Поради каква причина българската милиция държи трети ден в ареста заловен от нея по заръка на Москва български младеж заради посегателство срещу най-важния за проруското статукво в страната тотем МОЧА в центъра на София без да оповести името на “престъпника”, както е правила при подобни случаи преди?
Или не е милиция, а полиция, т.е. деполитизиран орган? Или може би вече го е пуснала, но ние не знаем нищо за акцията по неговото сплашване?
Или младежът не е българин?
Или изобщо е “нещо смущаващо” за същата тази угодническа пред Кремъл власт, което пише със спрей на чужд език срещу присъствието на руската торпила във Френската политика Марин Льо Пен?...
... Днес, след като (по съобщения в руските медии) премиерът Борисов е бил изрично уведомен от Путин при аудиенцията му в Москва на 31 май тази година, че трябва да се старае повече за опазването на светската светиня (и подобията й в България), един все още неизвестен поименно към този ден и час младеж е заплашван с евентуална присъда от две години затвор защото си е позволил да призове писмено върху МОЧА една френска получателка на руски подкуп в размер на 9 милиона евро (и под формата на кредит) да напусне България. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
ДОБАВКА:
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз предлагам 100-тина българолюбиви, а не русколюбиви българи да отидем при паметника на съветската армия със спрейове и да си порисуваме кой каквото си иска, кой каквото му е на душата! Нека да ни арестуват всичките и нека да ни съдят - да видим дали ще ни осъдят "за хулиганство"! И ако почнат да ни съдят нека цял свят да разбере, че България е една обезчестена страна, която продължава да пази паметниците на своите поробители!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар