложих. Не зная дали такива разходи за реклама се приспадат от данъците, не разбирам нищо от бизнес, но ми се струва, че няма да е грях да подпомогнете моето предаване, предаването в една наистина свободна гражданска телевизия, която служи единствено на истината, а по този начин и работи най-безкористно за доброто на обществото ни. Не знам как възприемате тази моя инициатива, може би това ви изглежда наглост от моя страна, шантаж, може би възприемате инициативата ми като проява на... идиотизъм, може би ви изглеждам хем луд, хем прекалено нагъл, но... какво да се прави, и лудите хора са човеци, пък са и болни, заслужават в крайна сметка снизхождение и прошка.
Това предложих. Не зная дали такива разходи за реклама се приспадат от данъците, не разбирам нищо от бизнес, но ми се струва, че няма да е грях да подпомогнете моето предаване, предаването в една наистина свободна гражданска телевизия, която служи единствено на истината, а по този начин и работи най-безкористно за доброто на обществото ни. Не знам как възприемате тази моя инициатива, може би това ви изглежда наглост от моя страна, шантаж, може би възприемате инициативата ми като проява на... идиотизъм, може би ви изглеждам хем луд, хем прекалено нагъл, но... какво да се прави, и лудите хора са човеци, пък са и болни, заслужават в крайна сметка снизхождение и прошка.
Това исках да ви кажа. Останете с добро. Желая ви здраве, щастие, много успехи в личен и професионален план! Хиляди извинения, дано не съм ви нарушил душевния комфорт с това мое необичайно писмо!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
11 октомври 2018 г., Пловдив
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
7 коментара:
ТОЧНО ТАКА!!!!!!!!!!!!!!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПРОСИШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ ИЗЛАГАШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ДОКАЗВАШ, ЧЕ НЯМАШ НУЖНИЯ МОРАЛ ЗА ДА ТЕ ДОПУСНЕМ ДА СИ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ДАВАШ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА КОЛКО ПРАВИЛНО И СПРАВЕДЛИВО БЕШЕ УВОЛНЕН ОТ ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЕТО ЧЕ СИ РОДЕН ЕДИНСТВЕНО ЗА ДА СТАНЕШ ПРОСЯК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НАМЕРИ СИ НАЙ-СЕТНЕ ИСТИНСКОТО ПРИЗВАНИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Не съм чел някога Сократ да е писал жалби, на когото и да било, за каквото и да било. Второ не съм чел Сократ да се опитва да промени когото и да било или да промени институциите, защото той е разбрал още преди толкова години, че първо трябва да промени себе си, а от там, чрез пример и другите. Процес, който не продължава в един човешки живот.
Сега да видим Вас? Вие раздавате крайни истини, крайните истини са присъщи на малките деца, защото все още са егоцентрични и смятат, че света се върти около тях. Един възрастен човек ще отчете множеството фактори, които влияят на него самия и на хората около него. Ще предположи, че той бърка някъде, ако прекалено много хора не застават на неговата страна. Една бърза вметка, ако ми позволите - логическите игри трудно биват решавани от нетрениран ум, защото трябва да се научиш да изхождаш от различни точки, от различни плоскости на възприятие. Във вашия случай вие изхождате от грешна гледна точка, а именно, че 35 години като учител Ви правят добър учител.От тази изходна точка всяко ваше действие, мисъл и усещане ще бъде грешно. Грешно е по няколко причини - 1во Почти никой ученик не Ви подкрепя - това е НАЙ-ВАЖНАТА оценка за преподавателите. Как ще реагират учениците, при конфликтна ситуация. До колкото знам, Вие сте имал не малко конфликти с ученици от вашето училище. 2ро родителите не ви подкрепят, нито един родител не иска да застане на Ваша страна, защото не смята, че сте добър преподавател. 3то колегите Ви не застават на Ваша страна, колко са преподавателите в това училище 30-40 ? Искате да ми кажете, че от 40 учителя няма НИТО един, който да застане зад Вас? Нито един, който да застане в съда и да каже, г-н Грънчаров има такива и такива качества. Не да оценява дали сте добър учител или не, това не е негова работа, но да Ви подкрепи в ролята на личност. Никой не го е направил. Следователно, не смятат, че поведението Ви, като човешко същество към други човешки същества е нормално. 4то обществото не Ви подкрепя, няма отзвук от никъде. Защо ? Твърдението Ви, че всичко са страхливци и подлизурковци е нелепо по своята същност и е жалко, че изобщо го изтъквате!
Защото г-н Грънчаров изхождате от грешна гледна точка. От тази гледна точка, няма да успеете да решите казуса и затова се лутате - пишете жалби, молите хора за помощ, обиждате всеки, който е на различно мнение от Вашето. Вие сте интелигентен човек, никой не може да го отрече, но това не стига. Трябва да бъдете и личност, трябва да бъдете и смирен понякога, дори да сте прав. Такъв е животът, без значение дали Ви харесва или не.
Сменете гледната точка, осъзнайте, че за 35 години вместо да се развитие, Вие сте загубили сговорчивостта си, изгубил сте трезво да преценявате ситуации в които попадате, прекалено сте се фиксирал в себе си и сте се приели за крайна инстанция - тествате този и онзи, все едно Вие сте съдника на тази земя. В момента в който помислите (не казвам, че е така), че наистина не ставате за преподавател, ще имате възможност да анализирате себе си и Вашите грешки, а от там и да промените поведението си към хората.
Пиша Ви, защото съм съгласен с много от темите, които обсъждате. Съгласен съм, че образованието ни има нужда от промяна, съгласен съм, че политиката на страна има нужда от хора, който милеят за народа си, съгласен съм, че хората са озлобени. Но, г-н Грънчаров, ако искате да има повече добри хора на света, станете такъв, в този момент лошите хора ще станат с един по-малко.
Поведението Ви е ужасяващо спрямо другите човешки същества, унизително и грозно, ако е истина това, което говорите и тези хора са толкова озлобени, Вие г-н Грънчаров сте се превърнали като тях ...
Бъдете здрав!
Възхитителна смела и искрена гражданска постъпка на свободен човек! Дано непожеланата реклама бъде възприета доброжелателно и с благодарност!
Лошо е, когато човек стигне до явна просия.
До другарката, която ми е написала дълъг нравоучителен панегирик:
Другарко, много Ви благодаря за толкова голямата Ви загриженост за мен! Трогнат съм! Вие явно сте една много добра другарка щом така силно сте се загрижила за мен!
По съществото на повдигнатите от Вас проблеми, другарко, няма да се изказвам. Искам да Ви попитам само: Вие учителка ли сте? Второ: как си обяснявате това, че аз за моите 35 години практика аз (по Вашата тъй "прецизна" логика) не съм успял да развия никакви качества като учител? Трето: на какво основание правите тия фриволни допускания: че "учениците" не ме били подкрепяли (истина е точно обратното!), че "учителите" не ме били подкрепяли (има доста учители даже от ТЕТ-Ленин, които ме подкрепят, но тайно, защото ако гласно покажат това, то неминуемо ще ги последва моята съдба), трето, че "родителите" не ме подкрепят (докато истината е, че по-голямата част от родителите ме подкрепят, само три-четири подлизурки на директорката публично се обявиха срещу моите "погрешни методи", т.е. повториха това, което директорката им нареди)? Другарко, Вие самата толкова ли сте лековерна да вярвате на моите безскрупулни опонентки - или самата Вие сте една от тях? Другарко, защо сте се скрила така удобно зад анонимността, бихте ли имала добрината да се разкриете - след като сте толкова "морална", какво Ви пречи да кажете коя сте?
Сега усещате ли колко куха е Вашата теза? :-)
За Сократ не говорете. Просто защото сте антипод на личности като Сократ... Вие сте от типа на ония, които убиха Сократ.
Ще очаквам не само отговорите Ви, но и да разберем Вашето име и фамилия. :-) Като застанете с името и фамилията си може да продължим да говорим. С анонимни мерзавки като Вас не бих си губил времето да говоря (освен по чисто изследователски подбуди)...
Нито е любима нито е сплотен . Откачалка .
Ха сега, как да не признаеш, че утрото е по-мъдрото от вечерта!? :-) Ето какво преди малко написах в дневника си и считам, че е важно да го споделя с приятелите си!
Министърът на МВР , Цацаров, а накрая и самият велик и непоклатим вожд на българите, естествено и как ли не - нямащо да се защити и да използва - трибуната, за да оневини и за да изчисти "основателно" имиджа на властването си - с тази тъпа, битово-пиянска, хормонално-импулсивна история: Убийството посред бял ден на момичето! То пък, бягало ли е в тази част на парка за здраве покрай реката? В събота, или в неделя ли беше убийството? И този 20 ли 21 годишен... манго, нека да е младеж! - я сваля с юмрук в лицето, изнасилва я в храстите и я довършва с още удари....Хора се оказва, че минават после по алеята, виждат падналите слушалки на момичето и по капките кръв откриват тялото му, закрито в храстите! Този бокс "интелелект" веднага излиза от България през русенския мост и търтва в Германия! С което (и не, само!) много силно се издава, разбира се....Намерените в дома му дрехи с кръвта на жертвата по тях - след много бързия им ДНК - анализ двойно потвърждава, че извършителят е този циганин, нека да е: този гражданин! Който и, о чудо! бил и женен! Но с пилешки разум! А иначе, дори, с красиво лице, тяло....Боже и Господи! Що за опростачена и опростачвана от бездействието - именно и точно на опростачени политици, като ББ, е България?! А аз го защитих - в случая! - отдавайки му правото - да се защити от "хулителите" и от обвиненията им, че не реагирал адекватно на "политическото" по предположенията им убийство и на опонентите си... Чиито стрели на обвиненията, би следвало да бъдат точно и основателно насочени към жизнено важната, но не осъществяваната досега от правителството на Бойко Борисов реформа в образованието! За която живее и ратува, за която се бори с всичките си разумни сили и, която изстрадва абсолютно незаслужено и недопустимо моят приятел Ангел Грънчаров! Точно в този момент несправедливо и открито дискриминационно - политически гонен от работата си - неоснователно, незаконно и абсурдно уволняван два пъти от системата Учител по философия!
Бойко Борисов, я се ослушай и се събуди чоджум! - от системата на образованието, точно която е най-отговорна и за възпитанието на младото ни поколение, включително и най-вече, и на циганското в човечност, в не убиването на себеподобни,! След всяко такова брутално, безчовечно убийство би следвало да си дават политиците оставката, заради недобре вършена работа! За да дойдат на тяхното място новите, които с много по-голям разум и отдаденост, с много по-малко простащина да я започнат и свършат! Иначе ще си газим пре бавничко, ще се тътрим и ще си пълзим в блатото на статуквото....Ние българите!
Владимир Петков
Публикуване на коментар