Българите обичат не простите мисли, те само обичат... простотиите: обичат такива простотии, в които нема никаква мисъл!

Manol Glischew: А сега - малко и за българската публика.

Тя не обича абстрактни разсъждения. Обича прости мисли, казани на прост език. Парадоксът обаче е, че тя не обича и истините. Ако едно твърдение е ясно, непротиворечиво и категорично, българската публика го отхвърля. Истината винаги трябва да е "сложна", "неизвестна" и, общо взето, всеки трябва да си знае мястото и да избягва изводите. Тя е подозрителна към изводи. Българската публика също така е грубовата - фамилиарничи, когато коментира текст, не се интересува от особено високи теми, позволява си посредственост във вкусовете и отношението. Пише на лош български. Правописът изобщо е станал нещо ненужно. На този фон вторият парадокс е, че българската публика не понася да чува обвинения, ругатни и грубости по свой адрес. "Не може да се говори така на хората!" Портретът на средностатистическия представител на българската публика е един потиснат човек, който иска да му се говори просто, както и сам да говори просто, вечно да се колебае, вечно нещо да не е доразбрал, да се изразява малко дърварски, никога да не признава, че е сгафил и никога да не търпи забележки. Накъсо - скучен тип.

Ангел Грънчаров: Правилно. (Корекция, съвсем малка: българите обичат не простите мисли, те само обичат... простотиите, но без мисли; обичат такива простотии, в които нема никаква мисъл!) Да добавя само това към така вярното изказване на М.Глишев: масовата българска публика съвсем не обича мисленето и особено пък мислещите (а мислещите винаги се изразяват просто, самите истини са нещо пределно просто!). На това основание най-ненавистни у нас са мислещите индивиди, иначе казано, личностите; да не говорим пък колко са мразени тия, които дръзват да казват истината направо, без усукване! (И пишещите правилно, без грешки, също така са много мразени!) Респективно най-обичани у нас са нахаканите немислещи простаци, има ли нужда казвам името на кумира на нацията ни от последните 15-тина години?! Лъжците пък направо ги поставяме на най-високия пиедестал! По тази същата логика предполагам, че най-великите нашенци са ония, които изобщо не могат да пишат (и дори да четат). Такива като... :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo