Моето предрождественско предложение до некои властващи фигури, призоваващо към вразумяване, смирение и добродетелност

Тази нощ написах и възнамерявам още тази сутрин да изпратя до съответните длъжностни лица ето този многозначителен по моето възприятие документ:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, продължително безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаема госпожо Директор,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

Поради създалата се твърде интересна ситуация, поради крайно одиозното ми уволнение (по чл. 328, ал. 1, т. 5), именно "пълна липса на качества да бъде учител", иначе казано, "абсолютна некадърност" (бях, както е известно, удостоен с тази голяма и, да се надяваме, съвсем заслужена чест да бъда единственият в страната, а възможно е и в цял свят, уволнен учител по този параграф от Вас, многоуважаема г-жа Анастасова!) аз вече не мога да си намеря работа в нито едно училище нито в Пловдив, нито в Пловдивско, а и, нищо чудно, и в цялата страна, което, както и да го погледнем, е лишаването ми, с един чисто административен акт, от моите преподавателски права, това освен че е ужасна нелепица, е също така и грубо посегателство спрямо мои най-фундаментални човешки и конституционни права, именно правото ми на труд, а в последна сметка и правото ми на живот. Както е известно, аз спечелих заведеното за отмяна на уволнението ми съдебно дело на ниво Окръжен съд, ала Вашата непримиримост (спрямо човешката логика може би?), многоуважаема госпожо директор на пловдивската ПГЕЕ доведе дотам, че Вие обжалвахте това решение във Върховния Касационен съд, надявайки се, предполагам, да се обезсмъртите с това, че сте успяла да предизвика опозоряването на нашето родно българско правосъдие – щото ако и по съдебен ред моя милост бъде лишен от преподавателски права, то това ще бъде безпрецедентен абсурд, достоен за изучаване от бъдещите студенти на Юридическите факултети по цял свят; надявам се обаче, понеже вярвам в достолепието и възвишеността на правосъдието по принцип, че това все пак няма да се случи!

Както и да е, ето обаче, че заради амбициите Ви да си демонстрирате всемогъществото и всевластието, многоуважаема госпожо директор, аз доживях да бъда поставен в най-унизителния период от моя иначе вече съвсем некратък живот, т.е. да бъда принуден да преживявам някак без никакви доходи, и то именно в тежкия зимен период (да не говорим за това, че работодателската "синдикална" организация, в която, предполагам, членувате, успя да уреди и опраскването, т.е. уволнението и на моята съпруга, също учителка, при това с две магистратури, по английски език и по начална педагогика, тя беше уволнена два месеца след мен, с оглед да ми бъде причинено още по-горчиво унижение!). Пиша Ви това писмо не само за да Ви известя за кошмарните резултати, до които доведе Вашата тъй силна страст очите Ви да не ме виждат повече във "Вашето" училище, но и за да Ви предложа, за кой ли път, да седнем на масата на преговорите и със съвместни усилия да достигнем до взаимно-приемлив изход от създалата се наистина тежка, ала за сметка на това обаче неописуемо абсурдна по безчовечността си ситуация; знаете, аз като философ най-високо ценя именно тия, духовните, нравствените, чисто човешките аспекти на случващото се, които обаче, за жалост, имам чувството, че Вие специално твърде много недооценявате, да не кажа – игнорирате напълно.

Да, многоуважаема госпожо Директор, както е известно, започнаха предрождественските пости, това е един период от годината, в който всички ние имаме шанса да направим нужното за да очистим душите си от всичко онова, което ни пречи да бъдем човеци в истинския смисъл, а именно духовни и нравствени същества, да освободим сърцето си от бремето на злобни и тъпи емоции, да, имаме пълната възможност да се отървем от злото и да тръгнем по пътя на доброто именно в тия тъй благословени от самия Бог и затова така благодатни дни! Воден от тия чисто нравствени мисли Ви предлагам, с участието на г-жа Началника на РУО и на г-н омбудсмана, една такава, бих си позволил да кажа, душеспасителна предрождественска среща, на която да обменим мисли за създалото се положение; мисля, че никой не може да отрече, че верният път за нашето очовечаване (никога нямаме гаранция, че в заслепението си можем в един момент да застрашим не друго, а тъкмо човешкото у себе си!) е тъкмо този: свободният, пределно честен диалог, разговорите, протичащи в една човечна обстановка, да, този е верният път, по който аз винаги съм вървял, за жалост обаче до този момент обаче не срещнах във Ваше лице дължимия, подобаващия отклик.

Е, аз лично, понеже съм непоправим идеалист, въпреки случилото се съм склонен да вярвам, че тъкмо в тия тъй светли дни са възможни същински чудеса, да, само в тия дни на годината стават истински чудеса, е, нека да се възползваме от тъй безценния шанс, който нашия толкова човечен Бог ни е дал! Да, само това предлагам, да седнем и да поговорим, вярвам, че след такава една среща ние всички вече няма да сме същите, т.е. нека да се възползваме от шанса да се променим към добро и дори да се преродим – и, така да се каже, да "счупим зъбките" на злото, дето гризат сърцата ни!

Това само предлагам. Ваша воля е дали да го приемете – или ще го отхвърлите. Ще се радвам ако г-жа Киркова и г-н Стаматов направят нужното да Ви помогнат да осъзнаете, че това, което предлагам, не е толкова "лошо", напротив, то е в наш общ интерес, а пък и Вие лично нищо няма да загубите, е, може да загубите само онова, което толкова много Ви пречи, което Ви подтиква да допускате неща, за които, убеден съм, след това съжалявате и горчиво се разкайвате; да, позволете да забележа, че всички ние, дори и тези от нас, които са облечени с мантията на властта, в крайна сметка сме все грешни човешки същества, да, никой от нас не е безгрешен, а пък е човешко като осъзнаем грешките си, да се поправим, а не да затъваме в тях – докато, тъй да се рече, затънем до удавяне в тресавището на абсурдите (или докато се орезилим напълно, чини ми се, че тия двете неща съвпадат!). Толкова по този пункт.

Завършвам със следното, което е близко до ума, че, вярвам, всички вие сами се досещате за него: ако Вие не откликнете на моето тъй доброжелателно предложение и покана за среща в приемлив период (примерно, да речем, 3 дни са напълно достатъчни за размисъл!), то тогава моя милост, в създалата се наистина тежка, да не кажа кошмарна ситуация, ще бъда принуден да предприема действията, с които да си защитя правото на труд и правото на живот, става дума за „мероприятията”, които съм представил в ето тези две публикации в моя блог: Защо в навечерието на Рождество Христово съм принуден да изляза на поредения си отчаян граждански протест за свобода в образованието? и Тия дни по неволя ще ми се наложи да ставам софиянец с крехката надежда да мога да разговарям с вожда и учителя, с кумира на тъй мъдрия ни народец! (как ще съчетая тия две "мероприятия" вече е моя грижа, възможно е, примерно, една седмица да протестирам в София, а следващата – в Пловдив, има различни варианти, това ще го реша впоследствие!). Мисля че не е нужно да отбелязвам специално, че тия мои граждански протестни действия са съвсем принудителни, а пък принудата за тях (и, респективно, отговорността) следва да бъде поета лично от Вас, уважаема госпожо Директор; е, разбира се, аз нямам нищо против все пак, с оглед на правилното нравствено и най-вече гражданско възпитание на учениците от нашето училище, все пак да проведа тия две граждански протестни акции, но ми се чини, че благотворният ефект върху техните съзнания може да бъде не по-малък ако дадем на нашите ученици и един друг, по-различен пример, в сравнение с този, който досега вече сме им давали, нали така? Нека да се променим малко и то в добра посока, многоуважаема госпожо Директор, аз това предлагам, с интерес, не крия, ще очаквам Вашата реакция по повод на моето толкова добронамерено предизвикателство!

Спирам дотук, та текстът ми да не е прекалено голям и изморителен за четене. Аз ако бях на Ваше място, многоуважаема госпожо директор, за да взема мъдро, разумно и също така човечно решение в създалата се обстановка бих се допитал не само до г-жа Началника на РУО-Пловдив и до г-н омбудсмана (и двамата са доказано мъдри и нравствени личности, затова на техните съвети можем да се доверим изцяло!), но и бих сондирал становището на учителската колегия в ПГЕЕ, смятам, че колегите, в духа на демократичност, много биха Ви помогнали да намерите достоен изход от създалото се положение, стига, разбира се, в учителския съвет свободните дебати вече да са разрешени (надявам се, това вече да е постигнато, ала се съмнявам, че е станало така)!

Ще се радвам в предстоящите три дни (включвайки и днешния ден, именно понеделник) да получа по надлежния начин един напълно разумен и човечен отговор от Вас!

С НАЙ-ИСКРЕНО УВАЖЕНИЕ: (подпис)

26 ноември 2018 г.

Пловдив

ПОСТКРИПТУМ: Моля двете цитирани в документа публикации в блога ми, а именно Защо в навечерието на Рождество Христово съм принуден да изляза на поредения си отчаян граждански протест за свобода в образованието? и Тия дни по неволя ще ми се наложи да ставам софиянец с крехката надежда да мога да разговарям с вожда и учителя, с кумира на тъй мъдрия ни народец!, да бъдат смятани като органична, като неделима част от него!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo