Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Предаването "На Агората..." от 1 ноември 2018 г., темата е: Не наспахте (-ме) ли се вече?



Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Тва видео, дет казваш за личност и комуна, е много точно... Дет казваш, че безличните (комуноидите са най-ясно изразени такива) ненавиждат личността... Да го свържа това със Запада, където съм, и да ти кажа как се получава... Наистина си прав, БГ е изостанало общество с комуноидни рефлекси (засилени от турското минало, но тoва е друга тема)... Значи аз, мислейки както теб, съм пострадал безброй пъти от безличните червени мутанти, окастрящи моята личност постоянно, за да стана прост като тях... Това не стана, аз знам как да се браня от селяни, да ти цитирам Чърчил... Но какво се получава, когато се оказах на Запад? Аз, естествено, опитах да съм личност, какъвто съм си аз самия... И сега се дръж за стола - нямаше яростна реакция на отхвърляне, викам си, бе кви са теа хора, те май не се ли ориентираха ли, що ли?... След поне 15 такива опита взех да забелязвам, че това тука е някаква система, не е въобще кой съм аз и кой те... И ето, дойде и резултата - на Запад НЕ ТИ ПРЕЧАТ да си това което си... Не изпадат в дива ярост като комунистите, че не си като тях... Има и умни хора, които се вглеждат в теб с цел да разберат защо си такъв... Но критика няма... Това се вижда на пътя с шофьорите - в Бълхария всякакви селяндури скачаха и те учат, “Абе хей другарю, я се виж как караш, простак... Селянин, кога си дошъл в София”... На Запад дори да караш като пълен идиот и в насрещното никой няма да те учи както комуноидите... Приема се като реалност, лоша или добра, но реалност... Прав си като наричаш БГ ненормално място - така е, но докога?...

А. от Австралия