"Още в първата година между българите се забеляза едно очевидно негодувание против освободителите им. Това негодувание се увеличаваше от година на година – и най-сетне между българите се появи явно желание да се отърват, колкото е възможно по-скоро, от русите.
Българинът е, по естеството си, твърде пестелив, нравствен и голям враг на разкоша и разврата – качества, които не притежаваха руските офицери и чиновници в България. Те живяха в най-голям разкош и разврат и разпиляваха българските парички по безбожен начин.
Освен това, русите не се задоволяваха с ролята на един благороден и доброжелателен настойник, а се явяваха като господари на страната.
Долуприведеният пример, мисля, ще бъде достатъчен, за да покаже на европейското общество по какъв безобразен начин се отнасяха русите спрямо българите.
Един ден руският консул в Пловдив поканил най-първите граждани и чиновници в дома си и държал следната реч на пловдивския управител: „Вие сте управител, не е ли тъй? Но Вие трябва да знаете, че това сте добили само чрез милостта на Русия и че, следователно, длъжност Ви е да се считате като руски, а не като български управител. Вие, българите, мислите, че русите са у вас само на гости. Това не е вярно. Русите са в собствения си дом. България е руска земя“.
Всеки разумен човек ще признае, че това не беше начинът, чрез който русите биха могли да спечелят любовта на българите."
Артур фон Хун, цитиран от Даниела Горчева
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар