Вижте статията със заглавие: „ФИЛЧЕВ“ ОТ ПЛОВДИВ
Из: По (броя на) мандатите ще ги познаете, ИВО ИНДЖЕВ
В този блог периодично избухват битки около името на Иван Костов дори и да няма информационен повод. Винаги се намира някой, който да предложи поредната размяна на удари “за” и “против”. Това безотказно гарантира подновяване на поредната братоубийствена престрелка. Братоубийствена защото никога атакуващите не застават на леви, червени позиции. Винаги нападат от бункера на своето разочарование, което представя разочарования като “повече Костов” от самия Костов, който не бил свършил работата, както трябва.
Премълчах предизвикателството да отговоря на НЯКОЙ СИ по “вечната тема Иван Костов” предимно защото не беше отправено лично към мен. Но ще вметна, че ваденето пред скоби на негативите, които щяха да се намерят при всеки управляващ разнебитената България през 1997 г., не може да заличи главното. Вместо да изброявам позитивите обаче, ще обърна внимание на някои прилики между политическата му съдба и тази на всички останали негови “сродни души” на върха на държавата (и не само), колкото и да се различават личностно и в разни нюанси от политическата им дейност.
Общото между всички е, че Костов и подобните му евроатлантици в българската политика са кост в гърлото на петата колона на Москва и тя се зае с основната си задача да не допусне никой от тях да управлява повече от един мандат. Ако за това дали точно “ръката Москва” ги е отстранила някои могат да спорят (и да се подиграват, че става дума за конспиративна теория), то препъването на всеки управляващ “русофоб” за втори мандат, е факт, който не се нуждае от писмени доказателства, подпечатани с руския герб. Няма евроатлантически премиер или президент, управлявал два мандата в България. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Правя този извод щото в коментар на Иво Инджев (виж статията му със заглавие По (броя на) мандатите ще ги познаете) убедително се доказва тезата, че "... Костов и подобните му евроатлантици в българската политика са кост в гърлото на петата колона на Москва и тя се зае с основната си задача да не допусне никой от тях да управлява повече от един мандат." Аз пък съм забелязал, че противоруските и особено пък антипутинските личности у нас (като се почне от Стамболов и се стигне до... самия Иво Инджев) задължително не просперират кой знае колко (особено пък във властта), биват сваляни и гонени, биват наказвани по какви ли не начини (най-"лекият" е да бъдат уволнявани и принудително "маргинализирани"), задължително биват варварски оплювани, много често биват убивани и пр,, но за сметка на това руските мекерета у нас, като се почне от който си изберете, примерно Филчев, Цацаров, кой ли не още, разните му там Симовци, Иво Христовци, кеворкяновци, карбовсковци, ангелджамбазковци, сидеровци и прочие, генерал Радевци и т.н. (да не изброявам, че трябва да изброя целия ни преуспял и богато награден политическо-журналистически елит!) заради служенето си, заради верността си към Русия и към руския имперски интерес (и най-вече заради предателството си спрямо български национален интерес!) биват награждавани не само с неизчислими потоци от рубли, не само стават депутати, президенти, главни прокурори, посланици, евродепутати, министри и прочие, т.е. преживяват невиждан разцвет, особено пък финансов; в същото клети наши политици, имали неблагоразумието да се противопоставят някак на руската имперска експанзия спрямо България и Европа (и да защитят българския интерес!) като Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Николай Ненчев (да не говорим за самия Костов, дето ни откъсна от руската орбита, той беше разкостен най-жестоко!) биват наказвани по какви ли не начини; ето примерно Плевнелиев с изнудване беше принуден да се откаже от втори мандат (Боко не го подкрепи за втори мандат неслучайно, он имаше нареждане от КГБ да осигури избирането на предателя Радев за президент и покорно изпълни директивата!), биват разследвани от прокуратурата, биват заплашвани, че ще бъдат натикани в затвора, биват оплювани от слугинските медии по невъобразимо несправедлив начин и пр.
В тази връзка ще си позволя дори и това самия себе си да дам за пример в тази посока: дълго време се чудех кой ли пък отгоре е дал нареждане да бъда опраскан, т.е. да бъда подложен на чисто политически по характера си репресии в последните години, сега разбирам, естествено, че по ченгесаро-кагебистка линия е дадено нареждането да бъда уволняван двукратно и то съвсем несправедливо, да бъда обругаван, да бъда принуждаван да водя най-тежки съдебни процеси, амче то всичкото е защото и моя скромна милост минава не само за русофоб (аз всъщност съм най-вече антикомунист, т.е. комунистофоб и путинофоб!), не само бивам наричан всеки ден "предател" (щот съм учил философия в Санкт-Петербург навремето, имам руска диплома!), но и като капак на всичко комай всеки ден си позволявам като политически ангажиран блогър да отстоявам именно българския интерес, да пиша срещу злодеянията и изстъпленията на руската пета колона у нас, позволявам си да бъда проевропеец, американист, т.е. да бъда почитател на свободата и прочие, т.е. позволявам си да имам тъй ненавистните на руските слуги и мекерета "непростими грехове".
Да, така е, ако си руско мекере, у нас пред теб ще се отворят всички врати и ще растеш, ако обаче като мен си позволиш да бъдеш българофил, майка ти жална, добро тогава няма да видиш - ето това си позволявам да кажа на младите, та да ги поставя в ситуация на изпитание; истината винаги е благодатна, а пък който по душа е мерзавец, той няма да се посвени да продаде родината си - за няколко презрени руски рубли...
Та изводът ми в крайна сметка е този, подчертавам го за да се знае и помни: ако си руско мекере, пред теб ще се отворят всички врати и ще бъдеш обсипан с най-щедри дарове, но ако си българофил, майка ти жална!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Бай Ангеле, какви са тия глупости, дето ги дрънкаш, антикомунист бил, американофил и прочие - ти си тъпунгер, ТЪ-ПУН-ГЕР! Разбра ли? Тъпунгер си, тъпунгер беше и тъпунгер ще си останеш. Най-добре е за теб всяка сутрин на гладно да се гледаш в огледалото и да си повтаряш 10 мин: "Аз съм тъпунгер, аз съм тъпунгер" и тогава по-лесно ще осъзнаеш горчивата истина, пък и ще свикнеш с мисълта.
Антикомуист бил ... дееба и тъпунгера!
Публикуване на коментар