Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 25 ноември 2018 г.

Кандидатствам за готвач в български ресторант, независимо в коя страна се намира той



Умея да сготвя най-вкусната боб-чорба. Готов съм да почна работа като готвач в български ресторант независимо в коя част на земното кълбо се намира той. 

Естествено че мога да готвя и други български гозби, коя от коя по-вкусни. 

Това, че съм философ съвсем не ми пречи да ценя кулинарното изкуство - и изобщо няма да възпре на реализацията ми като готвач в ресторант.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте, г-н Грънчаров!

Пиша Ви защото съобщението Ви ме разтревожи. Работил съм в поне десетина ресторанта, включително и два български - най-вече в Увърхемптън но също и в Лондон и в Билефелд (Германия). Имайте предвид че работата в ресторант е много тежка физически. Трябва да се работят дълги и изморителни часове прав, на висока температура. Виждал съм много млади мъже да започват и да се отказват защото не им стигат силите. Няма да ви помогне това че можете да готвите вкусно. Ресторантите си имат утвърдени менюта и просто търсят бачкатори.

Имате вид на не много млад човек. Трябва да сте много здрав за възрастта си и издържлив физически за да се справите. Надявам се, че няма да направите ход, който да съсипе здравето Ви!

Поздрави
Петко Сираков

Анонимен каза...

Забравих да Ви напиша, че за готвач абсолютно навсякъде искат професионален опит, както и поне две препоръки от заведения в които сте работили като готвач. И непременно някакво основно ниво на английски.

Петко

Анонимен каза...

Ако няма люта чушчица, подправчици, лека запръжчица - не го признавам! А, и лютата ракийка със салатка или трушийка за аперитивче и задължително обсъждае /прерастващо в закани и на ръба на саморазправата/ на политиката по света и у нас с пцуване на всичко и всички, а най-паче Хамериката и Русията!
Гьорев

Анонимен каза...

Ама нали уж беше "Няма да направя това удоволствие на комоноидите - да се махна от България"?! Ко стана?

Ангел Грънчаров каза...

А пак няма да махна от България ма, другарко, нема да доставя този кеф на комуноидите като теб. Ще готвя в българските ресторанти по света... дистанционно, като давам съвети по интернет как се готви, панимаешь теперь?!

Анонимен каза...

Панимая, панимая. Веднага ще те наемат да им даваш съвети по интернет, защото в интернет никак няма рецепти. Твърде интелигентен си, другарю Грънчаров.

Анонимен каза...

Ангел ми дойде на посещение в болницата и ми донесе да опитам едно ястие, сготвено от него. Супа с месо, картофи, зелен фасул, моркови и други съставки. Беше подправено по твърде интересен начин. Гарантирам, че беше много вкусно.

Смятам някой ден да го отвлека вкъщи, да ми сготви качамак или шкембе чорба, че отдавна не съм ял такива манджи.

Nedelin Boyadjiev