Реших да публикувам в отделен постинг какво писах тия дни на един сънародник, живеещ в чужбина, с когато си пишем чат-пат, размишляваме по нашите български работи, пък и по световните такива, пък също така си споделяме и по личните, по житейските ни патила; знаете как е между приятели, при това съвсем виртуални; като капак с този човек не сме се виждали на живо - и едва ли някога ще се и срещнем. В тия писма става дума и за крайно щекотливия и изключително унизителен за мен лично въпрос: аз съм дългогодишен учител по философия и гражданско образование, който е обучавал на "ум, разум и морал" хиляди млади хора, ето, вече трета година (за последните 4 години) съм безработен, месеци наред съм без никакви средства за съществуване, да де, много рядко успявам да спечеля някакви жалки левчета като продам своя книга, едва свързваме двата края с моята клета съпруга, също учителка, също като мен безработна, и нея уволниха безжалостните разярени властелини от образователната сфера - за да отмъстят на мен; та мисълта ми е, че от тези хиляди мои бивши ученици, от тия хиляди хора, които са мои виртуални приятели във Фейсбук или пък идват да четат блога ми всеки ден, след като добре знаят окаяното ми положение, в крайна сметка се намери само един човек (!!!), който ми изпрати една малка сума пари! (Да не мислите, че ми е пратил кой знае колко пари, прати ми една сравнително дребна сума пари, с която мога да преживеем с жена ми примерно една седмица, което обаче за мен е много, защото аз всеки ден си блъскам главата как днес да оцеляваме.
Такива работи, повечето хора, разбира се, вероятно ме възприемат за някакъв мошеник, за някакъв тарикат, който като казва истината за личното си тежко положение, изнудва малодушните да му пращат някакви пари, други с пълно и чисто морално основание се гнусят от мен, щото съм бил почнал да се занимавам с просия, някои умници дори допуснаха, че просто съм си бил правил някакви "научни експерименти", т.е. че умишлено лъжа за положението си, с оглед да изследвам реакциите на хората; абе хора всякакви, това, разбира се, е нормално; та ето какво написах на този човек, между другото в това свое писмо засягам и тъй важната за мен тема около предстоящия окончателен изход от моя съдебен казус, днес именно Върховният Касационен съд ще решава дали да признае решението на Окръжен съд в Пловдив в моя полза или ще го отхвърли (да добавя и това: направих някой малки, несъществени съкращения от писмото по обясними причини, именно да изпъкне важното):
... Щом ми забраняваш да ти публикувам коментарите по важните и за други хора теми, засягани в писмата ти, нема да ти ги публикувам. Твоя воля. Но тогава какъв е СМИСЪЛА само аз да поумнявам от твоите тъй мъдри приказки в писмата ти?!
Но прави така, да ти дам един съвет: което искаш съвсем лично на мен да го кажеш, пиши ми писмо, аз не съм дебил, тогава нема да го публикувам, разбира се. Но ако искаш да ми кажеш нещо, което касае сънародниците ни (все пак са ни такива!) и по тази причина може някак да помогне на затъналите в простотия и грехове наши сънародници, тогава пиши коментар в самия блог, ето така нали може да се прави?! Аз, сам виждаш, правя така, пиша и провокирам тия хора (можем да ги наречем всякак, и мижитурки, и кратуни, и тъпанари, и дебили, като проф. Иво Христов, както искаш можем да си ги наричаме - и все ще е верно!) та значи критикувам тия наши сънародници всеки ден, отклик обаче никакъв нема: разбираш ли какво значи това?! Имам чувството, че на една бетонна стена да бях говорил тия 35 години, в които съм учител и философ (в предишни години, като немаше интернет, пишех статии по вестниците!), та тогава тази бетонна стена някак щеше да проговори, щеше поне да поскърца, знам ли, можеше дори да се събори от моите приказки, но някак щеше да даде знак, че ме разбира, но ето, тия железо-бетонни чутури или кратуни не реагират никак!!! Прави си извод какво значи това, разбираш ли поне малко що то значи?!
Ами аз разбирам нещата така: толкова са зле наште сънародници в умствено най-вече, да не говорим за нравствено отношение, че е грехота хора като нас всеки ден да не правят нещичко за да помагат на тия слабоумници, разбираш ли ме поне малко?! От човешка гледна точка сме длъжни да им помагаме, ей-така, съвсем безкористно, без да чакаме нищо в замяна.
... Аз в момента съм в окаяно положение, даже стигнах дотам, че се принудих да пиша за това, че за да оцелея някак в унизителната ситуация не е грехота някой от многогодишните ми читатели да ми изпрати некакво малко дарение, стига да може да си го позволи. Стигнах, иначе казано, до просия; какво да правя, дотук ме доведоха наглеците, с които воювам, за да правя някаква промяна в образованието, за да вдъхна малко живот в агонизиращата (не)образователна и (не)възпитателна система, служеща на дебилизирането, на опростачването, на видиотяването на нацията ни!
И знаеш ли какво стана след като отправих този отчаян призив?! Откликна ми само един човек (!!!), който ми прати малка сума пари, колкото да преживея някак около седмица (щот и съпругата ми фактически е безработна!). Само един човек! (От втори човек имам обещание малко да помогне с некой лев, да видим дали ще го спази...) И това е.
Такова е положението със сънародника ни. Тежко е. Объркан е. Оскотял е даже. Да види човек да умира на улицата ще го прескочи и ще го отмине. (Както прескачат баба Марийка - и без капка угризение си отиват в уютната постеля да си спят, а тя нека да зъзне цяла нощ там, на плочките на тротоара: това не се човеци, това не са даже и животни, куче и коте в студа спят заедно за да се топлят, това, позволи ми да кажа, са зверове!!!)
... Та пиши ако искаш сам коментари в блога, нали не си малодушен като надпреварващите се да мълчат наши клети сънародници! (Те наистина са клети, не заслужават осъждане или обиди: какво да го виниш дебила, че е дебил, той е болен и страдащ човек, помогни му ако можеш!) Е, аз се мъча да помагам на тия страдащи хора поне с каквото мога, правя го всеки ден, а те ме гледат сякаш съм луд и ме мразят и плюят!...
... Не се надявам някой друг да ми помогне, но с възпитателна цел искам да ги помъча още, за тяхно добро го правя, затова пиша по този въпрос: до какво унизително положение докараха един български учител (с жена ми всъщност сме двама!) тия разпищолили се властници от образованието! Правя го с тази цел: щото добре знам, че ако нещо се промени в съзнанието на тия хора ("гражданите" де), ако успея да им повлияя с упорството си, то тогава нищо чудно в един момент сред тях да намеря поне 10-тина човека в Пловдив, които открито да ме подкрепят (засега на намирам никой!); и тогава в случай, че съдът ме върне на работа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" (в случай че не мога да й покажа, че зад мен има някаква обществена подкрепа!), веднага, моментално пак ще ме уволни, тя ми го обеща това, знам, че ще спази обещанието си! Ще ме опраска моментално пак ако аз по някакъв отчаян, по чудо или магически, знам ли какъв начин не намеря поне 5-10 човека граждани, които да са съгласни съвсем доброволно да дойдат с мен когато (Дай Боже!) се върна в училището за да бъде изпълнено евентуално съдебно решение в моя полза (Дай Боже да стане това, днес Върховният касационен съд решава по моя казус!)...
... Та ето затова пиша за тия неща, идеята ми е някак да повлияя на съзнанията поне на няколко човека дотам да се променят, че в тях да се зароди готовност за практическо гражданско действие, което да се изрази в нещо простичко: сами да пожелаят да дойдат с мен когато се върна в училището (стига, дай Боже, съдът да си изпълни днес дълга!). Добре знам, че само такава една напълно доброволна гражданска подкрепа (която в нашите условия е фикция, е е мисия невъзможна!) ще ме спаси и директорката, предполагам, няма да посмее да ме опраска веднага щом се върна в училището (друг е въпросът, че и те няма да стоят със скръстени ръце и като едното нищо ще организират "контра-протест", "жива верига", нищо чудно и "мечка" да ми спретнат (както ми обещава лудата анонимница с удивителните!); знаеш как ги правят тия неща в днешното наше мутренско и мафиотско време, когато ще си намерят хора за всякаква, дори и най-мръсната работа!)...
... Изобщо в принципен план знаеш положението как е: без граждански натиск (и то всекидневен!) всяка власт се разпищолва. Затова у нас властта се е разпищолила толкова - щото немаме граждани, щото имаме овце, а не граждани, имаме некакви зомбита, а не человеци!!!
Ето това е най-страшното. За всичко ставащо сме отговорни ние, ние носим цялата отговорност за всичко, но това българинът не може да го проумее с бетонната си комунизирана глава, пълна с бръмбари, предполагам (както казват даскалите)!
Да не философствам повече, че съм безкрайно досаден. И омръзнах на всички немислещи кратуни. Но и по този начин искам да им влияя позитивно в крайна сметка: нека да съм им досаден, нека да им досаждам, нека да ме мразят, нека да ме плюят, пък току-виж, злобеейки срещу мен, минат некаква граница и тогава, дай Боже, нещичко току-виж прищракало в кратуните им; ето на това ЧУДО НА ЧУДЕСАТА се надявам! Знаеш, луд съм, това е положението... но некои откачалки казват, че последната надежда на България сме били ний, лудите глави! :-)
Да, явно и сигурно съм напълно луд да имам такива надежди, но не мога иначе да мисля. Ние, учителите, като капак, сме такова племе, че все се надяваме - и в отчаянието си в един момент почваме да чакаме дори чудеса...
Бъди здрав!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
ХАХАХАХАХАЕХХАХАХХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПРОСИШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НИКОЙ ОБАЧЕ НЯМА ДА ТИ ПОМОГНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩОТО ХОРАТА РАЗБИРАТ, ЧЕ НЕ СИ ПРАВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!И ЧЕ ЗАСЛУЖЕНО И СПРАВЕДЛИВО БЕШЕ УВОЛНЕН!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩОТО СИ НЕКАДЪРЕН И МЪРЗЕЛИВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЦЕЛИЯТ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДНЕС СЪС ЗАТАЕН ДЪХ ОЧАКВА ВКС ДА ПРИСЪДИ ПОБЕДА НА НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТЯ ЩЕ СПЕЧЕЛИ ДЕЛОТО ЗАЩОТО ИСТИНАТА Е НА НАША СТРАНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!А ТИ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ НЕ САМО В НАШЕТО, НО И В НИКОЕ ДРУГО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Еми гранчаров щом и бившите ти ученици не ти помагат като си в нужда значи толкова си ги възпитал значи толкова си ги научил на морал. :)))))) От което следва че директорката е права като те обяви за некадърен и значи правилно те е уволнила. Което и следваше да се докаже.
Учителка по математика от тета
Ачо, въпрос на време е да се докаже, че си тъпунгер. Това е неоспорима истина и реалност за околните, само на теб ти е трудно да го приемеш.
Грънч, върху проблемите за физическото оцеляване се мисли по-отрано, докато имаш работа - как я вършиш, какви взаимоотношения имаш с колегите и ръководството? Човек с претенции за философ и още повече - с претенции да учи другите на философия, т.е. на мъдрост, не може да влиза в конфликти с колегите и ръководството си. Ако все пак възникне конфликт, един мъдър човек знае как да разреши конфликта разумно и адекватно, без да стига до крайности, като уволнение и съд. А ако това все пак се е случило, означава, че онзи, който го е допуснал, няма и капка лична мъдрост и е абсолютно непригоден за учител по философия. На какво ще учиш средношколците - да правят скандали и разправии, и да скачат на протести за щяло и нещяло? Днешната младеж има нужда от съвсем друга мъдрост - диалогичност, договороспособност и взамимноизгодно сътрудничество, а не някой, който сам не притежава тези качества и не може да комуникира нормално с околните хора, да учи децата на разправии и простотии.
На тъй умната, разсъдителна и премерено мъдра другарка, която защищава мъдростта и тъй упоително-пристрастно адвокатства в полза на другарката си директорка (с надежда директорката да забележи тъй похвалните й усилия и да й даде по-голям дял от диференцираното заплащане в края на годината, нали така?!) все пак да подхвърля следното:
Другарко, понеже, гледам, се мъчите да демонстрирате ум (нещо, което очевидно Ви липсва) и дори не се свените да имитирате морал (нещо, което Ви е съвсем непознато), да Ви задам (за да открием дебат, за да започне диалога) следния казус: ОК, аз, да допуснем, немам нито мъдрост, нито останалите качества, да приемем че сте напълно права в твърденията си относно моята тъй ощетена и жалка личност, в такъв обаче случай ДРУГАТА СТРАНА (за която така тъпо и изразително мълчите) нали все пак притежава въпросните качества (по Вашата теория) - защо тогава тя допусна конфликтът да не се реши разумно и мъдро?! :-)
Значи аз, философът, дето отдавна съм се доказал и съм се показал като такъв, немам съответните философски качества, но кой знае защо, предполага се, ги има ДРУГАТА СТРАНА (тя, понеже е на власт, е задължена да е мъдра и балансирана, безпристрастна, служеща на закона и пр.), за която така пристрастно мълчите; защо тази друга страна не направи нещо да реши конфликта мъдро и разумно?! :-)
Ето че най-вероятно точно на тази друга страна й липсват съответните философски качества, нали това е по-вероятното, кажете де, тъй умна и честна другарко?! И аз дори и да съм доказано диалогичен, мъдър, разумен и прочие (по начало тези качества са съвсем философски, нали така?), в такъв случай нали съм напълно безсилен нещичко да променя - въпреки всичките си опити в тази посока, на които и Вие сте свидетелка, нали така?
Щото, оказва се, другата страна притежава и тъй разпространеното нашенско качество, наречено инат.
Та като адвокатствате така предубедено, другарко "мислителке" (чието "мислене" издиша отвсякъде!), имайте предвид, че ний патки не пасем - и ще Ви отговорим.
И то ще Ви отговорим тъкмо според истината, а не според лъжата и клеветата, както така безскрупулно правите Вие...
Барем надявате ли се некой да Ви верва ма, другарко?! Нима не осъзнахте най-сетне, че лъжата и клеветата действат, ама временно, а истината ВИНАГИ в крайна сметка тържествува и побеждава?! Ето поне това научете, другарко, и е срамота, че на Вашите години още не сте го научила... та се излагате така тъпо.
Другата страна, Грънч, е поела ангажимент да УПРАВЛЯВА трийсет учители и хиляда ученика. Другата страна има право и ЗАДЪЛЖЕНИЕ да поставя критерии и да ИЗИСКВА учениците и преподавателите да съответстват на тези критерии, а когато някой не може или не иска да постигне зададените от ръководителя цели, ръководителят има право и ЗАДЪЛЖЕНИЕ да посочи вратата на провинилия се некадърник и да назначи адекватен, диалогичен и съответстващ на критериите специалист на неговото място.
Брях, другарко, каква не само "принципна" и "морална", но дори и, представете си, "мъдра" позиция демонстрирате тука, ала тя, за жалост, има един кусурец: лицемерна е, лъжлива е! :-) И Вие това добре го знаете: надявате ли се барем, че некой е толкова тъп, че да Ви поверва?! :-)
Де да беше така, както казвате, ала не е - и всички добре го знаем! Но има и още нещо, другарко, което показва, че представите Ви изобщо не са наред: Вие, другарко, изобщо не знаете как следва да се държи управникът в тъй неприятните Ви и непознати ДЕМОКРАТИЧНИ УСЛОВИЯ. Живеете, другарко, в плен на една чисто ретроградна, остаряла, негодна АВТОРИТАРНА ПРЕДСТАВА, според което началството ЗАПОВЯДВА, а всички само ИЗПЪЛНЯВАТ (и треперят пред гнева на господаря!). Излиза че съзнанието Ви, другарко, е оковано в тази в корена си негодна представа за властта и управлението.
И по тази причина говорите пълни глупости. Интересно е, другарко, че и Вие като многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" не се свените да демонстрирате, че сте гореща привърженичка на Сталиновия принцип "Есть человека, есть проблема; нет человека - нет проблемы!", т.е. че сте привърженичка на мутренския принцип за незабавното опраскване на ония, които не мислят в рамките на тъй невярната Ви мутренско-комуноидна представа.
Абе, другарко, що така старателно криете самоличността си? :-) Да не сте Вие лично самата страдалчица, имам предвид директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"?! :-) Как пък можахте дума по дума да възпроизведете същината на нейния толкова порочен стил на управление, т.е. на нейното тъй сърдечно верую?! :-)
Забравихте да кажете, другарко, най-важното. Според този метод на управление квинтесенцията е следната: властта служи най-вече за това да добруваме, да се облагодетелстваме от нейните благинки само ний, дето сме от тесния приятелски кръжец около властващата самодържица! Защо толкова Ви е срам точно от този модус вивенди на авторитарния модел, а, тъй мъдра другарко?! :-)
Публикуване на коментар