Нима е възможно да не съзнаваме колко сме грешни?!

Една приятелка ми даде съвет как 86 г. бездомница баба Марийка, която спи на тротоара, да се предпазва някак от студа нощем: като си слага до краката завита в някаква дреха 2-3-литрова пвц-бутилка с гореща вода (може да помоли в съседните заведения да й напълнят бутилката с гореща вода).

Ще предам на горката възрастна жена този съвет, но се съмнявам, че той ще й помогне кой знае колко. (Бутилката щяла да изстине едва на сутринта, щяла да я топли цяла нощ!) Аз самият ще пробвам съвета за да си топля краката понеже поради безработица и безпаричие живея зимно време без каквото и да е отопление. Пробвайте и вие този все пак доста умен метод за намаляване на студа ако ви се налага.

Продължавам да съм втрещен (не намирам за момента друга, по-подходяща дума!) от страшното, от потресаващото безразличие-бездушие на "социалната общност" от махалата около пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", в която баба Марийка месеци наред спи на тротоара, но също така и от "социалната общност" в целия тъй културен и цивилизован европейски, с извинение, град Пловдив, която месеци наред наблюдава безчувствено как възрастната жена всяка нощ спи на плочките на тротоара!

Не съм предполагал, че мащабите на безчовечността и на деморализацията у нас са така колосални, са толкова грамадни, са толкова безмерни, че изглежда изобщо ни пука когато на практика участваме в погубването на живота, иначе казано в убиването на тази старица! А пък грехът, който си лепнахме на съвестта, е направо страшен - и за него ще платим жестока, ала напълно справедлива цена!

Щото е крайно време да осъзнаем какви сме - и да започнем да търсим някакъв начин да се поправяме. Да излизаме някак от бездната, в която сме паднали...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo